Помощ в ученето за дете 5 клас-съвети и идеи

Да, за петокласник става въпрос, който ще бъде такъв догодина и за когото майката се чуди как да осъществи контрол, т.к. работи и се връща изморена от работа в 19.00 часа, а има и още едно малко дете.
Така започва темата. А сега детето явно е в ІV клас.

Ох... ми да изясни тогава какво я интересува и да обсъждаме него, защото досега повечето коментари са за начален курс 

Нея я интересува пети клас, но гледа с очите на майка на четвъртокласник, който едва е започнал втория срок! Не й идва на ума, че до следващата есен има повече от половин година, а половин година за едно дете на 9 е като две години за 16-годишен  - детето се превръща в съвсем друг човек.

Момичета, разбрах ви.
За мен темата е изчерпана.
Благодара на всички.

Ripple, наистина изчакай да свърши училище синът ти. Ще се изненадаш каква е разликата есента. Аз се изненадах. Понеже сменихме училището, а новото е доста далеч от нас бях оставила някак на заден план как ще се придвижваме. Т.е. изглеждаше ми някак далеч във времето. Да, обаче моментът дойде и тя започна 5 клас. Сутрин я водех аз (учат само първа смяна). Нямах идея как ще се прибира, реших, че в движение ще се решава. И така още от първия ден тя започна да се прибира сама. На третия извадих ключове. Изобщо не съм си и представяла, че ще е възможно. Мислех, че едва ли не до 6 клас ще я придружаваме. Да, обаче се оказа, че буквално за 2 часа взехме решение да се придвижва сама през цяла София, защото училището не е на 2 спирки.
Това го казвам, за да илюстрирам колко е голяма разликата в зрелостта дори и само за 6 месеца.

За училището аз ще ти дам съвет да проверяваш и да изискваш. Още на първата родителска среща всеки учител ще ви каже какво изисква от децата. Ако следиш това всичко ще е наред. Самите деца вече се чувстват големи и започват да искат да си поемат сами отговорност. Аз мисля, че е добре да ги оставяме да го правят, въпреки, че на мен лично е трудно. Аз също колкото и да се заканвам я натискам да учи. А истината е, че трябва да я оставя няколко пъти да не си научи и да й шибнат двойките. Тогава самата нея ще я е срам пред класа и ще се стегне. Ама някак не мога да се пречупя.

Аз имам следния проблем и бих приела съвети от вас - виждам че има примери за подражание.
Моето детенце (4 клас) се подготвя много добре в целодневна форма на обучение, но остане ли си вкъщи е  някакъв ад отстрани сигурно приличам на звероукротетел - докато не повторя 1000 пъти напиши си домашните , кога ще си напишеш домашните, кога ще седнеш да учиш и т.н. не се става. И на мен ми омръзва да повтарям и на него да му се повтаря. Положението е страшно изнервящо и ситуацията не се издържа просто. Ще кажете "ами остави го сам " - оставяла съм го и отива неподготвен. Имам мъничко бебе и обстановката стана нетърпимо. Изглежда че греша някъде но не знам как да подходя..  

Списък задачи за деня, които да си отмята?
Подробен - разтоварване на чантата, домашни, приготвяне на чантата и т.н. За да може да има чувство за успешност - колко много неща са свършени. И таблично да си отмята важно

бащата къде е в картинката? Може детето да ревнува от бебето и това допълнително да усложнява нещата.

ом може би имаш право за списъка
Andariel бащата работи до късно дори и в неделя по-някой път и се занимава вечер с тях за има-няма 1 час и после са по леглата. Ревност определено има, макар и доста да "омекотявах" страстите

може да работи до късно, но това не го освобождава от отговорност, щом има проблем. Неговото мнение какво е, той какво отношение има към създалата се ситуация? Прави ли нещо по въпроса или си стои "на работа"?

Има го този момент  Понякога не се забелязва, защото не е класически модел на ревност. Голмята ми дъщеря никога не е ревнувала открито малкото. Чак беше подозрително. Нещата ескалираха точно в такъв тип проблеми, които описваш. То не го прави нарочно детето, дори не подозира, че го прави заради бебето.
Лошото е, че не мога да ти дам съвет, защото моята щерка в редки случаи се е готвила у дома. Само като е била болна. Първоначално почва с ентусиазъм, а после постепенно за 3 дни съвсем става мързелива работата. Все пак си отиваше с научени уроци и домашни, въпреки, че тяхната класна даваше толеранс от ден-два, защото все пак едно болно дете не може да се готви с температура. Въпреки всички тя винаги е била с написани домашни, ама след много зор. Пак казвам, случвало се е изключително рядко. В занималнята сякаш го приемат като училище и задължение, което спазват. И пак си имаше деца, които не пишеха там. Моето чинно си пишеше всичко. За разлика от сега в 5 клас, където явно реши, че е мнооого голяма и може всичко 

Точно затова тук идва ролята на бащата, още повече, че май става въпрос за момче.  Момчетата се учат на отговорност и самостоятелност от мъжката фигура в семейството.

Vache Твоят случай наистина е подобен на моя - много близко поведение, надявам се и той като вас да стане по-самостоятелен и не чака наставления от мен. Това малко ме обнадежди
Andariel да, става въпрос на момче, но като че ли усилията на нашия татко нямат резултат. Той на моменти ме гледа и слуша, но сякаш не ме чува - чуваме се когато повиша тон, което е доста неприятно. Чуваствам се едно съм "изпуснала" ситуациятаи няма комуникация, а от това много ме е страх. Искам да сме приятели

Това, което в един момент открих, а и е потвърдено по дебелите книги е, че при конфликт или натегната ситуация, не трябва да се повишава тон, а тъкмо обратното - единият трябва да влезе в ролята на контролиращ ситуацията и да намали височината на гласа и децибелите, да говори на другия спокойно и доста по-тихо. Така другият ще бъде принуден да се заслуша в един момент. Викането не само не помага, а и влошава ситуацията.
Друго - говорене с детето, поощряване за добре свършената работа, повтаряне, че е умен и всичко може да постигне, че е пораснал и може да се справи сам да си организира времето. Има едно нещо, което казвах на моите навремето - ако ти не си организираш времето и дейностите, винаги ще се намери някой друг да ти ги организира, а тогава е по-вероятно чуждата организация да не ти хареса - затова виж какви домашни и уроци имаш, и си ги организирай сам.
Приятели няма как да бъдете, защото ти си му майка, има йерархия, която все пак трябва да се спазва, но можете да сте близки. Не казвам да команориш и т.н., но все пак трябва да се знае, че ученето си е негова грижа и е за него, а не за теб или за учителката. Това също можеш да му го обясниш - много те обичам, грижа ме е за теб, и тъй като зная, че си много умен и способен, на училище можеш да се справяш чудесно, вкъщи също сам да си учиш, а така ще ни остава повече време да се занимаваш с други любими неща или просто да сме в хубаво настроение и да правим разни интересни неща заедно или просто да си говорим, да играем и т.н.

Когато се роди малкото ми дете, големият беше първи клас. Не е ходил на занимални, от съвсем малък си се готви у нас самостоятелно. Като казвам "самостоятелно" имам предвид точно това, т.к. от втория му скор в първи клас аз постепенно започнах да работя /тук дело, там две, среща и т.н./ и след месеци си работех на пълен ден. Малкото дете го гледаше бавачка, която се занимаваше с него, не с ученика.
Това, което съм правила, е даване на допълнителни задачи по математика и български и те, плюс домашното от училище исках да ме чакат, когато се прибера. Близо година- две ми се е налагало понякога просто да го връщам от игра, т.к. не е бил готов или е бил доста небрежен. Просто звъня и му казвам да се връща, защото еди какво си не е изпълнил. Постепенно свикна, че първо се свършва работата и тогава- времето е изцяло негово и няма кой да му разваля игровия процес, ако се е взел навреме в ръце.
В четвърти клас си беше напълно самостоятелен, изцяло си се готвеше сам. Малкият беше вече на градина. Нямам баби и дядовци- доброволци да помагат. Нито някой от нас си е стоял вкъщи да го готви и да му упражнява постоянен контрол.
Дори когато го готвех за МГ след четвърти клас сам си решаваше у нас задачатие, а аз изяснявах неясните, когато се прибера. Случвало се е и по телефон да ме пита за някоя.
Та е според както свикне детето. Лично аз не одобрявам целодневното обучение най- вече заради това, че децата не свикват на самостоятелност навреме. А могат.
Може би е добре и да кажа, че не съм му оставяла за следобед ТВ и компютри, т.е. разсейвалници. На тях и възрастните трудно им удържат, че едно дете ли ще издържи да изкушението.