Искам да кажа ... (21)_26.01-01.02

Гена, супер че всичко е наред  
Синът ми беше 3 клас, когато пострада от удар с топка в тила в час по физическо, са били събрани малки и големи в двата края на игрището. Той е бил е с гръб към големите, обърнат към неговия си клас, когато топката го е ударила. Само казваше че много го боли главата. Той обаче повърна като си легна, докато си легне се държеше. Карахме го в Пирогов, правиха му скенер и ни дадоха болничен една седмица и го освободиха от физическо за месец. Трябваше да не гледа телевизия, компютър, да лежи и да си почива, да не чете нищо.

Жаки, ядосах им се на тия твоите агенти. Хората трябва да си търсят правата, остави ги 100-те долара. Дай телефона им, някой от БГ да им звънне за мейл или скайп или друга възможност за връзка. Бизнеса се върти и по интернет, те ти дали само телефон. Верно като да не ги търси човек...

Сурва ми е любима (все пак това е родния ми край) и наистина безкрайно полезна, в тази му част споделям мнението на Пушгриби. Сега - това със 100 000 посетители е твърде, ама твърде преувеличено, както и 97 хиляди местно население впрочем.

Така сме устроени, че обичаме да украсяваме числата. В медии, в разговори на маса, навсякъде. Често разказвам колко човека спяхме в едно спално помещение в един момент от военната ми служба - две несъвсем пълни мотострелкови роти, около 130 човека. Забелязах, че с годините, разказвайки за това, хората ставаха 140, после 150, а после 180. Завчера се чух да казвам как сме били 200... та не възприемайте твърде насериозно всяко число. Сетих се преди време тук се обсъждаха едни конкретни мъжки размери - същият принцип сработи: всеки добавяше към реалните по сантиметър, два, пет, десет.

Гена, съжалявам за хлапето и се радвам, че всъщност нищо особено не е станало. Този тип травми са една от опасностите, а има ги и  тежките ожулвания и натъртвания. Има и подмолни травми, които се проявяват след десетилетия - на колене, пищяли (там коравата настилка уврежда надкостницата), глезени, прешлени . Кога ли ще ни уврат главите да поискаме вместо ненужни гланцови учебници (в т.ч. по трудово, ИТ и рисуване, мамка му) да има по едно-две игрища с нормална настилка?

Искам да основем един почин "Вън плацовете от училищните дворове", или нещо по-умно казано.

Аз върнах половината. Бях свалила 6-7, върнала съм около 3. За около 5 месеца. Но това с "почивката" не го спазвах, единственото, което спазих е: до обяд плодове. Нищо друго не спазих.
От понеделник се надявам пак да успея да започна.

Какво според теб Куркума, може да се направи по въпроса, за да го изискаме, идеята ти всъщност е страхотна. Хартията е ненужно дебела и един учебник става толкова тежък. Преди време му бях взела 2 от учебниците да ги снимам, ами откъснаха ми ръцете, имах чувството че са повече от кило. Големите пак имат някакъв тренинг, но първолаците са си направо за ожалване. Гледала съм ги момиченцата, въртят се като пеперудки около раниците си и не могат да ги повдигнат от земята, отказват се и чакат я баба, я някой от родителите. Извън възможностите за носене на децата са тези учебници.

За съжаление ми се струва кауза пердута това   Уж родителите живеем и работим за децата си,пък не обръщаме внимание на условията,в които прекарват 80 % от времето си   Или всъщност обръщаме,но не сме в състояние да ги подобрим,за съжаление  .
В началото на учебната година подехме инициатива няколко родители да подновим дворните съоръжения в нашето училище. Разпечатах информационни брошурки,призиви, и т.н. материали-обширни,съкратени и в крайна сметка в кутията за дарения бяха събрани малко под 400 лв.  
Та,така. Не питайте как ги разпределихме...

Незнам по частните училища как е, май не преобладават тревните терени за игра и там.

Не бих казал, че е безполезно усилие. Все отнякъде трябва да се почне, с разговор като този дори, с бавното осъзнаване на проблема, като изобщо да не иде реч за "освежаване на съоръжения", а за промяна на философията на ползване на тези площи. Всъщност решенията са много по-осъществими, отколкото ни се струва. Системата е инертна като въглищарски вагон, безспорно, но това е просто допълнителен стимул.

Цвети, идеята ми не е за учебниците, а за плацовете, посочих учебниците само като пример откъде биха могли да се спестят пари. Изобщо не е нужно също така тези настилки да се изграждат от министерствата, има варианти за публично-частно партньорство, от общините - терена, от инвеститора-съоръжението, като последното може (и трябва!) да не се ползва само от учениците.
В много градове база с едно-две игрища е съвсем прилично печеливш бизнес, не проумявам защо непременно трябва са се търсят"средства", да се търсят "проекти", да се пращат петиции, да се влиза в ролята на молители, за да се свърши нещо.

Ако се оставят хората просто да работят и печелят, всичко се нарежда много бързо.

Тежките учебници комбинирани с мъкненето им са друга беда. Изборът на тип хартия е безумен! Какво може да помогне ли? Незабавно преминаване на вестникарска хартия и сериозен ход към електронизация на учебниците. Не виждам какво пречи за последното. Един сканиран учебник разпратен по електронните пощи - колко му е? Струва 20 лева за учебник за випуск! И още: да има индивидуални шкафчета в училищата, работещи (наистина) библиотеки, отхвърляне на "помагалата" - това са все стъпки, които не искат средства, а воля.

Та не им ли е жал - има "помагала", на една страница от които, връз дебела хартия (над 80гр/кв.м) детето трябва да загради два предмета. И толкоз - хвърляме я. А помагала има по всеки предмет, вкл. и по трудово или там както се казва! Помагала, учебниците са си отделно. Неикономично, разхитително, практически безполезно - по отношение към публични средства, природен ресурс и детско здраве.

Подкрепям изцяло целия пост Куркума, на 100 %  
Чувам вятъра, много силно духа, направо вие. Така се бях навила да ходя на Сурва, и като ви прочетох, май ще я гледаме по телевизора, аз единствено се притеснявам от пияни хора. Не съм ходила досега и това ме притеснява. Отделно не знам добре ли ще е организирано, да не стане като за Авиошоуто - цяла София на Ботевградско. На мен ми хареса, готино беше, но реално си го изкарах на пътя в задръстването

В училището на сина има проект за обновяване на двора. Много е хубав, европейски, обаче е непосилно скъпо. Меки настилки, съоръжение, кеф, но..... седи си на проект.

Ама от електронни учебници никой няма да печели.
Макар че аз моите учебници ги имам повечето електронни и не ми пука за издателите и авторите, като ги давам на децата.

Ако щете ми вярвайте, бях започнала есента да ги сканирам и си бях намислила да ги кача ей така за идеята, защото ме беше яд заради килограмите, които носят децата по цял ден от кабинет в кабинет. Обаче, той не иска да си носи таблета в училище, предупредени били, да не носят скъпи вещи. Реших да ги копирам и в папка да слагам само по 4-5 листа или по 2 урока. И това не му хареса като идея. Госпожата шарела по учебника, трябвал му целия, отделно било черно-бяло, не му харесва. Ами моите идеи се изчерпаха и носи тежката раница, няма спасение.

Ама там е работата, че това е погрешен подход! Скъпо е и несамоподдържащо се, което и е по-важно.

Основният принцип трябва да е взаимната изгода - както са лавките, да речем. Те си имат разни кусури, но те са в асортимента, не в принципа. Та инвеститорът в база я предоставя за ползване: да речем 9-18, в работни дни - като за целта не плаща наем, например. Каквото изкара от базата през останалото време - си е за него. Питайте мъжете ви колко плащат за да играят някъде привечер футбол и каква кола кара собственика на теренчетата. Няма нищо лош в което, просто показвам, че е възможно и се прави. Прави се от години, а по неизвестни за мен причини държим децата си далеч от това.

Писах още в темата за хубавата учителка - това, което е възмутително на онази снимка не са бедрата на момичето, а безумната желязна хандбална врата зад нея! Кой у нас играе хандбал, за Бога! Кой в света играе хандбал на асфалт? Не хубавата учителка, а плацовете в училищата са нашият срам.

Докато се почесваме и се питаме "откъде пари" мисля, че вече над 50 випуска отраснаха или никога неспортували истински, или с увредени доживот стави и кокали.

Ползването на учебници в сградата на училище може да се премисли и ограничи. Има учители, които не изискват носенето им, не ги ползват и се справят чудесно. Та всичко може.

Не става така, училищата не разполагат с дворовете си. Общината не разрешава даже да се заключва училищния двор. Говоря да се заключва извън учебно време и уикендите.

Не виждам защо да не става - ясно е , че най-често дворовете са на общините, с нищо не пречи това, даже напротив. В общините е по-вероятно да има някаква експертиза, училищата имат нулев капацитет по "фасилити мениджмънт", то е логично, и не им е и работа. За общините е изгодно да осигурят съвременно и разумно място за спорт за децата - и финансово, и като ПР, и всякак.

Иска се желание, нищо друго, и мислене.

Не знаех че е забранено. Вечер като се прибирам от работа минавам покрай едно училище, и гледам как хората от квартала си водят кучетата на тоалетна в зелената площ около оградата.
А пък в Лозенец е някакъв ад. Преди една седмица минавах, много е минирано. Бях със сина ми и през цялото време вървя и му говоря, "Не говори, гледай си в краката". Много, много кучешки ла..на по тротоарите.

Не знам как е в другите общини, говоря за Пловдив, район Северен.