365 тайни от моя живот / 3-та тема/

Аз мисля,че е съпоставка и липси.
   

Не ги знам тези мераци към мен какви са. Мъжки мерак, проължаващ от есента...не се отказва, но и аз не се давам!



А никога не съм си мислела,че Италия ще ми хареса толкова много! Ама толкова много. Вярно, че харесвам и други места, но ...а толкова са красиви самите те...!

Жармен, обясни с повече думи: "съпоставка и липси" Благодаря

Може ли аз?
Съпоставяш и едното се оказва нещо повече от другото. Всичко това подсъзнателно.
Аз мислих, че загърбваш свои мераци.

Харесва ти толкова много, защото италианците са много сходно с българите. Като манталитет, като всичко. Аз също обичам много Италия и скоро ще я посетя отново:)

Ами харесва й щото е сменила обстановката ,не е казано ,че като заживее с италианец ще е прекрасно всичко.
   Покажи по някакъв начин на мъжа си от какво имаш нужда и да се стегне там . Инак ще го замениш с италианец например

Да,  реално не се знае кое е по-малко, кое повече...при някаква нереална едноседмична съпоставка...но явно подсъзнателното е много силно.
Помня, преди време като се върнах от Мюнхен, точно по коледния базар, плаках 3 дена А предната година като се върнах от Испания...ми беше много ...криво, за това планирах голяма обиколка в България
След като го написах, осъзнавам, че ми се иска да избягам...някъде!

Благодаря Жармен, не възприема- знае си неговото...просто е безсмислено Дори не искам да мисля за това. Трябва да  приема  реалността, това е всичко.

Просто когато човек се отърси от ежедневието, скуката и тн не му се иска да се връща към реалността, към реалния си живот. Особено, ако той не се харесва на човек или ако има дразнители в него.

Опасявам се, че без да усетя и искам съм се малко нещо ..хлътнала в най-добрия си приятел. . Което по принцип е абсурд, защото и аз,а и той обичаме съответно друг човек... С моя приятел съм от около година и половина заедно и наистина го обичам, имаме обаче проблеми от известно време, той направи няколко глупости с които много ме разочарова... освен това се чувствам  в много отношения оставена да се справям сама с важни за нас неща, той не си мръдва пръста за нищо освен с уговорки и в крайна сметка кавга... Има и няколко други, доста по сериозни неща които ме тревожат, но за тях сме говорили и се е уж заел да ги изпълнява...Има резултати, и всъщност се надявам да се изчистят нещата напълно но...много често напоследък мисля за моя най-добър приятел. При него историята е друга-той е влюбен в жена, която и на мен ми е приятелка, тоест в общ приятелски кръг сме всички. Тя обаче от 3.5 години го води за носа. Не се съгласява да са заедно, а да са само афера, но тя хойка и прави каквото си иска,а той няма право да прави каквото и да било с когото и да било иначе се сърди и го отблъсква. Всеки път, когато той се опитва да се откопчи от нея и да я забрави, тя си разпъва пипалата, дава му аванси и го връща обратно, но в момента в който той отново се върне се дръпва пак и го държи на разстояние. Това го съсипва и всички ние сме говорили много пъти с нея, но нито той успява да се откопчи , нито тя го пуска, макар той да знае че всъщност няма смисъл и е използван и много разочарован. В нащия приятелски кръг той е всъщност любимец, отзивчив и добър, помага на всички. Ние двамата се сприятелихме обаче особено много след като по ирония на съдбата в началото едвам се понасяхме... После наедин път по един повод се заговорихме, казахме си кой какво не можеше да понася в другия и станахме още същата вечер много гъсти. Това беше преди 2,5 години. Аз тогава бях необвързана, но гледах на него като на приятел, даже като на брат,без грам други чувства. Седели сме по цели вечери двамата заедно, в едно легло сме спали без изобшо да се е случвало каквото и да е било, аз знаех че той е влюбен нещастно и го окуражавах, давах му съвети как да подходи... Искрено се надявах мадамата да се откаже от глупостите и да го направи щастлив.. споделяла съм му неща , които друг никой не знае, прекарвали сме сума ти време заедно, без никакво друго чувство, без напрежение във въздуха и т.н. напълно приятелски. Като се събрах аз със сегашния ми приятел, той се поотдръпна, контакта вече не е всеки ден, и макар и 50 пъти да съм му казвала че ми липсват старите разговори, той ми пише по рядко. но е някак си...друг към мен. Не се е променило нищо, когато ми трябва е на секундата там, подписа на свое име даже договор за лизинг, който обаче аз изплащам, за да ми помогне за жилишщето, изслушва ме, ако ми се говори, хилим се като ненормални двамата заедно като се срещаме по празниците, понеже си се знаем на изуст и всеки от нас двамата си знае какво мисли другия без да сме се наговорили... Всичко си е както преди уж, така си беше и преди да се обвържа. Само дето не се виждаме и пишем всеки ден, а 1-2 пъти в седмицата, освен по повод или за помощ един на друг. Всичко си беше уж нормално, до едно случайно посещение на него на моята работа, трябваше му услуга която му свърших. Влезе той в бюрото,  не го бях виждала отдавна, и толкова се зарадвах да го видя , че се разтреперах чак. После ми стана смешно- вождали сме се най-малко 1000 пъти, това не го е имало никога. Няколко дни след това мислих непрекъснато за него но се успокоих... Преди аз,няколко седмици обаче на едно парти като беше малко пийнал ме пита на един път "кажи ми защо?" аз, недоумяваща питам : "какво?" А той "защо го обичаш(приятеля ми)? Не може ли да не го обичаш???" Аз малко се пообърках, но го обърнах на майтап...той и други неща каза, а аз и тях на майтап обърнах... Няколко дни по-късно го подговорих на тая тема, а той: "Аз като съм пиян съм особено искрен...". Оставих това изречение във въздуха. Последния път като се видяхме (събота) си говорихме за моите проблеми с приятеля ми, а той: "Моето мнение го знаеш...рано или късно ти ще го зарежеш, но си ината като хилядагодишен дявол и първо ще пробваш до последно..."

Извинявам се за дългия пост,но...какво да направя като ми е такава лудница в душата.    Дори и да съм наистина сериозно влюбена в него,даже  да бяхме и двамата свободни, като знам какви чувства е имал той (и навярно още има, той отбягва тая тема от известно време), винаги ще се чувствам като "втората алтернатива", така че едва ли бих допуснала да се случи нещо между нас... А и наистина искам с приятеля ми есичко да се изглади. Та съм се заела сега да се концентрирам само над това и към него...
Но поне на вас  си ви казах...      

Ако толкова ви разстройва връщането от почивка кандидатирам се да ходя вместо вас. Обещавам да не се растройвам и да не рева като се върна Не че нещо, ама за последно сме ходили на почивка преди 4 години! Чак ме е срам да го напиша. А това Мюнхен, Испания, Италия... абсолютно непостижимо ми звучи. Даже в БГ няма да можем да си позволим да почиваме това лято. Отново. Това е пък моята тайна.

Споко. Аз не бях ходила от 7 годишна.  До м.г.

Чак ме разрева. Не знам защо, може би защото ми стана ясно, че в такъв случай ме разбираш.

Бе гледам, че и ти си на морето, та не е чак такава драма. Но принципно само дори от здравословна гледна точка почивката си е нужна.

Така е. Тва всички да се натуткаме и набуткаме, да съберем багажа, да се натоварим на колата, да додрапаме до плажа... за има няма 2 часа плажуване и после хайде обратно в задръстванията - не го броя за почивка, а за наказание

И мен ме гони депресията в края на почивката. Миналото лято бяхме в Мармарис. С много мъка се разделих с красотата там.
Нашето море не го броя за почивка. През лятото ако отида пет пъти на море пак добре, а след като видях във Фейсбук снимка на смог на плажа в Созопол, може и въобще да не отида.

Месечина, чуждото изглежда хубаво ...както и аз загледах италианците.  Но не ходя по почивки,а са ми командировки. Не се оплаквам,просто контраста е много голям, тайна е. На никого не казвам,за това го споделям тук. Не смея.

А поради избора ми на работохолик-партньор... и ние не бяхме ходили поне 10 години на почивка, но предната година аз и децата отидохме без него. НЕ го до чаках.  И аз имам проблеми