
Споделям, че съм много объркана - малкият ми син има какви ли не страхове, от бебе си беше такъв. Някои поутихват, но на тяхно място се появяват други...Сега в градината му има дете със скарлатина и са ги посетили от ХЕИ, за да им вземат гърлен секрет. Всички деца са дали, само моят е опищял света, че го е страх... Не са могли да му вземат нищо.Говорих с него, обяснявах му какво точно ще му правят, че не е страшно, даже "репетирахме" уж вкъщи, обаче вече седмица го мъкна по лаборатории и като дойде време да си отвори устата и става друго същество. Започва да пищи, че го е страх, става блед като платно и само нарежда, неее, помощ, моля ви...и подобни и лекарките, колкото и да са търпеливи и мили, накрая ми казват, че така няма как да стане... Изобщо не знам какво да правя

Ако това ще те успокои, аз съм на 29г. и опищявам света като се опре до лекари и зъболекари, а всичко, свързано с игли, изисква наличието на поне двама души, които да ме държат докато се гърча като червей и скимтя като ранено животно, докато горката ми майка /само тя ми е взимала кръв/ се опитва да нацели някоя от всички колабирали вени.
Еуфорична, нищо не се знае. Не бързай да съжаляваш. Няма нищо случайно в живота.
Нямам право да се отпускам, но днес като ми се обадиха от градината да забера детето, че го боли топчето, което има на врата. БЯх при клиент , не помня и как съм стигнала до градината от уплах. Отивам и чувам Мамо,мина ми. Забрах я, ходя и си рева под слънчевите очила. Иначе всеки си мисли, че съм ок, но днес буквално изпуших.
