365 тайни от моя живот / 3-та тема/

  • 350 412
  • 2 418
# 2 040
Обиди ме и лошото е,че не ми пука!

Лошо, лошо ...колко да е лошо Wink Когато спре да ти пука е най-приятният момент Wink Забавляваш се и не ти пука Party

Колко си права, Кристин Laughing

Искам да кажа, че в някои от най-трудните моменти в живота ми в последните няколко години съм прибягвала не до помощта и съчувствието на приятел, родител или близък, а до... форума. Винаги, винаги съм била подкрепяна от вас, непознати за мен жени и ви благодаря от сърце.

Има такива ситуации в живота, които не мога или не искам да споделя с  познат, а имам нужда от рамо, защото чувствам, че ще изгърми бушон в главата ми. Вашите думи неведнъж са ми носили утеха. Направо почвам да си мисля, че има нещо вярно в силата на положителната енергия, особено ако е насочена и идва от много източници.

Просто искам да ви благодаря, момичета.
Виж целия пост
# 2 041
sunflower_sunny, с написаното за книгите  си прочела моите мисли! Къде ме върна... спомени, поплаках си... радвам се, че това е минало и силно се надявам моите деца да имат по-добри и весели младежки години от мен.

Извинете ме за лиричното отклонение!
Виж целия пост
# 2 042
Безкрайно ми е чудно как почнаха да ми се месят хора за името и то такива, които нито ме интересува мнението им, нито ще го взема под въпрос. Ние имена за децата сме си ги избрали, в това отношение имам абсолютно спокойствие и сигурност. Но изведнъж се появява някоя мадам, която да ми дудне как имената били изтъркани, нямало ли нещо по - оригинално, то било срамота всеки втори бил така, било банално. Първо, че мен изтърканост на име изобщо не ми е показател, който да се взима под внимание. Мен не ме интересува дали дъщеря ми или синът ми ще са 1001 Виктория или Иван. За мен те са единствени и не ме интересуват другите 1000. Не разбирам майки, които се пънат да имат по - по - най имена и се бърчат когато се окаже, че има още една Нимфадора. Заяждат се за имената и в други области, но ми е дотегнало и ограничавам контакти.
Виж целия пост
# 2 043
Напоследък често си правя равносметки на постигнатото.
Малко ме е яд, че през изминалите години заложих само на трупане на дипломи и квалификации, и съответно на лежерен живот, мързел и забавления.
И ето ме сега - на 30 тепърва ми предстои да ставам майка и да градя кариера. До този момент можех да съм по-напреднала професионално, или пък да съм си родила вече дете.
Имам чувството, че съм се забавила с някои неща.
И понеже приоритет ми е детето, вероятно ще трябва да забавя професионалното си развитие поне с още 3 години..по мои сметки, пък каквото Бог е рекъл.
А пък сякаш много започна да ми се работи.
И майка ми се става.
Брех, както досега бях най-лежерният човек, така изведнъж и майчински, и професионален порив се появиха. То при мен все така - или нищо, или всичко на тъгъдък.  ooooh! Whistling Laughing
Виж целия пост
# 2 044
desinkata_85 , не си закъсняла, тъкмо сега е момента.
Успех! bouquet
Виж целия пост
# 2 045
Имам морална дилема - преди година пуснах познат, който фалира и си загуби бизнеса и апартамента да живее в мой, който не ползвам. Уж идеята беше за няколко месеца, но вече година стана. Не ми пречи, но ме притеснява, че редовно не плаща сметките за ток и вода, а поне това исках да прави.. Няма пукната стотинка, а големи думи и идеи за бизнес, които така и не се случват.
Тегаво ми е..защото мисля, че достатъчно благотворителна бях. От друга страна племеницата ми иска да се жени и да живеят те там срещу малък наем.. ooooh!
Виж целия пост
# 2 046
Аз дилема не виждам. Имаш си ТВОЙ апартамент и бивш познат, в момента, в който му кажеш да го освободи. Но се страхувам, че ще почнат циркове...
Имам и аз тайна за споделяне, обаче е толкова абсурдна(за мен), че направо не мога да я напиша! Обаче е невероятно какви хора има на този свят! Просто човек е способен на всич-ко! А който каквито добрини прави за другите, са си за негова сметка, не чакайте някой да ви похвали! Даже може би тайно се присмиват...
Виж целия пост
# 2 047
Дилема ми е, защото ще трябва да го оставя на улицата. А и детето си гледа редовно там..
Но ме дразни, че вечно не плаща, налива от пусто в празно и тн. Свестен човек е, но няма оправия..
Виж целия пост
# 2 048
Анонимен , това си е направо черна неблагодарност. Не знам защо още не си го изгонила. За мен няма никаква морална дилема.
Навремето ММ помага на един "приятел" да отиде да си купи кола в Австрия и го приютява, безплатно разбира се, свързва го с хора- австрийци и накрая онзи се е разполагал като у тях си, не е искал да си тръгва, забъркал е каши пред работодателите на ММ и го е изложил. ММ едвам се е отървал и запазил доброто си име. И оттогава много се пази от подобен тип хора, които искат всичко на готово. Скоро помогнахме на един човек за работа , пак навън , беше умрял от глад в бг и за благодарност го хванахме да краде!  ooooh!
Просто моят съвет е да се спасяваш и дано не те е "овътрил" много, този твой "приятел"!
Виж целия пост
# 2 049
Използвай претекстът, че племенницата ти иска да живее там, защото и те са затруднени, няма как да й откажеш. Дай му разумен срок, не от днес за утре, поне няколко месеца и така. Адмирации, че си подала ръка, ако този човек е истински към теб, ще го оцени, но в крайна сметка ти така ощетяваш себе си/семейството си дълъг период от време, защото най-малкото можеш да взимаш наем от този апартамент. А той няма да се изнесе, така е удобно. Понякога и шут в задника е помощ  Wink
Виж целия пост
# 2 050
Искам да съм при него, искам да легна и да заспя там в онова легло, да спя, спя да се събудя и миналото да ми се е изтрило. Съумявам няколко дена да се държа и рухвам...Всичко ме боли, не съм щастлива, чувствам се загубена...все за него мисля, за нас, искам го, имам чувството, че ще се побъркам...и знам, че никой не може да ми помогне, че евентуално само времето ще ме излекува...никога няма да го забравя, сигурна съм в това, нека дано да спре да ме боли...
Виж целия пост
# 2 051
О, ще спре! Peace
Виж целия пост
# 2 052

Имам и аз тайна за споделяне, обаче е толкова абсурдна(за мен), че направо не мога да я напиша! Обаче е невероятно какви хора има на този свят! Просто човек е способен на всич-ко! А който каквито добрини прави за другите, са си за негова сметка, не чакайте някой да ви похвали! Даже може би тайно се присмиват...

Не подозираш колко си права  Confused Не само, че днес ми се присмяха, а оплюха, това, което работя от доста години. Работата, която НИКОГА не съм оставяла несвършена. Това пред нови колежки, които си нямат халхабер от това. Бранша, в който работя е "мъжки" и съм изградила име за това време. Дори мъже се допитват за консултация по телефона. Ама нейсе, тия дет работят ги яли псета  #2gunfire
Виж целия пост
# 2 053
Искам да съм при него, искам да легна и да заспя там в онова легло, да спя, спя да се събудя и миналото да ми се е изтрило. Съумявам няколко дена да се държа и рухвам...Всичко ме боли, не съм щастлива, чувствам се загубена...все за него мисля, за нас, искам го, имам чувството, че ще се побъркам...и знам, че никой не може да ми помогне, че евентуално само времето ще ме излекува...никога няма да го забравя, сигурна съм в това, нека дано да спре да ме боли...

Ще ти мине разбира се Hug Минала съм по същият път преди доста години..... Болезнено беше... Стани егоист! Мисли само за себе си! Прави каквото си искаш и най-вече неща които са го дразнили! Не мисля, че ще ти помогна с този пост а така ми се иска! И не защото си Десиссслава , а защото знам  колко те боли (от опит) и, че след време ще се хилиш на тази тъпотия! Аз минах по моят път и не беше лесно. "Чакам" те на финала!
Виж целия пост
# 2 054
Не подозираш колко си права  Confused
Не подозирам, знам го!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия