липсата на такт е тук и е доста явна, не сме приятелки ни с теб, ни с целия интернет мегдан:
Ако трябва, да върна цитатите назад, за да прочетеш пак за конското и как заради него криели. Аз затова те питах дали ти си си признавала някога нещо доброволно, независимо дали ще има или не конско. И ти не искаш да отговориш, защото много добре се досещаме за отговора.
Не зная за каква чудодейна имплантация говориш. Аз такива неща не съм писала. Писала си. Какво културно да ми обясниш, че сама падна в капана на собствените си твърдения?
Та, хората много рядко си признават ей така, спонтанно. За да си признаят може да ги мъчи съвестта (обаче много, много трябва да ги мъчи), или признанието да е по-приемливо от всички останали възможни последствия. А обичайно отричат и шикалкавят до последно. Рядко са тези, които ей така си признават. Да не говорим за такива, които никога нищо не са правили забранено, тайно, неодобрено и пр.