Най-умният е най-непослушен

  • 10 176
  • 137
# 120
На срички или не, дори теоритически е невъзможно да мотивираш всеки път всеки и да е една розова и сладка картинка. Дори морковите омръзват, ако се предлагат постоянно на зайчетата.

Андариел, тук не е Клюкарник Peace


Скрит текст:
Точно, заради хора, като Андариел във форума си изтрих постовете. Някой идва, нахлува, вади каквото му е угодно от текста и започва да си го коментира както му изнася..... ooooh! Tired

Хубавото е, че има и много други, като вас останалите, които прочетохте всичко и ми дадохте съвети HugВсеки път, когато споделя нещо и се появи някой да ми казва - "Виж сега..." Tired и " ти какво искаш......" ooooh! се отказвам да споделям и си мисля каква грешка правя, че понякога търся съвет на място пълно с хора, които търсят публика за изявите си.... Tired

Моля? Как пък, все се припознаваш! Изобщо не пишех за теб, но явно много държиш всичко да е адресирано към теб! Какво за Андариел, какво толкова съм написала, което реши, че се отнася за теб, че и чак тръгна да си триеш постовете! Нещата са си съвсем прозаични - всяко нещо си има цена и човек по някакъв начин я плаща. Изобщо не ти помня нито постовете, нито нищо. Дори не коментирах твоята история, а ако трябва да бъда честна, дори не я помня. Коментирах поста на бръмбара и Касита. Но определено ми привлече вниманието, ако това е била целта.

Каси, учителката може да е длъжна да обръща индивидуално внимание и да мотивира, но дори на теория няма как да е винаги и на всяко дете, особено ако има група от повече от двайсет деца. Иначе описваме идеалния учител, който е като идеалната система във физиката. Просто няма начин.  Още повече, че често има деца, които търсят внимание чрез отказа да участват в занятието или да се бутат и т.н.  И се получава един затворен кръг, нещо като условен рефлекс - детето отказва, а ти му даваш морковче всеки път.
Виж целия пост
# 121
Хъшпъпи, не трябваше да изтриваш коментарите. Зависна в диалозите.
Кас, много добре звучи това с индивидуалния подход, но практиката е тази, която описва Андариел. Голяма част от колегите ти са смлени от системата и се движат по повърхността.
Аз, като родител на досадно кротко дете очаквам нещата в групата така да се случват, че всички да имаме правилна обратна връзка. Не искам да чувам от детето си, че госпожата се е разболяла, защото много е крещяла по великолепната ни петорка буни момчета и че те са виновни, нито да очаквам , когато пусна водата оттам да ми изскочи някой от тях, особено един. Не искам аз да получавам обратна връзка, касаеща чуждите деца и родители. Не искам чужди деца да бъдат коментирани пред мен, защото това не ги принизява в моите очи, но срива авторитета на т. нар. педагог.
А на някои баби трябва да им се издаде ограничителна заповед да припарват до детски площадки и градините също така. За тези хора всичко там е  заплаха и само техните безценни скъпоценни внучета са пример за подражание. Майка ми и трещерица са нагледни примери за думите ми.   
Виж целия пост
# 122
На нашата площадка има едно, отглеждано от баба, много ще ви хареса. Удря, блъска, взима играчки. И бабата се хили тъпо - ама той си е такъв, палав.
Виж целия пост
# 123
"Досадно кротките" остават просто игнорирани, защото те просто не привличат вниманието, следователно за тях няма и морковче. Извинявай, Каси, но не само от написаното от теб за морковчетата, а и изобщо като гледам, морковчетата са за некротките, защото викат за внимание. За съжаление, също като в приказката за това, че ако едно дете не се разреве, и майка му не му дава да яде. Къде са морковите за досадно кротките? Всичко е борба за място под слънцето (вниманието на учителката).
Виж целия пост
# 124
На нашата площадка има едно, отглеждано от баба, много ще ви хареса. Удря, блъска, взима играчки. И бабата се хили тъпо - ама той си е такъв, палав.
Така де, на баба ангелчето. Само то е на терсене. Бабите не виждат дефекти. Всички други са лоши, лигави и там каквито решат, но техните са ангелчета.
Миналата седмица една баба реши да разпорежда как 6-годишни деца да ползват една пързалка за големи, за да е удобна и безопасна за нейното 2-годишно внуче. Нито познаваше децата, нито й беше мястото да разпорежда. 3 по-големи и кротки дечица, на които единствения дефект беше, че са на мястото, подходящо за игра за тяхната възраст и съобразявайки се както с тяхното темпо, така и с опазването едно друго мъниче. Но всемогъщата баба вече беше набрала.
"Досадно кротките" остават просто игнорирани, защото те просто не привличат вниманието, следователно за тях няма и морковче. Извинявай, Каси, но не само от написаното от теб за морковчетата, а и изобщо като гледам, морковчетата са за некротките, защото викат за внимание. За съжаление, също като в приказката за това, че ако едно дете не се разреве, и майка му не му дава да яде. Къде са морковите за досадно кротките? Всичко е борба за място под слънцето (вниманието на учителката).
Не е точно така, защото досадно кротките имат своето място под слънцето и го получават с добро отношение според мярката на дисциплираността си. Но това е характер и техния инстинкт за  самосъхранение. Морковчета има за всички. 
Виж целия пост
# 125
Кротките за мен са по-големият проблем, защото много често в кроткостта и послушанието си всъщност си правят изключваща терапия.
Пример: имаме т.нар. ядро Художествена литература за деца. Разказвам си аз приказката, вживявам се в роля, Пешо, Гошо, Ани и Мими са ту под чина, ту до чина, ту тропат с крака, ту си говорят, ту тракат с моливи. Сиси, Виви, Лили и Боби ме гледат внимаааателно, тихички са, кротки, дума не обелват, ще речеш цялото им внимание в мен приковано. И на финала на приказката, след като идва време за анализ и въпроси, подходящи за 6-7-годишни, познай коя група ми отговори и от коя група половината не знаеха името на главния герой на приказката /кратка версия на Пинокио/.

Това че един не иска да пее тук и сега, не значи, че ще шуми, ще тича и пр. Може проста да си седи кротък сред групата. Морковчето е и за буйния, чиято основна цел е да счупи нечия глава, дали своята или чужда- все тая, и за тихия скатавец.

Индивидуален е подходът към всяко дете. Точка. Или се махаш от системата. В група от 30 деца в един момент рядко повече от трима имат нужда от спешъл отношение.
Виж целия пост
# 126
Нали точно за това е темата - най-умният е най-непослушен.
Виж целия пост
# 127
А какво правим с децата, на които това потропване, бутане, седене под чина и пр. на най-умните-непослушни, им пречи да слушат? децата губят концентрация много лесно, ако има какво да ги разнейва. Моето дете може да не е нито от умните-непослушни, нито от терапията-самоизключване, а най-обикновено и да му е нужна тишина и спокойствие, за да слуша и гледа учителката и за да разбере приказката. Него умните-непослушни го разконцентрират, защото създават шум, влизат в периферното зрително поле на моето обикновено дете. Как се осигурява индивидуалното внимание за моето дете, което всъщност дори няма нужда от индивидуално внимание и подход, а просто от това да е кротко и тихо покрай него? Дори възрастните не понасят колежката от същата стая, която постоянно ходи напред-назад и трака с котчета, върти се, потропва с молива по бюрото.
Виж целия пост
# 128
Забележки, Анди. Това е начинът. От мен се иска преди всичко да ги науча да умеят да се държат като в училище.  Laughing Не че на другарчетата им пречи приказването на Х. Стига изпити, а, Анди.
Виж целия пост
# 129
защо изпити? newsm78 нали живеем в една и съща реалност, а тя е същата и в ДГ , и после в училище - за нормален учебен процес трябва да има тишина, особено ако децата в класа или групата са над двайсет.  Съвсем житейски.
И да им пречи, няма да си кажат.
Виж целия пост
# 130
Ами, не се оплакват от притестение! Вярвай ми, не им пука. Шумът не дразни децата.
Дразни учителките. В такава доволна врява могат да си битуват децата, че чак се плаша.
Това беше и първото, което ме втрещи като учител.
Виж целия пост
# 131
Шумът дразни децата, но това се разбира после. Сигурна съм, че ако някой си направи труда да замери шума в стаята с 20 деца, ще му стане лошо. Учителките се дразнят, защото го осъзнават. Децата не го осъзнават и уж не им пречи, но после пак има ефект. Най-субективно, аз като бях вкъщи с 2 деца в предучилищна възраст, хем от кротките, след като заспиваха разбирах колко шум всъщност вдигат.
Виж целия пост
# 132
Не се дразнят съзнателно, защото мозъкът им е привикнал да са подложени на това постоянно дразнение. Като кошер са. Надвикват се едно друго. И колкото повече едното извиси кресчендо, толкова по-високи честоти заемат други три.
Когато за секунда се умълчат, им прави впечатление. Но след секунда отново става страшно.
Виж целия пост
# 133
Привикването не означава, че не се отразява и всичко е ок. Ние привикваме и на стрес, но той ни се отразява, когато е постоянен и се превръща в дистрес.
Виж целия пост
# 134
"Досадно кротките" остават просто игнорирани, защото те просто не привличат вниманието, следователно за тях няма и морковче. Извинявай, Каси, но не само от написаното от теб за морковчетата, а и изобщо като гледам, морковчетата са за некротките, защото викат за внимание. За съжаление, също като в приказката за това, че ако едно дете не се разреве, и майка му не му дава да яде. Къде са морковите за досадно кротките? Всичко е борба за място под слънцето (вниманието на учителката).

С това съм много съгласна.
Безкрайно мъчно ми стана, когато при нарочна сесия, децата от класа (5-6г) споделиха как се чувстват по отношение на всичкото внимание, което непослушните получават.
Отделно, моите вечно жадни за внимание са обсебващи и ревниви. И като не получат това, което искат, става страшно. На тези деца сме осигурили десетки подкрепи, ресурси, занимания, какво ли не. И колкото повече се дава, толкова повече изискват. Промяна в поведението от ден до пладне. Отделно индивидуалния подход и при общуването, и при преподаването. Подчертвам, че не става въпрос за деца със сен.
Пробваха ме в началото. Сори, ама аз не съм клоун. Като не ви се учи и слуша-окей, отстранявам. Нямам никакво намерение да губя времето на другите деца с тях.
Учебните ни сесии са от 30 до 50 минути. Ако прекарам повече от 5 минути в чакане да се въдвори тишина, защото и укротител не съм, целият клас е в беда.
Твърдо вярвам, че лошото поведение на две-три зрънца и шумът пречат на добрата атмосфера за учене и изобщо прекарване на времето в училище. И играем, и пеем, и танцуваме, и глупости правим. Но когато учим, е тихо и се внимава. Без изключение.
Имам база за сравнение. Децата напредват. И да, обичат ме. Макар това да не ми е драма. Искам да са грамотни.


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия