![Peace](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_33.gif)
![ooooh!](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_10.gif)
![Tired](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_07.gif)
Хубавото е, че има и много други, като вас останалите, които прочетохте всичко и ми дадохте съвети
![Hug](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_36.gif)
![Tired](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_07.gif)
![ooooh!](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_10.gif)
![Tired](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_07.gif)
Моля? Как пък, все се припознаваш! Изобщо не пишех за теб, но явно много държиш всичко да е адресирано към теб! Какво за Андариел, какво толкова съм написала, което реши, че се отнася за теб, че и чак тръгна да си триеш постовете! Нещата са си съвсем прозаични - всяко нещо си има цена и човек по някакъв начин я плаща. Изобщо не ти помня нито постовете, нито нищо. Дори не коментирах твоята история, а ако трябва да бъда честна, дори не я помня. Коментирах поста на бръмбара и Касита. Но определено ми привлече вниманието, ако това е била целта.
Каси, учителката може да е длъжна да обръща индивидуално внимание и да мотивира, но дори на теория няма как да е винаги и на всяко дете, особено ако има група от повече от двайсет деца. Иначе описваме идеалния учител, който е като идеалната система във физиката. Просто няма начин. Още повече, че често има деца, които търсят внимание чрез отказа да участват в занятието или да се бутат и т.н. И се получава един затворен кръг, нещо като условен рефлекс - детето отказва, а ти му даваш морковче всеки път.