Аз също държа да не го обезличават и превръщат във втори Танер, Любов. Ако разсъждаваме логично, опирайки се на реалностите в живота, а не на изкривената реалност на КРА, Йомер, продължавайки така всеотдайно и последователно да угажда на вижданията за "безусловна любов" на своята сеньорина, ще загуби себе си. Понеже не вярвам, че той ще е толкова безхарактерен (има податки, че все пак отстоява някои свои принципи навъпреки желанията на Елиф), то след като поживее с нея щастливо известно време, в един момент ще се принуди сам да скъса завесата на своята сляпа любов и да види, че нищо не го свързва с тази жена, освен физическото желание. И тогава ще я напусне.
Обобщение от Элиза (другое дерево):
...
СЦ нам намекают, что в кино всё возможно и нечего зрителю заморачиваться на причинно- следственных связях и логики развития характеров..
Ндам... царството на кривите огледала... или иначе казано, правилата на драматургията не важат за нашите сценаристки. И ако на сцената има пушка, то тя може да си отвиси там до края на пиесата без да гръмне. ))
Колкото до пушката, нашите кукли едва ли са чели Чехов.
Впрочем, какво стана със запалката?
Всъщност, идиомът “пушката на Чехов” не се отнася само за пушки, но и за пистолети. И изобщо за всеки макар и дребен елемент, попаднал в кадъра на действието, който в течение на неговото развитие придобива голямо значение. Ако не стане значителен, елементът е бил излишен.
С други думи без пушка – няма филми. Само с бижутата на Елифче няма да стане работата...