Вървят ли любовта и сексът ръка за ръка?

  • 13 906
  • 90
# 30
Аз не получавам нито дондуркане, нито утеха, нито някой ми бърше сълзите. По подразбиране аз съм нежната половина и аз, може би и такъв човек съм, имам нужда мъжа до мен да ми прави комплимент, да получавам утеха, да ме гушнат, да ми кажат мила дума. А не аз да дърпам конците и да го имам като второ дете. И той иска да е с мен поради две причини. Първо, защото ме обича и второ, защото като се разболее няма кой да му даде една чаша вода.
Виж целия пост
# 31
Въпроса в темата ти е поставен съвсем неправилно. Ти питаш в първия си пост може ли да обичаш някого, но да не искаш да правиш секс с него. После се оказва, че просто няма любов от твоя страна. Жалко, ако темата не беше толкова конкретна, можеше да излезе една наистина филосфска тема.
Виж целия пост
# 32
Morphea, аз съм наясно със себе си. Просто ми беше любопитно дали любовта и секса вървят заедно и дали други мами имат същите размисли.
Виж целия пост
# 33
Виж сега, поизчакай малко. През това време се опитай да обясниш на мъжа ти какво ти липсва. Трябва да има някакъв успешен начин. Ако е нормален свестен човек, ще те разбере. Ако не те разбере, тогава значи в удобен за теб момент си обирай крушите... Но да знаеш, че никой тук от форума не би ти дал точния съвет. Нито теб те познаваме, нито мъжа ти. НЕ знаем подробностите, които едва ли ще ти стигне мястото да опишеш, а и може за някои неща да не се и сещаш. А и да разказваш, друго е да се види реално как е... Т.е. най-много да се объркаш от съветите във форума.
За едно са прави съфорумките тука - много си млада, нямаш опит, а това те ограничава откъм житейска мъдрост. Да знаеш, че ако можеш да общуваш нормално с човека, ако се получава диалог, ако не те унижава и обижда (нищо че сега точно не те засипва с комплименти), ако не те малтретира физически и психически, ако самият той е здрав най-вече психиески, ако не те оставя да мизерстваш, ако се грижи за детето и ви обича... Най-голямата глупост , която можеш да направиш , е заради тръпката и желанието за секс с някой друг да оставиш това, което , повярвай, не се придобива така лесно. Пълно е с мъже, да... Повечето ще искат да те чукат... Към някои и ти ще изпитваш такова желание... Но това е вятър и мъгла.
Седни, поговори си с мъжа ти. Хубаво обмисли как да му разкажеш какво ти липсва, от какво имаш нужда, защо, за какво мечтаеш да ти се случва във връзката,  подскажи му ясно какво не прави, къде бърка, помисли и ти самата защо става така с неговото отношение към теб. Говорете и си спасете връзката, пак ти казвам, ако е нормален човек. И ако е нормален човек, като му поднесеш нещата внимателно ще те разбере и ще се подобрят нещата. Само не му обяснявай за другия. Гледай да не го споменаваш даже. Все едно няма друг мъж в мислите ти. Защото, ако ви бяха наред нещата с мъжа ти, нямаше да се замечтаеш за друг, да знаеш... Няма и смисъл от друг, ако има смисъл с твоя мъж...
Виж целия пост
# 34
Жалко, ако темата не беше толкова конкретна, можеше да излезе една наистина филосфска тема.

Не пречи да я направим такава или да направим отделна тема с философска насоченост.  yes
Виж целия пост
# 35
Към съпруга си, вече не ми е хубаво дори само от идеята да ме докосва. Но въпроса ми е принципен. Възможно ли е да има любов без секс...?

Майка си и децата си, приятелите си ги обичаш, без секс. Има секс без любов, щом мъжа си го обичаш, а не ти се прави секс с него, значи не го обичаш като мъж, а като приятел.
Виж целия пост
# 36
Анонимен, представи си ситуация, в която мъжът ти не ти обръща внимание, ти му казваш колко лошо ти е минал деня, а той да започне ,,ооо, да знаеш моя какъв беше" и да започне да ти разказва, без да го интересува твоя ден, да не се сеща да те пита как си, как е минал денят ти, да ти каже ако бе често, то поне веднъж в месеца колко си хубава, да предложи да направи нещо вместо теб, да ти каже ела, легни да се гушнем, да предложи да се разходите, да идете някъде само вие.... Когато ми е тежко и ми се иска да поплача той се тръшка до мен и му ставало потиснато, няма да ме успокой, да каже нещо хубаво. На мен тия малки неща ми липсват. И винаги са ми липсвали, просто не ми е правило впечатление. А и всеки може да сгреши с човека до себе си, особено ако в него има промяна от преди и след това.

Но нали каза, че ти е приятно да си говориш с него, само секс не искаш....Значи успява да те изслуша...
Виж сега, това в дългогодишните връзки е нормално, винаги ще се появи някой много по-добър...но той ще е по-добър само известно време...Всеки си има някакви недостатъци, и на новия ще му омръзнеш и той ще ти омръзне...докога така?
Аз имам 18 год брак, 3 деца и да знаеш търпението му е майката, и компромиси...А ние сме жени, искаме ли нещо, постигаме го. Но не винаги става ВЕДНАГА ... Не чакай само той да се старае, постарай се и ти. Още си в майчинство, значи детето е под 3 години... На 18 години сте се събрали/не знам дали има брак/ , а детето е на 3 год. Значи не детето ви е събрало. Явно е било любов...постарай се, погледи го със същите очи, с които си го гледала...Връзката е двустранна...не търси само неговите недостатъци, виж и своите.
Виж целия пост
# 37
не знам нищо за теб, но бих те посъветвала да обърнеш внимание на кариера, образование. не се оставяй да бъдеш зависима емоционално или финансово, а най-често и по двата признака от които и да било мъж. така винаги ще те мачкат, потискат и пренебрегват. постарай се да учиш или преквалифицираш, ако не можеш да си намериш работа. търси варианти да си купиш жилище, мисли за себе си. трябва да имаш пари, да си купуваш дрехи и всичко което искаш сама, а не да разчиташ на някого. и запомни едно нещо от човек, който е израстнал без баща с много втори бащи - никога твоето дете няма да е на 100 % прието от друг човек. не искам сега да влизам в полемики с други съфорумки, които имат успешен втори брак. говоря само от собствения си опит.
аз те разбирам и аз съм имала периоди в които не съм искала да съм с мъжа ми, секс обаче винаги съм искала да правя с него, просто защото не правя на друго място.
аз тая работа с любовта не я разбирам, за това смятам, че една жена трябва да се бори за финансовата си независимост и собствено жилище, като поддържа нормални отношения с бащата на детето си.
по отношение на любовника съвет не мога да ти дам. аз любовник нямам, но се бях влюбила преди време в един колега, за щастие несподелено от негова страна, и така не си обърках живота.
приятелките масово имат любовници, просто нещо им липсва у дома. не ги осъждам, важното е човек да е щастлив - та в тази връзка ако този човек те успокоява - виждай си се с него. аз на твое място не бих се развела с мъжа си, но всеки си знае за него.
но задължително си намери работа и се бори за собствен дом.
Виж целия пост
# 38
... И той иска да е с мен поради две причини. Първо, защото ме обича и второ, защото като се разболее няма кой да му даде една чаша вода.

Е, не! Имаш високо мнение за себе си и това е чудесно! Не разчитай обаче на това, че си незаменима!
Иначе по темата: смятам, че си объркана и наистина не знаеш какво искаш. Веднага казвам и защо! Ако нямаш чувства към мъжа си, слабо ще те интересува дали има кой да покрива месечните разходи и да ходи до магазина вместо теб, напротив, ще се стегнеш и ще намериш начин да се оправяш сама в живота! Детето за момента ти е извинение, грижовният баща си остава грижовен и това, че няма да живеете заедно, не би променило нещата. Според мен, имаш чувства към другия човек, привлича те, мислиш често за него и всякакви ангажименти към съпруга ти те дразнят. Моят съвет е да си дадеш сметка това временно увлечение ли е или сериозни чувства, и да направиш нещо за да промениш нещата в една или друга посока. Настоящото разкрачено положение вреди на всеки един от участниците в твоята история. Успех ти желая и дано скоро намериш себе си! На всеки може да се случи да се влюби, изкушенията в този живот са много Simple Smile Дали и на кое от тях ще се отдадеш, зависи изцяло от теб, принципите ти и твоите приоритети!  
Виж целия пост
# 39
Благодаря, момичета. Всички коментари са ми изключително полезни и важни. Може би най-добрия вариан е да си дадем малко време и да опитаме да поживеем самостоятелно.
Виж целия пост
# 40
Според мен тук проблема се корени в "другия мъж". Влюбила си се и оттам си започнала едва ли не да сравняваш мъжа си с него. От там се губи сексуалното влечение и се започва с търсенето на кусури. Може и да бъркам и да не е така, но ако ситуацията е такава, не бързай да оставяш мъжа си и т.н.
Понякога сме заслепени и не виждаме цялата картинка. Ти може да не виждаш недостатъците на другия мъж, и ако се разделиш с половинката си, а другата връзка не се окаже това на което си се надявала?! Тогава какво?

Съветвам те да изгледаш един филм Temptation: Confessions of a Marriage Counselor . Може да ти е полезен.
Виж целия пост
# 41
Според мен тук проблема се корени в "другия мъж". Влюбила си се и оттам си започнала едва ли не да сравняваш мъжа си с него. От там се губи сексуалното влечение и се започва с търсенето на кусури.

И аз смятам, че тук се корени проблемът. Когато си позволиш да поставиш чувствата си към единия под съмнение, значи вече такива няма.
Виж целия пост
# 42
Вървят ли любовта и сексът ръка за ръка?


При мен да  Grinning
Виж целия пост
# 43
Всъщност аз исках да се разделим още преди да се появи другия. Той се появи в последствие, не е той причината за проблемите.
Виж целия пост
# 44
При мен вървят ръка за ръка , но  мисля , че дори с ММ да не правехме страхотен секс пак щях да го обичам и да съм си с него , но съм съгласна , че е възможно да има и любов без секс . Такава например е т.н. платоническа любов , не говоря конкретно за ситуацията в темата , но е възможно двама души да се обичат дълго време и да не са правили изобщо секс и когато стигнат до  заветният момент той да не е такъв какъвто са си го представяли и нещата да не се получат , но те продължават да се обичат по същият начин заради качествата си . По някой път тази любов дори е по-силна .








Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия