Случи ми се нещо странно XII

Във връзка с горното се сетих нещо.
Случвало ли ви се е определени хора да ви напрягат, като ги видите? Имам предвид хора,  с които сте в добри отношения.
Като пример - имаме съседско семейство. Много са симпатични. Не сме чак близки, но сме в много добри взаимоотношения, дори детето им е колкото едно от моите. Един път сме ходили у тях и после цяла вечер бях в депресия. Същото беше и, когато те дойдоха у нас. После цяла вечер се чувствах много тъпо. Навън, като се виждаме и децата играят, всичко е наред. Не ме дразнят с нищо, напротив. Много са свестни. Не знам защо така ми действат.
Имам и един стар познат, който ми действаше по подобен начин в началото. Минаха години и проблемът с него отшумя. С него сме били и  все още сме в много приятелски отношения /не интимни/.
Фризьорката ми ми сподели как веднъж не могла да подстриже една клиентка. Била симпатична, изглеждала интелигентно, всичко било наред. Но на фризьорката ѝ станало лошо, когато клиентката седнала на стола. Наложило ѝ се дори да ѝ откаже услугата, за която била отишла. Като си тръгнала, всичко с фризьорката било наред.
Не го намирам за свръхестествено, но ми е странно на какво би могло да се дължи. Разбирам някой да ти е неприятен, да изпитваш непоносимост към него. Но във всичките примери горе това не е така.

Казват им "енергийни вампири". Не знам до колко е така, май не съм срещала такива хора. Но можеш да се поразровиш в нета.

Чувала съм за това. Но не е такъв случаят. Просто на мен/теб/нея при определени обстоятелства ни действат така. /примерът със семейството/. Това не значи, че на другиго е така. Те самите при други обстоятелства не са ми действали зле.
За примера с фризьорката ми нищо не знам, защото и тя я е видяла за пръв и последен път.
Познатият ми действаше така само на мен и то в определен период от време. После това чувство престана.
Чудя се - какво се "отделя" в такива случаи. /Приемаме, че хората не са "енергийни вампири". /

Имала съм такива случаи. Преди доста години работих в едно кафе за кратко. Там си имаше редовна клиантела. Една от редовните клиенти беше готин и добър човек. Говорихме си. Идваше почти всеки ден да пие кафе. Когато се заседяваше за малко всичко беше ок. Но като седеше по-дълго и когато си тръгваше бях като изцедена - психически и физически. Може би защото тя много говореше. Все се оплакваше, тежък живот имала и прочие неща. И други хора са си споделяли с мен, не ми е ставало лошо. Но всеки един контакт с нея ми действаше на психиката ужасно.
И друг случай. Имах нов колега пак на една работа. На външен вид всичко му беше ок, културен, възпитан, работеше и т.н. Ама още от първия момент не го харесах. Изпитвах отвращение, погнуса към него. Мислех, че нещо ми има, защото реално виждах, че човека нищо лошо не прави. Един ден го обсъдих с колежка. Споделих и го това. Тя вика, че съм добре и тя също не може да го понася, а както се оказа и целия отдел. Буквално фирма от 120 човека го избягваха.
И други такива случаи. Да мисля, че има енергийни вампири. Визирам първия случай.

Пак де кажа обаче. В моите случаи никой друг не е споделял да се е чувствал така в компанията на тези хора. Само аз и то при някои обстоятелства. Това по-скоро ми е странното. С какво на мен и то  в определени моменти биха могли да ми действат.

Стана ми мъчно за този човек.

В тази връзка аз се замислих за обратния случай - има хора, с които когато контактувам, сякаш се зареждам с положителна енергия, става ми леко и приятно.
Примери за хора, които ми се отразяват зле имам доста в живота си. Гледам да ги отбягвам, ако е възможно. Включитено такива, които само на мен оказват негативно влияние без да ги смятам за лоши хора. Нормално е според мен. Всеки от нас има своята енергия ( независимо положитела или отрицателна ) и когато общуваме с други хора, енергиите ни също си контактуват ( ако мога да се изразя така ). Може енергиите на две отделни личности просто да си оказват лошо влияние без хората да са си неприятни един на друг. Изказването ми НЕ се обосновава на нищо прочетено. Само си разсъждавам. На някого може да прозвучи тъпо, но всеки е свободен да мисли каквото иска. 
Сещам се и за едно бивше гадже. Много държах на връзката ни. Чувствах се прекрасно с него, но в същото време усещах как той ме дърпа надолу - нещата в живота ми вървяха на зле откакто се загаджихме, но нямах сили да си тръгна и се обвързвах с него все по-дълбоко. Сякаш се гледах отстрани - осъждах действията си като погрешни, знаех, че трябва да бягам далеч от този мъж, но правех обратното - нанесох се при него. Сякаш някой друг правеше всичко това, а не аз самата. Даже не знам успях ли да ви го обясня добре. И в един момент сякаш се събудих от сън и от раз скъсах тази връзка. След това живота ми започна бавно да се оправя. Мои близки казват, че ми е била направена магия за любов. Но аз съм объркана по отношение на личното си становище за магиите - понякога вярвам в тях, друг път - не.

pandachina, харесаха ми разсъжденията ти. Особено това:
Аз също си мислех нещо подобно. Но все така ми е странно как не ми е проблем да се видя с тези хора навън, например на площадката пред блока или в детските клубчета, където сме празнували и те, и ние детските рождени дни. Само у тях и у нас ми стана "тегаво".

Здравейте момичета, ето че и аз мога да се впиша. Не е нещо свръхестествено, по-скоро неприятно и наистина странно поне за мен. Запознах се е един мъж, който имал сериозна приятелка, но тя починала внезапно. От среща на среща, ме покани на гости. На всичките врати имаше залепени коледни венци, от онези евтините, пластмасовите, прашлясали... наследство от починалата му майка. Букети с изкуствени цветя и което беше най-противно шарени дамски чехли, няколко чифта, оставени до входната врата, но отдавна необувани. Целият му апартамент беше много злокобен, като олтар на масов убиец, събирал сувенири от жертвите си. И което е също много брутално -  разказа ми как е консервирал колата на приятелката си и е оставил вътре всичко, както го е намерил, включително и носните й кърпички. Наел е място за колата, където я държи вече четвърта година и е платил близо 500 евро за специален консервиращ лак. Искам да кажа, че колата е стара и самата тя струва по-малко. Култ към смъртта?   Не знам какво е, но ми липсват българските мъже. Или пък може да си е нормално това, знам ли?   Как мислите? Препочитам да видя каси бира и висяща луканка в апартамента на един мъж.  

надявам се отношенията ви да не са се задълбочили....

Зловещо направо! Така, както го описвате този дом на въпросния мъж ми звучи като сцена за филм на ужасите. Аз лично НЕ бих задълбочавала отношенията си с него. Не Ви давам съвет - не е моя работа да го правя, всеки си решава сам, а и Вие не за това пишете. Споделям мислите си само.

На този фон е направо смешно това, което ще разкажа. Не, че е много странно, но на мен ми направи впечатление. Сменям вече две фризьорки, днес бях при трета ( при тази май ще се задържа, хареса ми как работи ). Това, което ми направи впечатление като странно съвпадение между трите фризьорки е, че всяка от тях се казва Диана, родила е първото си дете на 16 г и на всяка от трите първото дете е момиче.

Esmerelda Weatherwax
Това звучи като сцена от някой психо трилър. Бягай на далече

Иначе и на мен предаването не ми хареса. Наистина много нагласено изглежда. Не знам само сценаристите на предаването ли са си украсявали истории или изпращащите историите

Странни неща винаги е имало.Но те се случват рядко.Въпреки това сигурна съм щом като пишете в темата сте имали преживявания които са били много силни и сте развълнувани от тях.
Моите преживявания са 2.
Първата е от 2011г.Тогава почина един човек.На погребението му не можах да отида,ала след няколко дни на 31-ви срещу 1-ви януари 2012 г го сънувах през цялата нощ.Ела на гроба ми поднеси ми цветя запали ми свещ.....На 1 януари 2012г се събудих но се чувствах адски зле.Реших да последвам съня си и отидох да търся къде е гробът му.Намерих го.Опя го и поп,защото се оказа,че не е бил опят на погребението си.После до 1-вата година го сънувах какво точно иска.Сега вече не го сънувам.

2-рата история от 2014 г-Дядо ми беше зле на смъртно легло.Ден преди празника Голяма Богородица 15 август ходих при него.Говорих с него.Дадох му и иконка на Богородица с Исус Христос.Казах му да има вяра и надежда че всичко ще се оправи.Той си я сложи под възглавницата.После се разходих из улиците на селото и те ме изведоха до църквата.Приех го като знак че ще е до Господ.На 21-ви август почина...Но вярвам,че е до мен.Всяка вечер с малката го гледаме на клип.И тя му е научила репликите какво точно казва той.

Това защо го правите?

Spiritlight няма как да пропусне клипа,защото ги гледа всичките които съм записала на фотоапарата си.Тя го взима фотоапарата и си го пуска сама.А  и не е толкова малка първи клас ще е есента.Не виждам нищо лошо в това,че проявява интерес.