Аз, признавам, съм в България единствено от инертност и мързел. Уредила съм си някаква ниша в живота и нямам сили да разбутвам всичко и да почвам отначало. Но децата ги готвя усилено за чужбина. Патриотично или не, убедена съм, че това е по-добрият шанс за тях. За България не, но за тях - да. Все пак животът им е един и си струва да се изживее с възможно най-голям спектър от възможности. А после нищо не им пречи да се върнат, ако преценят. Моята работа е да им дам избор. Пък те - както си решат.
Е те това все едно аз съм го писал.
Задължително ли е да си влюбен в страната в която отиваш да си изкарваш прехраната .Не всеки живее в чужбина само заради работата или парите.Ами ако животът в една страна те подтиска постоянно и ежедневно, ако контактите с местните са ти непрестанен източник на отрицателни емоции, това прибавено към нормалния стрес от всяка емиграция, защо да се търпи това? И някак си противоречиш. Не отиваш в чужда страна заради работата и парите, не я харесваш иначе, ами какво правиш всъщност там?
Аз уважавам избора на всеки да живее там, където желае, стига да е в мир със себе си и да се чувства намясто. От постовете на Лято обаче не личи нейният случай да е такъв.
Минавай да си говорим как върви работата в новия съюз 
Ципрас тактъв мандат няма и никой не го гони от ЕС. Въпреки големите му старания пре тези 5 месеца да изкара от нерви всички, Меркел чак кафенце му наля снощи, и така мило му се усмихваше..... 
даже са много пари 
. И в палат да го туриш, ще намери кусур на тапицерията на диваните. Живи и зрави, във ваша собствена полза е да се радвате повече на добрите шансове, които сте получили в живота си и да оценявате това, което имате като даденост. Защото на 80% от територията на света тези неща не са даденост.
