Случи ми се нещо странно XII

  Нищо нормално няма в това!?Бягай с 200 от този

А, не, нищо лошо няма. Странно ми стана, че всяка вечер гледа клипове с починалия ти дядо и му знае наизуст репликите. Да го е гледала 2-3 пъти - добре, обаче всеки ден?! Затова се учудих, по принцип не виждам лошо в цялата работа.

Благодаря ви за отзивите, не пожелавам подобни срещи никому.  
Прекратих отношенията веднага след това, лошото е, че знае къде живея...  

Момичета и момчета, старайте се да не приемате негативни енергии. 

Здравейте, искам да попитам някой имал ли е подобно привидение. Като дете веднъж бях в стаята на баба си и незнайно защо като видях една паднала дръжка на моп започнах да се опитвам да изкарам нещо от под леглото с нея. Май нещо ми беше паднало. Ръгайки с дръжката в един момент привидение ли беше, халюционация ли, но изпаднах в шок. Стори ме се че пред мен изкочи някакво странно същество. Не го видях видимо естествено, а някак си вътрешно го почувствах. Сякаш на енергиино ниво, но очите ми фактически не го виждаха. Трудно ми е да го обясня, но така се стреснах, просто настръхнах и в миг излязох от стаята. Не беше душата на заминал си човек, а по-скоро като това:


Някой имал ли е подобни зрителни халюцинации. Друг път преди това и след това никога не ми се е случвало. За щастие. Единствено понякога чувствам студени вълни, но това е по-скоро защото не съм свикнала да живея сама и си е страшничко да седиш сам в едно супер тихо жилище. Дори когато съседите вдигат шум се радвам. Апропо като дете често ми се случваше да сънувам сънища с подобни същества, общо може би 5 пъти. На сън караха лампите да гърмят, аз крещях на сън и исках да светна лампата (защото чувствах, че ги е страх от светлото), но лампите или се пръскаха, или светваха с много слаба, постепенно угасваща светлина или не успяваха да светнат. Като че ли тези човечета контролираха лампите мислено. И дори ми отнемаха гласа насън. Кещях, крещях но нищо не излизаше. Помня ги защото обикновено сънищата ми бяха щастливи като дете - едни прекрасни слънчеви дни, а аз вървя по тротоара с една подскачаща походка, реейки се като в безтегловност, все едно гравитацията на земята е станала по-слаба. И ако сънищата са просто израз на подсъзнателни емоции, то кое може да обясни това привидение. Дали е било плод на развинтено детско въображение? Никога не съм имала въображаеми приятелчета и подобни, които казват че са нормални. Много моля ако някой има подобен опит да сподели!

Като дете/14-15год./съм имала подобни "видения",вечерта съм си в леглото и не мога да заспя,виждам как по пода щъкат едни големи космати същества,нещо като бобри,видри,завират се и под леглото,а аз не мога да помръдна,нито да извикам....после съм заспала...на сутринта плахо огледах под леглото,ест.нищо нямаше,но съвсем си бях будна когато ги гледах и усещах около мен.

Другото непонятно за мен беше на по-малка възраст/9-10год./,на море сме на Каваци и на връщане от плажа минаваме през един пуст път,обрасъл от двете страни с храсти и дървета...вървя за ръка с татко,но нещо ме кара да се обърна и виждам огромен гущер,като варан...шок,ококорила очи,казвам на баща ми и той се обръща,няма нищо...след малко пак аз поглеждам назад и отново го виждам гущера..и така няколко пъти

Сега като сподели се сетих и за другата си паранормална случка. За щастие са само две. Та една нощ видях "хора" - три човешки сенки - две изглеждаха като сенките на мъже, а третото беше жена. Просто все едно някакви истински хора са се покачили на парапета Ходеха по парапета на прозореца и танцуваха. Пердето беше спуснато за щастие. Нашите ми казаха, че се наричали караконджули. В интернет пък ги наричат хората сенки и има много хора, които казват, че са ги виждали дори точно пред тях, та моето не беше толкова страшно заади пердето и че бях в другия край на стаята. За щастие след тези две събития не ми се е случвало нищо подобно и дано никога да не се случи!

Да, не е свръхествествено.
Но е ужасно зловещо.
И това за починалата внезапно приятелка. 
Психопатите на са само в психотрилърите.
Добре, че си се отървала от него.
Бррррр

Това за хората-сенки ми е интересна тема. Аз, както повечето хора съм виждала нещо с крайчето на окото, но за щастие когато се вгледам подробно, там няма нищо.
Друго, което съм убедена, че се случва и на други хора и което е вероятно игра на въображението ми - понякога усещам нечие чуждо присъствие в стаята. Случва ми се често и е доста натрапчиво, а в стаята съм например само аз. Най-плашещо е, когато това усещане е съпроводено с усмивки от страна на дъщеря ми - в момента, в който на мен ми се струва, че някой е зад гърба ми или от едната ми страна ( а у дома сме само аз и малката ), тя поглежда в тази посока и се усмихва лъчезарно, но НЕ гледа към мен, понякога дори бърбори на нейния си език, сякаш разговаря с някого. Чувала съм, че бебетата имат способността да виждат създания от други измерения, дори призраци и т.н. Затова си мисля, че отново си внушавам - просто съвпадение, което аз подсъзнателно си обяснявам с теории, които съм чула и започвам да се плаша. Когато разсъдя спокойно, си давам сметка, че няма нищо и никого и усещането за чуждо присъствие се изпарява.  Докато беше по-малка, се случваше по-често това с усмивките, съвпадащи с момент, в който аз си внушавам за нечие присъствие. Но и това отдавам на поредното съвпадение.

Моя малък син често общуваше с някаква баба Дора.И това до три годишна възраст.Ние в семейството нямаме жена с такова име и сред познатите си също. И аз го отдавах на детските му фантазии.Но той започна да ми разказва каво му казала тази баба.Как изглеждала и т.н. Но миналото лято си ходихме в БГ и направихме кръщене на децата.За да не се чудите имам три деца една голяма кака и две по-малки.Та от както направихме кръщенето малкия забрави за тази жена.А преди това само за нея ми разказваше.

Здравейте,
Извинявам се, че пиша във форума при условие, че не съм майка, но темата ми се стори много интересна и реших да се включа. Преди да разкажа искам да кажа, че не е детска измислица, но няма да убеждавам никого във верността ако не ми повярвате. Та, към историята:
Преди малко повече от година се наложи така, че аз и брат ми(по - малък от мен с 6 години) трябваше да пренощуваме в къщата на леля ми, където живее със семейството си(свако ми, братовчед ми(тогава 2 годишен) и братовчедка ми(4 години по - малка от мен). Лягаме си вечерта като аз, брат ми и братовчедка ми спим на едно голямо легло заедно. До към 1 - 2 часа двамата си разговаряха и гледаха телевизия, а аз използвах телефона си - интернет, съобщения и т.н. В един момент осъзнах, че е станало адски късно, всички са заспали и реших да прибера телефона в чантата си(във вътрешния джоб, където обикновено си стои!!!), за да поспя и аз. Странното идва на другата сутрин, когато го изваждам. Незнайно поради каква причина бях влязла в папката със снимки, когато видях 2 направени същата вечер. Бяха направени в стая, която не се използва(използваше се като стая, в която се държаха дрехи). Бяха направени срещу огледалото, което беше там. Това, което ме изненада беше, че на снимката се виждаше само огледалото и светкавицата на телефона, но не се виждаше кой държи самия телефон, не се виждаха нито ръце, нито лице, нито дори фигура. Почувствах се ужасно и реших да изтрия тези снимки(огромна грешка, за която и до днес съжалявам). По - късно си помислих, че просто съм ставала на сън, понеже заспах след всички и само аз знаех къде е телефона, но се отказах от идеята си поради факта, че стаята е "крайна"(трябва да преминеш през останалите стаи, за да стигнеш до нея), съответно трябва да премина през стаята, в която спят леля ми, свако ми и братовчед ми, а това е невъзможно(поне един щеше да се събуди и щеше да ми каже ако съм се разхождала посред нощ).
Бях забравила за случката, докато след 2 - 3 месеца не се усетих, че може да потърся за приложения, които да възвърнат изтрити снимки, но нямах успех в начинанието.
Това е едната история смятам да спра понеже стана мноооого дълго. Пак казвам, че не е проблем ако не ми вярвате, звучи безумно, детинско. Пиша го просто, защото темата много ми хареса!
Лека вечер!

Странно е, разбира се, още по-странно е, че три не много малки деца спят на едно легло, при положение,че къщата има толкова много стаи...но - разни нрави, разни обичаи....

Отклоняваме се от темата, но...
Става въпрос за деца. Беше ни предлагано да спим отделно, но ние отказахме, защото - детска му работа, мислехме, че няма да спим цяла нощ, ще си приказваме, гледаме телевизия и т.н. В никакъв случай не ни е било тясно(ако беше можехме да се разделим във всеки момент)

Я стига глупости! Сухарски забележки ...

Smnivanova, странна е наистина случката. Дори да си ставала насън, защо ще си ходила в необитаемата стая и ще правиш снимки срещу огледалото А по принцип ставаш ли насън? Разкажи и другите странни случки, интересно е.