За мен най-лошото при наказанията и поощренията е, че детето не прави въпросното нещо, защото осъзнава, че така е добре, а защото се страхува от родителски гняв или пък защото очаква награда.
И то е точно така, но пък не е непрменно лошо. Особено в малка възраст, както синът на Яна бъркал с пирон в контакта. Като не го е страх от тока, да го страх, че ще го набия. А с напредване на възрастта все по-малко самият процес на учене може да мотивара децата да учат и да искат да знаят. Точно обратното става, обхваща ги пълен унес, при това масово. И тогава е ред на наградите. Един много умен лекар ми каза, че винаги е купувал скъпи неща на децата си, пращал ги е на екскурзии, но в замяна е искал не просто да са отличници, ами и да имат медали за постижения. Децата му вече са прекрасни и реализирани млади хора. Иначе какво - то ще ми изкарва петици, аз ще го водя в Мюнхен да гледа тренировка на Байерн, как не
аз като стане дума някой да ми пипа храната и ставам като Джоуи от "Приятели".Налитам на бой 
Пък и по принцип в началото е нормално, така че спри да се червиш! 
Затова пък, когато кажа "този път е спешно и трябва веднага да го свършиш", скокват веднага, няма помайване. Разбирахме се, и сега се разбирам много добре с тях, приятели сме си, обичаме се, ценим се, помагаме си. 
Останала съм с впечатление, че са малки, а ти си на 27 (от никнейма) 
