Имам проблем с дъщеря ми, не иска да ходи на градина

Беше ми интересна тази история! Радвам се Деската, че си успяла да обмислиш всичко и да и покажеш с промяна в поведението си да бъде готова за детската градина
И аз съм минала през кофти период с моята когато едва тази година от Септември(на 3 г и 10 мес)я пуснахме на детска градина.  Още са ми пресни спомените от цирковете през които минавахме, рева, спирането на всеки познат и непознат по пътя от къщи до детската да се оплаче и да се пазари кога да я взема. Може би факта, че спокойно приемах нещата и говорих много много едно и също, та един ден ме разбра дъщеря ми. Мисията свикване с детската беше успешна.

И при нас се регулираха нещата,три дни плака преи ДГ и сега ходи с ищах.

и моята дъщеря поплаква доста, а е почти на 4 г. ходи на ясла откакто е навършила 1 г. 4 мес. има дни, в които влиза с усмивка, има дни, в които раздялата е страшно драматична, с много плач, протягане на ръце, тичане след мен,... пробвахме с малки подкупи, с обещания за хубави преживявания, различни начини на влизане сутрин - баща ѝ да я води, да я посрещат приятелчета, да се разделяме на вратата, да се разделяме в гардеробната... сигурна съм, че е добре гледана, има много приятели, живо и будно дете е, с радост участва в заниманията, но често сутрин разделите са тежки (особено в понеделник и след боледувания и ваканции). все се обвинявам дали "правя нещата по правилния начин", че детето ми е тревожно заради мен, обсъждахме с таткото къде грешим като родители. една сутрин попаднах на един по-възрастен колега ("късен" татко, с първо дете на 50 години). той ме видя, че а-ха да се разплача и ми каза "обича те детето, какво си седнала да плачеш, радвай се". и... се примирих. и ми олекна. детето ми е такова, каквото е - емоционално, разделя се по-трудно, има нужда от повече време, за да се престраши. аз освен да бъда до него, за да го подкрепям и окуражавам, какво друго да правя, затова съм му майка. може много да ми се иска да влиза сутрин с усмивка, да ме изпраща с радост, но явно ще е така.
но пък ако знаете каква изненада и радост ми е като ме зареже някоя сутрин на врататат и хукне след някое приятелче "чакай ме, мими! аааа, мама, чао, мамо!".
с това искам да кажа на мамите да не се обвиняват и да не търсят непременно причината в тях, в семейството, в градината, както аз се вглеждах във всяко нещо, за да "реша проблема". може би понякога просто трябва да сме до децата си и да ги окуражаваме да минават през трудното. пък както дойде - къде с усмивка, къде със сълзи.

За съжаление, пак се връщам в тази тема. Ей, няма преодоляване тази раздяла.
Аз си промених моето отношение, повече от месец не съм й се карала, спокойна съм, но детето отказва да ходи на градина. Бяхме седмица в къщи /за да не я пускам на сборни групи/. Във вторник тръгна с усмивка, защото трябваше да черпи за рождения ден. От сряда насам е ад. Днес беше най-страшното, а снощи говорихме, че днес е последният ден, ще я взема с колелото, за да кара до у нас и т.н., но сутринта раздялата беше кошмарна. Вече се чудя, на психолог ли да отидем, градината ли да се мъча да сменям, не знам. Не може толкова дълго да не може да свикне, не е нормално. Докато беше на ясла към 5ия месец вече беше свикнала и драмите сутрин бяха спрели, а сега какво е това чудо не знам.

Факт е, че като сме почивка и не ходи на градина е толкова мила, добра и послушна. Дори познати казват, че видимо като не ходи на градина е много усмихната и щастлива. Никой обаче не ми споделя за нещо, което да ме притесни - ни тя, нито учителките й. Единственото, което знам е че там си гладува често, защото не харесва храната. Чувствам се безсилна вече, и толкова ме е яд, че не мога да й помогна......

Пробвахте ли да създадете ритуал при раздяла - при моята щерка много помогна. Не съм сигурна, че и при вас ще подейства, но ако ритуала на детето е рев, може да пробвате да го промените 

Имаме ритуал. Винаги я водим аз и баща й, иначе не става. Там ни целува първо тя по двете бузи, после ние нея. До момента с целувките всичко върви спокойно и когато трябва да влезе вътре започва да се дърпа и плаче. Днес викаше, че не иска да влиза вътре и много плачеше.

Има неща, които ако се променят, много се разстройва. Днес й липсваше платчето от стелката на пантофа. То отдавна се беше скъсало, но тя държеше да си стои в пантофа /не знам не й ли пречи по цял ден, защото то се набира вътре/. Явно сме го загубили някъде и като видя, че го няма, изпадна в истерия. Още като се скъса исках да купя нови пантофи, но ударих на камък. Довечера ще пробвам пак да я уговоря за нови, да видим какво ще стане.

По принцип всяка промяна я изнервя и не знам как да я науча да бъде по-адаптивна.

Едната госпожа им дава да си носят играчки от къщи, другата не им дава. Тя това много добре го разбира и съм й казала, че ако иска може да си сложи нещо в шкафа и когато разрешат да си го вземе, но тя вече не иска да носи нищо нейно там. Когато си е вземала любимото бебе, забелязвам, че е по-спокойна. Гушка си го, занимава се с него, парфюмираме го, да й мирише на мен и някак й става по-леко.

Истината е, че и аз вече не съм спокойна. Пред нея не го показвам, но ми се отразява. Ето сега цял ден ще я мисля, вместо да отметна камарите със задачи. Това продължава много дълго, до сега трябваше да се адаптира. И с гледачката като беше в къщи е поревавала, но в момента, в който затворех вратата чувах, че почват да играят и тя спираше да плаче. А тук си плаче доста дълго и след като я оставя. В яслата пък дори бързаше да влезе при децата сутрин, едно бързо чао и тичаше, дори не се сещаше да ме целуне.

Деската ,в коя градина е детето ?Да не би да я карат да яде против волята и .Имах такъв проблем с моето дете -продължи докато разбера какво става .Разпитвай я под формата на игра ,това поведение е провокирано от нещо .Можеш да подпиташ и някое познато от групата детенце ,ако твоето не иска да ти  сподели .

Ние сме в Русе, не знам за кой град питаш.

Преди лелята я караше да яде, но след предния път /когато пуснах темата/ тя ми обеща повече да не я закача на тема ядене. Сега вярвам, че е така, защото когато започна да разпитам за проблеми в градината лелята идва и ми казва - аз обещах и не я насилвам. Детето също казва, че лелята не я кара на сила. Под формата на игра в къщи тя си играе да сервира на деца в градината обяд и я чувам като си говори - йоанка днес не обича доматена супа, ще я хвърлим и изсипва чинийката, еди кой си не обича също супа - хвърляме я, това казано с много спокоен тон. Отделно като я взема чета менюто. В дните с нелюбимата й храна винаги е гладна, а ако са имали нещо вкусно ми казва, че е яла и не търси храна поне 2 часа след градината.

Иначе забелязвам, че освен нея има и други деца, които си поплакват или натъжават сутрин, но не правят чак такива драми.

Да видях ,че си от там и че си питала в Русенската тема за психолог .Не знам ,но определено си има причина за това държание .Въпросът е ти да я откриеш .Относно психолог имам една приятелка ,която ходи при една -мога да я попитам как се казва и дали е доволна .За сега обаче нямам инфо .

Ще съм много благодарна за инфо за психолог. Ще ми се да си направя една две срещи с някой, който може да хване проблема, защото аз явно не мога.  Да не говорим, че предстоят сборни групи в централната градина и там ще бъде още един кошмар, че от сега ми побелява косата.

Иначе градината е Чучулига, филила в бл. Средец - Пипи дългото чорапче.

Довечера ще ти напиша името и координати ,че сега нямам възможност да говоря с мацката .

Деска, моята дъщеря си поплаква сутрин, имаме и по-леки дни, но имаме и доста тъжни раздели, съчувствам ти.
знаеш ли нещо за отношенията ѝ с децата - да не би някой да я изолира/обижда и да е неспокойна? или попитай как се справя със заниманията, моето момиченце го прехвърлиха в група с по-големи, беше ѝ трудно да се справя със задачките от помагалата и това влоши ходенето сутрин.
напоследък започна да влиза заедно с едно момиченце, с което много играе. не се разстройва така, може би като вижда, че другото детенце е спокойно и усмихнато и казва ведро "чао" на майка си, и тя започва по-спокойно да приема нещата. затова попитах майката кога ходят с нейното момиченце и гледам да се засичаме, че да влязат заедно, а пък персонала я вика да ни посрещне, когато са ни изпреварили. може ли да опитате нещо такова?
а за пантофките - и моето дете понякога се фиксира върху разни неща, но мисля, че е нормално, познатите неща дават сигурност. не можеш ли да купиш съвсем същите, ще ги приеме ли?

sylviana, не съм се сетила, може би ще мога да намеря същите пантофки. Това е добра идея.

Има си там приятелки, но те идват винаги след нас. Аз я водя във възможно най-последния момент. От 8 съм на работа, гледам в 8 без 10 да сме я оставили, че закъснявам после. Със заниманията се справя задоволително - куцат ѝ рисуване, оцветяване. Другите неща са на добро ниво според мен.

Има едно две момиченца, които явно искат да си играят с нея. Едното идва да я посреща сутрин, но тя не я допуска до себе си.

deskatta, описваш изцяло поведението на моето момиченце - ІІ група в градината е, през май ще направи 5 год. Изтормозила съм се вече трета година, тя също е посещавала ясла и там картинката беше същата. Сутрин маратонките й се поставят на точно определено място, избора на дрехи е кошмар. Всяка сутрин чета внимателно менюто и задължително трябва да уведомя устно (така че малката да чува) и лелката и г-жата, че тя ще яде каквото пожелае, а ако не желае да се храни, ще стои гладна. Носи една книжка (лепена  n....на брой пъти), която седи на точно определено място в шкафчето й. Групата е на вторият етаж и аз съм единственият родител, който се качва до горе, защото, ако не се кача, детето плаче до обяд. Госпожите ми казват, че като си тръгна е спокойна, но не съм много сигурна. Тя е истински нещастна, не се лигави, страда, плаче и само повтаря: "Мамо, обичам те, не ме оставяй, моля те...". Едва си сдържам сълзите, изтормозих се. Като си говорим защо не й харесва, ми разказва, че не иска да се храни там и не иска да спи там и всъщност нищо не й харесва там. Иначе е едно щастливо и контактно дете, което умее да си отстоява правата, но това е от петък до неделя, после е отново тъжна и страдаща заради градината. Брат й (на 10 г., посещаваше същата градина) постоянно й разказва колко е обичал градината, колко хубаво си е играл, как го чаках, за да го взема. Пи разни хомеопатични лекарства за преодоляване на страх и безпокойство, аз се консултирах с детски психолог, съветите в темата съм ги изпробвала всичките и много други, ефект нула. Зная, че не те успокоих, но просто да знаеш, че има и други такива дечица, успех ви желая.

buni, ако не беше писала, че дъщеря ти има брат, щях да реша, че този пост е моя. Много точно си описала всичко. Всяко нещо трябва да си е на мястото, дадена блуза се носи само с точно определен клин, не може своеволия. Ако реша да разменя нещо, казва - вчера беше така, искам пак така 

Наистина не ме успокои, но пък е друго като знам, че има и други като нас, поне съвети можем да си даваме една друга.

Днес капака на цялата история беше, че една майка само стоеше до нас и повтаряше - оле ужас как плаче. Значиииии, едвам се сдържах да не й обръщам внимание, ама пък сеирджии не ми трябват.