За пътувания си говорите... Тъкмо на такава вълна съм. Аз пътувам два пъти годишно по работа, един път в Европа, един път – извън, обикновено САЩ, миналата година беше Хонг Конг. Добре ми идва, защото виждам места, които по принцип не бих видяла. Нито Азия, нито Африка, нито дори САЩ са ми тръпка. В САЩ само Ню Йорк исках да видя, видях го, макар и за два-три дни. Аз също не обичам да гледам забележителности, предпочитам просто да се помотам из града, да седна в някой парк, в някое кафене, най-важно ми е да усетя атмосферата на мястото, което с постоянно препускане от една забележителност на друга не става.
Тази година сме в Сан Диего, тъкмо ровя да видя какво интересно има наблизо, шефът принципно не отказва 2-3 дни, че и седмица отпуск преди/след командировката, ако някой реши да остане и разгледа. Мисля поне Сан Франциско да видя.
Влече ме ориенталската култура, а не съм била на такова място. Ходи ми се в Мароко и Истанбул. В Европа искам да видя Виена на първо място, представям си, че има много мой тип атмосфера.
Много обичах морето едно време. Изобщо не вярвах като ми казваха, че ако живея на море, няма да му се радвам толкова. Е, сега живея на море и изобщо не се възползвам, а като отида на друго море се възхищавам. Тази година съм ходила на плаж един път, и то май месец. Не ми понасят жегите тук, в съчетание с високата влажност. Затъжвам се за зеленина (понеже при нас само палми и кактуси виреят) и планина, за зима дори.
. Мечтая си и аз за такава работа, но не вярвам да се сбъдне мечтата ми.

За мен задушени броколи и карфиол са си супер, освен, ако няма масълце 
Другия път, като се прибера, ще те викам да тропаме хорца в някоя квартална кръчма 
