Августинчетата дупета надигат, скоро няма да се стигат!

Оформи се като мрънкалото на темата - ама от онези, които съвети не приемат, и не само това, ами като получиш съвет и като тръгнеш да разясняваш, се оказва, че нещата не били чак такива страшни. Ясно ми стана, че критика не обичаш, то и кой ли обича, но поне от градивна гледна точка чети и се опитвай да вникваш: Не си първата нито последната недоспала майка, нито с първото и последно бебе без фиксиран режим - не че статистиката "топли" или успокоява някого, но ТИ се хвърляш да опитваш само неща, които пасват на ТВОЯТА идея за "рекламно бебе" (наричам така усмихнатите бели, синеоки бебчета от рекламите, които ни подвеждат преди да родим първото дете, че бебегледането е песен) - ще го отказваш от нощния сън, за да се наспиваш, ще го даваш на друг, за да излезеш на кафе, ще го даваш и на баби за по седмица, за да отидеш на почивка. В случай, че не си разбрала, продължаваш да си правиш сметките без кръчмаря. Едно бебе е огромна промяна в живота на едно семейство, вече нищо няма да е същото, което не задължително е лошо или, ако е лошо, не винаги е завинаги. Нека ти кажа нещо - аз съм с 3 деца, третото не ми е като второто - усмихнато, спящо по цяла нощ, заспиващо само, неревящо, но е моето дете, моята отговорност и откакто приех, че не е като "ангелчето", си живеем много добре. Съобразявам се с нея в допустими граници - оставям я да спи, докато спи и правя всичко възможно да елиминирам опасността от събуждането й от заобикалящата ме среда, колкото и да ми е трудно. Познай - другите ми 2 деца също искат времето си, не само да ги изведе някой по някое време, ами и да ядат (щото аз може и да не ям цял ден, но заради тях трябва да сготвя), да им се изперат дрехите, да уча с тях по труден предмет или преди първи клас. Нямам време за всичко, но създавам усещането, че съм огряла навсякъде по малко. Между другото, омъжена съм при това със страхотни семейни отношения сме, никой не е на 4ти план, защото имам 3 деца преди него. Всеки прие бебето, намира си занимания без мен и се включва в гледането му, все едно е общо и всички сме го искали еднакво. И никой не се оплаква, че то често е с приоритет за тишината при сън, за храненето, за излизането, за пътуването. По твоя проблем: храня на поискване, ама хич не се съобразявам, еч на тази възраст трябвало да яде на 4 часа вече, че нощем трябвало да почива и тинтири минтири. Казала съм - и 3 пъти нощем да я нахраня, съм ОК, защото ако това й е проблемът, го решавам в полусън и продължавам да спя. Ако се боря с глада й, ръгайки й биберон, вода, когато тя има нужда от храна, какво правя - изнервям бебето си, недоспивам си!!!

Защо си мислиш, че недоспиването ти като майка ще се свърши с премахването на някакво си хранене?! Ами утре ще боледува това дете, няма да може да спи през нощта от хрема, от задръстване в дробовете, от зъбоникнене, о, и от ранно ставане за ясла/градина/училище. Не превръщай наспиването си нощем в самоцел - като ти е важно да се наспиваш, спи през деня, ЛЯГАЙ РАНО, не чакай да му се приспи на мъжа ти след 23 часа. По твоята "болка": И ние имаме мъже, моя даже след първото дете го заобичах още повече, след второто, ОЩЕ, а сега след третото не знам как бих живяла без него - ЗАЩО реши, че с бебето се свършва с брака?! ТОЙ ли мрънка, че не е на първи план в живота ти или ТИ се притесняваш, че вече не си му единствена, а дели любовта си и с бебето? Забрави за егоизма си, защото, ако преди пред мъжа ти се е чувала само твоята дума и е ставало на твоето с тропкане на краче, сега преди твоето удобство стои комфортът на детето ти. Не защото е повече човек от теб, а защото не сте на равни начала. Ти си самостоятелна единица, а то не е виновно, че зависи 100% от теб. Постоянно повтаряш "и аз съм човек", а не осъзнаваш, че през цялото време реагираш като егоист, проставяйки изисквания пред това дете, така че да паснат на модела ти на живот до сега. Всичките ти планове за наспиване, излизане без бебе и уикенди без него са съобразени само с ТЕБ. Спирам, че взех да се повтарям, а станах ясна.