365 тайни от моя живот / 3-та тема/

  • 350 412
  • 2 418
# 2 010
 comp03 Откачам от  масовата правописна неграмотност.
Виж целия пост
# 2 011
Караме се, тъжно ми е и не мога да спя, но за някои неща той наистина е като дете  Tired
Виж целия пост
# 2 012
Придържайте се към темата, която не е 365 дребнавости от моя живот.
Виж целия пост
# 2 013
Случва ми се нещо много глупаво в момента, изживявам го като ученичка, продължава с месеци вече и съм на края на силите си. Мъча се да го преодолея, но боли, боли.. Знам, че не си струва, знам че ще мине, но направо ми се уби желанието за живот.

Понякога наистина ми се струва, че живота няма смисъл. А и зима идва...
Виж целия пост
# 2 014
brie,  Hug
Виж целия пост
# 2 015
Brie и от мен  Hug Hug
Виж целия пост
# 2 016
Жармен, Бендива, благодаря ви момичета. Hug

Виж целия пост
# 2 017

Понякога наистина ми се струва, че живота няма смисъл.
Смисъл винаги има!
Виж целия пост
# 2 018
Бри, been there, done that... Точно като 17 годишна ученичка бях... Но не исках да се измъкна, защото то носеше някакъв цвят и емоция в подредения ми живот. Половината ми мозък знаеше, че това не може да е истинско, че няма да продължи и че ще боли. Другата половина обаче вярваше в обратното, защото така искаше... Мина ми, сега обаче пак ми е сиво, скучно и безсмислено, защото няма за какво да мечтая и от какво да ме боли. Drama queen съм явно...
Виж целия пост
# 2 019
Единственото от което се нуждая е една проста прегръдка - само това. Тя би била знак, че някой ( дори един - единствен човек) го е грижа за мен. Заобиколена съм от хора, а съм сама като куче.
Почти се намерих. Имам нужда да поговоря открито с някого за път и посока, но не вярвам на никого.
Виж целия пост
# 2 020
Не знам какво да правя.Или ми изневерява или само си въобразявам.Той казва че няма нищо но онзи емайл от преди 4 години точно когато се събрахме.Писах на емайла и ми отговаря че и бил липсвал,да идел у тях направо.Той отрича че някога нещо е имало, с когото и да било, чете писнаиците и написа един гневен емайл към адресата но аз нямам мира.Не прави и секс с мен толкова често отоогава
Виж целия пост
# 2 021
Бри, been there, done that... Точно като 17 годишна ученичка бях... Но не исках да се измъкна, защото то носеше някакъв цвят и емоция в подредения ми живот. Половината ми мозък знаеше, че това не може да е истинско, че няма да продължи и че ще боли. Другата половина обаче вярваше в обратното, защото така искаше... Мина ми, сега обаче пак ми е сиво, скучно и безсмислено, защото няма за какво да мечтая и от какво да ме боли. Drama queen съм явно...
+1
Да не говорим, че след година и половина, отново се случва същото, със същият човек. И безкрайно искам да ми е скучно. Не го искам в живота си, не искам това да е мъжът до мен, а нямам силите да си тръгна.
Предишният път така направих, реших за секунда, следващата му написах решението си, преди да се разколебая. Искам пак да набера кураж да го направя.
Виж целия пост
# 2 022
Единственото от което се нуждая е една проста прегръдка - само това. Тя би била знак, че някой ( дори един - единствен човек) го е грижа за мен. Заобиколена съм от хора, а съм сама като куче.
Почти се намерих. Имам нужда да поговоря открито с някого за път и посока, но не вярвам на никого.
Hug Пиши ми на лични, ако решиш
Виж целия пост
# 2 023
Тъпа съм като гугутка, първо днес сгафих, а сега се опитах да пратя ЛС на анонимен потребител. Абе нещо май уж ранна съвсем бременност, а мозъка ми вече омекна.

Анонимен, имаш много виртуални прегръдки от мен. Както г-жа Рамацоти така и аз ти предлагам рамо.

Втори анонимен ако имаш съмнения проследи нещата
Виж целия пост
# 2 024
Аз пък явно съм доста изморена щото си мислех ,че един анонимен е написал четири поста един след друг .
  Прегръдка и от мен .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия