Вървят ли любовта и сексът ръка за ръка?

От къде почнахме до къде стигнахме.... Нямаш нужда от отговор на въпроса вървят ли любовта и секса ръка за ръка. Имаш нужда сама да си отговориш какво наистина искаш и готова ли си да му платиш цената? 

именно, поредната тема, цялаща да измие нечия съвест, когато решението е взето отдавна.

мисля, че стане твърде сериозно обаче. да вкараме малко хумор 

babunka и другите са ти дали много ценни съвети, не е лошо да се вслушаш.
Иначе ти общо взето е ясно накъде биеш, решението си си го взела, но те спира финансовата зависимост или поне така си мислиш ти. Помисли си, ако се окаже, че освен удобството, макар и не голямо, ще изгубиш ценен приятел, човек на когото държиш. Заслужава ли го, необходимо ли е...
Дали после няма горчиво да съжаляваш и да се самонамразиш дори.
И дете имаш, отговорност носиш...
Жалко, ако сте направили детето, когато вече си била разколебана искаш ли да прекараш живота си с този човек.

В такъв период си, че откачаш и имаш нужда да се хванеш за сламка, мислейки си, че е спасителен пояс. Пренасочи си приоритетите и не се вглеждай само в мъжете, чудейки се при кого. Започни някакви курсове, запиши се да учиш или си намери занимание, което ти носи удоволствие и ти ангажира вниманието. Или започни някаква работа.

Въобще, мъжът ти много благородно (и може би наивно?) е постъпил, след като е разбрал за случилото се, при това с негов приятел. Някои и бой ядат, не само, че не ги питат как им е минал денят, че и ги изритват от вкъщи направо.

Животът не е само тръпки и трътки.
Особено, когато вече си на 25, не на 17.

Аха да напиша, че любовта е водеща и прочетох това доуточнение:



Не сме дъртаци.

Пази си семейството, не се отдавай на импулса, премисли ги нещата. Остани с него асамо ако той те заслужава.

Прочетох темата и макар да съм съгласна с доста от коментарите относно да премисли и да се фокусира върху работа и т.н., аз си мисля, че когато си във връзка/брак с някого, който не отговаря на твоите представи, еми според мен няма да стане.

Моят опит показва, че човек трябва да си избере партньор такъв, който да отговаря на неговите представи и идеи за близост, романтика и т.н. Иначе ще си вечно неудовлетворен в една връзка и това неудовлетворение винаги избива рано или късно.
Не мисля, че авторката иска нещо кой знае какво, като се прибере мъжа й да й обърне внимание и ако иска да се оплаче от нещо. Еми, за мен не е нормално, аз да съм разстрoена и мъжът ми да ми каже, че го потискам  .

Айде стига с това, че тя седи по майчинство. Айде и с тая работа стига вече. И моя мъж работи, че при това, сериозна, отговорна работа. Като съм искала да споделя нещо, винаги е сядал и ме е изслушвал. Разбира се, сега не го занимавам с глупости, тип счупих нокът, лакът ми пада.

Всички работим, всички сме уморени, това не значи да се прибереш и тотално да отплуваш някъде и да не обръщаш внимание. Има и такива дни, естествно.

Мисълта ми е, че както и други бяха писали, една връзка се поддържа от усилията на двамата. Да, ежедневието е пълно със задачи, тъпотии и битовизми и ако двамата не си го направите по-интересно, е няма кой иначе. Не съм казала всеки ден мъжът да ми носи цветя и да ми се обяснява в любов, но има време да почиваш и релаксираш и време да обърнеш внимание на човека до теб.

Например баща ми след не знам колко години брак, всяка събота като ходеше на пазар, носеше букет на майка ми. Ей така без повод, защото обича цветя.

isolda1, принципно съм съгласна с теб. Само не разбрах дали авторката е започнала да се чувства толкова нещастна и неудовлетворена преди или след като е залитнала по другия мъж.

Иначе, според мен, няма как 25 годишно момиче да получава преживяванията, за които и е сега времето от 38 годишния си съпруг, който вече се е наживял и иска като се прибере да се изтегне на дивана и да му се сервира ракията и салатата. Когато той е бил на нейните години е дивял и купонясвал, сменял е жени - взел си е своето, а когато е решил, че му е дошло времето да се задоми е решил, че "агнешкото" най му отива. Е, да ама не. Момичето от дома на майка си е отишла в дома на съпруга си.... Според мен проблемът не е само в другия мъж, а в това, че тя като цяло не си е поживяла. Във времето, в което нейните приятелки са излизали по дискотеките и са сменяли мъже, тя се е женила и раждала деца, а сега се чуди какво има от другата страна. Вината не е само нейна - тя е била още много млада, ами той мислил ли си е, че когато се жениш за толкова по- млада жена трябва да и отговаряш. 

   Когато искаш друг, мъжът ти все ще е крив нещо. Каквото и да прави все ще е кофти и няма да те устройва.
 Аз нещо не видях дълбоко разстройство на брака, освен - не  искам вече мъжа ми, не ме кефи, имам си Ромео.
  Това може и да е достатъчна причина, стига да няма и дете замесено в схемата. Според мен за разваляне на семейство и отделяне на детето от баща му човек трябва да има по-сериозна мотивация, но това е само според мен явно.

То и аз не съм го видяла. Първата част на написаното от мен беше по конкретния случай, а втората свободна интерпретация на това какво може да се очаква при връзка между мъж и жена с 13 години разлика във възрастта, особено когато единия се числи все още към младите хора, а другия си е на границата на зрелостта.

E то за нещо минало, заминало и свършило няма какво да се коментира. И за мен са се оженили твърде прибързано. Аз съм противи тези ранни бракове. Не го разбирам и това мъже на по 30 + да се хващат с някоя девойка на 20. И после се жалват, ама това, онова. Имам един познат, хваща се с някакви малки, пък после те били виновни  . Ама това е друга тема.

То въпроса е, като е станала белята какво да се прави  . Аз лично, на мястото на авторката първо бих искала да се изнесем да сме сами (без родители), бих се фокусирала с това да се върна/намеря работа. Не знам какъв е нейния случай точно. Бих си помислила добре другия мъж дали наистина е любов или е някаква фикция. Но то, това рядко го разбираш като си млад и си затънал в любовни илюзии. Като знам какв смотла и кокошка бях на 25-26, само любов, тръпки и подобни глупости ми бяха в главата. Добре че осъзнавах, че не съм готова за брак и все пак мислех преди да правя глупости  

 Да, хак му са сега рогата.

Здравейте, момичета. Искам да благодаря на всяка една за коментара, всички са ми от полза. Искам да уточня, че неразбирателствата със съпруга ми започнаха доста преди да се появи другия. И в резултат на моята неъдовлетвореност в брака се влюбих и получих всичко, което искам от друг. Както и да е. Сега с ММ сме решили да опитаме самостоятелно да поживеем, пък да видим какво ще се случи. Ще дам възможност на времето да си каже думата. Отново благодаря за всяйо мнение, което пишете

Ооо, ама те с родителите му ли живеят?
Човек на 38 живее с жена си и детето при мама??
Е, ако е така, тогава е силно разбираемо защо жената е изплискала легена.

Мъж, който е станал на 38 и не си е дал зор за толкова много години да отдели семейството си от родителския покрив да заживеят самостоятелно, сам по себе си е достатъчна причина за зарязване.

Точно преди малко в една друга тема се спомена колко пагубно действат на отношенията такива общи живееници. 

Aqua, съгласна съм с теб. Мама глади, жената готви, двете се сменят да гледат детето, татко покрива повечето разходи, а аз си гледам мача 

  А като го хареса не беше ли такъв?

Той е бил такъв ама тя е била друга. За успешна връзка се искат усилия и от двете страни.