365 тайни от моя живот / 3-та тема/

Най- добрата ми приятелка ме изкарва извън всякакви нерви. От 4 месеца е на бригада в щатите и от 4 месеца си мисли, че света се върти около нея. Всеки път, като си пишем тя е по-важната. Дори понякога си мисля, че не се оплаква, ами се хвали. Тоя ме гледа, оня ме зарибява, сульо ме харесва, пульо ме покани на среща. При положение, че съм сама от почти година не мога да ти съчувствам, че получаваш някакво внимание от другия пол  Когато я попитам нещо, което не е свързано с нея не ми отговаря веднага, а когато ми отговори, ми отговаря с една дума и веднага след това се продължават размислите и страстите за нейния живот там. Добре, че се връща тия дни, но като знам, че пак ще се продължи да се говори само за нея поне още няколко седмици лошо ми става.  Много пъти ми се е искало да и кажа, друг път си мисля, че не искам да правя забележки по вайбър. По принцип не си мълча. Казвам много неща, които не ми харесват да се правят в мое присъствие, но го казвам в очите а не с виртуални съобщения.

Да не би мъничко да и завиждаш?
На мен ми се е случвало, макар и благородно да завиждам на успехите на някого. 

+1   А е много наближило.Сутринта прочетох следният цитат.

Идва време, когато трябва да избереш между обръщането на страницата и затварянето на книгата.
Джош Джеймсън

Нещо такова ще трябва да направя и аз.

Успех Катрин!Дано твоите промени се окажат по-приемливи,отколкото си мислиш!

Съвсем не ѝ завиждам. Няма за какво да ѝ завиждам. Просто и аз имам нужда от малко внимание, или да обсъдим нещо различно от нея самата. Представи си човек, който ти пише, но все едно пише в някакъв негов си журнал и помагаш, и обсъждаш, но когато кажеш "Днес стана еди-какво си" (нещо, което теб тясно те вълнува и искаш да споделиш) насреща няма никой, но все пак от 1-2ч. пише seen   Малко или много си разочарован.

Човек който не те изслушва не ти е приятел.  Не се интересува от грижите ти. И аз имам такава уж "приятелка", но сега като се замислих даже и за празници не ми се обажда, май само когато иска да ми се оплаче за нещо.
За да не спамя повече, мм си е в отпуск и като знам, че след броени дни пак заминава и не мога да се израдвам, че си е вкъщи. 

Аз проблемът с такава приятелка си го реших с 2 действия:
1. Като я питам как е, и след романите й и насред 2-часовото обсъждане на живота й, я репликирах с "иначе, днес стана това и това, мерси, че пита"
2. Тя говори за нея си, аз говоря за себе си.
За около седмица се научи, още сме приятелки.

Не защитавам въпросната приятелка, но може въодушевлението от живота в чужбина, да я прави малко нетактична. Иначе наистина е много неприятно. Аз на мястото на Анонимен към края на разговора просто /уж/ на майтап бих й подхвърлила нещо от сорта "Добре, че пита аз как съм/какво правя".

Това ме подсети за нещо. Имам приятелка, с която бяхме прекъснали отношения след гимназията. Тя по това време се беше разделила с приятеля си и не я приеха да учи никъде, а аз имах хубава връзка и ме приеха това, което искам в желания университет. Като се виждахме й споделях, че ми е много тежко и трудно /учех в друг град, бях в различна среда с непознати хора, доста от които не харесвах, учех трудна специалност и пр/. В един момент тя се отдръпна и по-късно научих, че е споделила, че съм се "била надула". Не можех да приема, че ме мисли за надута при положение, че като й разказвах /а не се отплесвах да разказвам надълго и широко/, бях тъжна и едва ли не пред разреваване. Не поддържахме контакти няколко години, след което заживяхме в един квартал и пак подновихме отношения. Аз й помогах много /включително финансово/, защото имаше /и все още има/ семейни проблеми /омъжи се за пълен неудачник и мамино синче/. Наскоро усещам обаче, че пак се отдръпва както преди. И то в момент, в който си купихме жилище и с мъжа ми планираме /живот и здраве/ дете. В същото време се отдръпна и от друга наша обща приятелка, на която също й се случиха хубави неща. По принцип винаги съм смятала, че не е завистлив и злоблив човек, но факта, че вече втори път се отдръпва от мен и то в момент, в който ми се случват някакви хубави неща, ме карат да си мисля, че може би наистина го има фактора "завист".
Та Анонимен и аз така се оплаквах на приятелката си, обаче тя явно го възприе като хвалене /а то нямаше за какво/. Не винаги е за хвалба, че някой ти се сваля и ти досажда.

Мисля, че одъртявам.  
Все ми идва да се обадя, като някоя стринка, без някой да ми е искал мнението.
Надявам се да е временно, защото аз самата не бих могла да търпя такава досада, в която съм се превърнала в последните дни.
За момента се сдържам да ръся акъл, ама докога ли ...

Дано да е временно, така сведох контактите си с близък до мен човек до минимум;, само защото ми ръсеше акъл за щяло и нещяло. Веднъж, два пъти, слид това започна да налага и мнение. Това адски много ме отблъсква.

Скъсах с него. След 15 месеца агония, празни надежди, лъжи от негова страна.
Плача.
Защото го обичам.
Никога не съм обичала така мъж.
Той ме изпълваше отвсякъде.
Знам, че ще ми е трудно.
Дано не се срина.

Няма да се сринеш, ще ти мине! Поплачи си, пострадай си, имаш право, но назад не се връщай! Няма толкова силен мъж, който да те срине, има слаби жени!

Благодаря ти!   

Няма! Чака нещо ново и още по- хубаво и истинско!

Сестра ми ще продаде гарсониерата, в която живее майка. Мама остава на улицата. Аз съм под наем. Нямам работа. С 13 лева съм.
А вчера сутринта, майка бе нападната от бежанец. Невероятен късмет, че съседът от 6-я етаж е бил наблизо.
Много го обичам....

Обичала си една илюзия, копнеж, нещо нереално. Хубаво е, че си се събудила Най-хубавото предстои   

Най-тъмно е преди зазоряване