На кого ли му е по трудно - на прощаващия или на искащия прошка.
Виж целия пост
Как разбирате прошката?
- Публикувана: 4 фев. 2015, 02:27 ч.
- Последно мнение: 17 март 2015, 15:14 ч.
# 31
14 фев. 2015, 19:54 ч.
И при мен нещо такова.
Никой и не е длъжен да иска или да дава прошки, както и да иска или да дава каквото и да е било в този живот, като разбира се всичко , което се случва или не, води до някакви последствия ,приемани като благоприятни или не ( това всички го знаем и не е свързано със следване на каквито и да било философии или учения - включително и НюЕйджърското). Щом някой предпочита да мине по пътя, цитиран по- горе - то тогава това е правилният начин за самия него. Не виждам нищо странно или неприемливо в това, виждам просто решение да се мине по един от многото пътища (или да действа по един от многото начини ). И всъщност всичко, което е написала негативна, пак е опит по свой начин за връщане към равновесието вътре в себе си.
Болднатото - точно в това много хора разпознават прошката, май и аз донякъде.
Мисля, че малко по-трудно я искам, отколкото я давам. Да я дам - може да ми отнеме повече време, но знам че е възможно да го направя, но да я поискам - пак си ме мъчи съвестта де, но в някои случаи защо така трудно се решавам...
Виж целия пост
Не знам защо има хора, на които им прощавам без да се замисля и такива, които като ме обидят и приключвам, повече не ми трябват и не ги понасям.
И при мен нещо такова.
В тези теми хората все се изживяват като жертви. По- интересно ми е вие искате ли прошка за гадостите, които сте сторили, или си намирате оправдания.
Не искам прошки и не давам прошки. По някое време наранилите ме ми стават безразлични. Когато гафът е мой, съвестта ми се разправя с мен. И да ми простят, и да не - все тая, след като вътрешно ме мъчи. Заслужавам си го и не бягам от отговорност. Да, постъпвала съм несправедливо, гадно, подло, била съм свиня. Не ме притесняват негативните чувства, гневът, омразите, не си тъпча чувствата, за да стана нюейджърски извисена, не си търся извинения. Палитрата ми е пълна. За радост или за съжаление.
Не искам прошки и не давам прошки. По някое време наранилите ме ми стават безразлични. Когато гафът е мой, съвестта ми се разправя с мен. И да ми простят, и да не - все тая, след като вътрешно ме мъчи. Заслужавам си го и не бягам от отговорност. Да, постъпвала съм несправедливо, гадно, подло, била съм свиня. Не ме притесняват негативните чувства, гневът, омразите, не си тъпча чувствата, за да стана нюейджърски извисена, не си търся извинения. Палитрата ми е пълна. За радост или за съжаление.
Никой и не е длъжен да иска или да дава прошки, както и да иска или да дава каквото и да е било в този живот, като разбира се всичко , което се случва или не, води до някакви последствия ,приемани като благоприятни или не ( това всички го знаем и не е свързано със следване на каквито и да било философии или учения - включително и НюЕйджърското). Щом някой предпочита да мине по пътя, цитиран по- горе - то тогава това е правилният начин за самия него. Не виждам нищо странно или неприемливо в това, виждам просто решение да се мине по един от многото пътища (или да действа по един от многото начини ). И всъщност всичко, което е написала негативна, пак е опит по свой начин за връщане към равновесието вътре в себе си.
Болднатото - точно в това много хора разпознават прошката, май и аз донякъде.
На кого ли му е по трудно - на прощаващия или на искащия прошка.
Мисля, че малко по-трудно я искам, отколкото я давам. Да я дам - може да ми отнеме повече време, но знам че е възможно да го направя, но да я поискам - пак си ме мъчи съвестта де, но в някои случаи защо така трудно се решавам...
# 32
14 фев. 2015, 20:22 ч.
Не мога да прощавам. Отдръпвам се, има период от няколко месеца, в които мисля и преживявам и после гледам да си заангажирам вниманието. И забравям.
Минаваме на "Здравей" - "Здрасти". Не ме интересува какво се случва в живота на човека, а и целенасочено избягвам подобни разговори и информация. Не искам възмездие, отмъщение и т.н.
Също и не искам прошка, доброволно или не. Като съм сгрешила си понасям последствията. Гледам да живея нормално и спокойно и да не изпадам в подобни ситуации.
Виж целия пост
Минаваме на "Здравей" - "Здрасти". Не ме интересува какво се случва в живота на човека, а и целенасочено избягвам подобни разговори и информация. Не искам възмездие, отмъщение и т.н.
Също и не искам прошка, доброволно или не. Като съм сгрешила си понасям последствията. Гледам да живея нормално и спокойно и да не изпадам в подобни ситуации.
# 33
18 фев. 2015, 15:18 ч.
Понякога съм искала прошка - поднасяла съм извиненията си и са ми давали. Трудно е, но съм го правила. Да дам май ми е по-трудно и прекратявам взаимоотношения.
Дори сега исках просто да забравя за един човек, който много ме нарани, но да простя - не мога, но явно за сега не мога и да забравя - той постоянно напомня за наглостта си и безочието си. Как да простиш на такова същество! Та дори си проси отмъщение, да му го върнеш тъпкано. Всеки Божи ден да продължава, вместо да се прибере в миша дупка и да те остави на мира! Нагъл народ има на този свят.
Не мога да забравя, не
Човек от това се учи според мен.
Виж целия пост
Дори сега исках просто да забравя за един човек, който много ме нарани, но да простя - не мога, но явно за сега не мога и да забравя - той постоянно напомня за наглостта си и безочието си. Как да простиш на такова същество! Та дори си проси отмъщение, да му го върнеш тъпкано. Всеки Божи ден да продължава, вместо да се прибере в миша дупка и да те остави на мира! Нагъл народ има на този свят.
Не мога да забравя, не
Човек от това се учи според мен.
# 34
19 фев. 2015, 13:29 ч.
Аз не мисля, че съм сътворила нещо толкова ужасно изискващо прошка. Иначе, който търси опрощение ще го получи рано или късно.
Виж целия пост
# 35
19 фев. 2015, 13:43 ч.
Умението да простиш истински е дар Божи, което малко хора притежават.
Да простиш- това е начин да излекуваш себе си.
Истинската прошка е вътрешно изживяване, без задължително манифестиране на външни прояви.
По- лесно е дори да поискаш прошка, отколкото да простиш искрено на хора, които са те наранили. Истинската прошка е безкористна и не зависи от поведението и личността на другия. Останалото е търговия. Прошката иска много чиста душа, което е голяма рядкост.
Да нарочиш ден за прошка е безсмислено. Друг да ти нарочи такъв- още повече. Да изпарадираш, да изиграеш такава- чиста глупост. На хората често по цял живот не им е достатъчен да простят едно няколкосекундно прегрешение.
Виж целия пост
Да простиш- това е начин да излекуваш себе си.
Истинската прошка е вътрешно изживяване, без задължително манифестиране на външни прояви.
По- лесно е дори да поискаш прошка, отколкото да простиш искрено на хора, които са те наранили. Истинската прошка е безкористна и не зависи от поведението и личността на другия. Останалото е търговия. Прошката иска много чиста душа, което е голяма рядкост.
Да нарочиш ден за прошка е безсмислено. Друг да ти нарочи такъв- още повече. Да изпарадираш, да изиграеш такава- чиста глупост. На хората често по цял живот не им е достатъчен да простят едно няколкосекундно прегрешение.
# 36
19 фев. 2015, 13:53 ч.
Има неща, които не могат да се простят само с едно "Прости ми". Когато нещото е направено тенденциозно и с умисъл, каква е ползата след това от прошка? Аз приемам прошка само от човек, който виждам, че се е променил, в това което е сгрешил. Останалото е някакво лицемерие.
Да, ще кажа, че му прощавам, защото коя съм аз, че да съдя, но лошото чувство и обидата остават, ако този човек не си вземе поука и не покаже, че може да надскочи себе си. В противен случай се отдръпвам от него и изгарям всички мостове назад. Спирам да мисля за него и за добро, и за лошо.
Ако обаче преодолее себе си след грешката и обидата, спойката с такъв човек става много силна. Без значение от какъв тип връзка е. Това са онези отношения, в които се казва, че сте преминали заедно през много неща и сте оцелели.
Виж целия пост
Да, ще кажа, че му прощавам, защото коя съм аз, че да съдя, но лошото чувство и обидата остават, ако този човек не си вземе поука и не покаже, че може да надскочи себе си. В противен случай се отдръпвам от него и изгарям всички мостове назад. Спирам да мисля за него и за добро, и за лошо.
Ако обаче преодолее себе си след грешката и обидата, спойката с такъв човек става много силна. Без значение от какъв тип връзка е. Това са онези отношения, в които се казва, че сте преминали заедно през много неща и сте оцелели.
# 37
19 фев. 2015, 16:36 ч.
Не съм много по прошките. Даже тоя празник с искането на прошка го ненавиждам - архаична бутафория с която като малки ни стресираха.
Общо взето нямам проблеми по тоя повод - не съм особено злопаметна по отношение на нещата, за които аз би трябвало да прощавам - ето, сега не се сещам за нито едно - нито пък изпитвам угризения за тези, които аз със сигурност съм извършила, но дори не ги помня, камо ли да ме мъчат нощем.
Общо взето нещата в живота някак се уравновесяват, един път ти ще нараниш, друг път тебе - не непременно едни и същи хора, това са моментни неща. А най-големита обиди и вреди се нанасят неволно и дори често виновни няма.
Никога не съм разбирала хора, които не намират успокоение цял живот, за нещо сторено от някого, че и цели фамилии влачат такива неща от бащи и дядовци. тоест разбирам ги с разума си, но не усещам така нещата.
Виж целия пост
Общо взето нямам проблеми по тоя повод - не съм особено злопаметна по отношение на нещата, за които аз би трябвало да прощавам - ето, сега не се сещам за нито едно - нито пък изпитвам угризения за тези, които аз със сигурност съм извършила, но дори не ги помня, камо ли да ме мъчат нощем.
Общо взето нещата в живота някак се уравновесяват, един път ти ще нараниш, друг път тебе - не непременно едни и същи хора, това са моментни неща. А най-големита обиди и вреди се нанасят неволно и дори често виновни няма.
Никога не съм разбирала хора, които не намират успокоение цял живот, за нещо сторено от някого, че и цели фамилии влачат такива неща от бащи и дядовци. тоест разбирам ги с разума си, но не усещам така нещата.
# 38
19 фев. 2015, 17:17 ч.
Зависи. Има семейства, в които липсва подкрепа един към друг и тогава наистина идва момент, в който нещата стават непростими. В тежък момент или в момент, в който си на кръстопът е много важно хората до теб да те подкрепят, а не само да очакват най- правилното решение от теб и след това да ти набиват канчето. Тогава прошките не са достатъчни.
Виж целия пост
# 39
20 фев. 2015, 12:24 ч.
Впечатлих се от разказа ти. Трябва да съм повече от добра, за да простя на някого без той да го иска. Не съм! Не мога да разсъждавам на глас дали това е правилно или не, имам теория, за себе си! В неделя е Сирни заговезни, ден за прошка в християнския календар, така че аз ще поискам прошка само от най-близките си, като се надявам да ми простят. Останалото е без значение за мен. Приемам, че през живота ми преминават случайни хора, срещаме се, разделяме се, предавали са ме. Нямам потребност да прощавам, заради идеята, по-скоро забравям за въпросните, не ме интересува нищо, свързано с тях. Простила съм конкретно нещо на когото трябва, защото хората са ми много скъпи.
За последното ти болднато от мен изречение...ужасявам се да чета подобни неща.
Виж целия пост
Вярваща християнка съм. ...Вярвам, че без Божията помощ човек не е способен да прости истински, защото болката остава, а точно там се намесва Той със своята изцелителна сила. И така този декември преди Рождество реших да простя - истински. Помолих Бог да ми даде сили да го направя. Трябваха ми два дни. Първия ден се запътих към бившия офис и... не успях, казах си: Боже, не мога, не мога да простя! Втория ден стигнах до вратата на офиса... не можех да почукам няколко минути, обидата и болката ме бяха вкопчили, нямах сили да почукам. Отново помолих Бог за сили, и почуках. Бившата ми работодателката ми отвори, почуди се, но ме покани да вляза. Казах й, че идвам да й пожелая весели празници, да й подаря едно малко подаръче и да й кажа, че й прощавам. След като излязох от офиса, просто не мога да опиша чувствата, които ме обзеха. Сякаш тежък камък ми падна, така ми олекна, една радост дойде, едно облекчение, един мир, една свобода... и никакво лошо чувство към нея вече.
Отново искам да кажа, че без Божията помощ нямаше да мога да го направя, нещо, което ме мъчеше с години. Също искам да кажа, че прошката носи изцеление на душата и тялото. Медицински доказано е, че обидата и нараняването причиняват болести. Безплодието също може да бъде следствие от непростителност и огорчение (не винаги, но е възможно). Също така в Библията е записано, че ако ние не прощаваме, и Бог няма да ни прости. Моля, тези, които не вярват, да не вземат на присмех моя коментар, защото това, което написах е от лично преживяване и за мен да вярвам в Бог не е просто религия, а начин на живот и най-важната помощ в трудни моменти.
Отново искам да кажа, че без Божията помощ нямаше да мога да го направя, нещо, което ме мъчеше с години. Също искам да кажа, че прошката носи изцеление на душата и тялото. Медицински доказано е, че обидата и нараняването причиняват болести. Безплодието също може да бъде следствие от непростителност и огорчение (не винаги, но е възможно). Също така в Библията е записано, че ако ние не прощаваме, и Бог няма да ни прости. Моля, тези, които не вярват, да не вземат на присмех моя коментар, защото това, което написах е от лично преживяване и за мен да вярвам в Бог не е просто религия, а начин на живот и най-важната помощ в трудни моменти.
За последното ти болднато от мен изречение...ужасявам се да чета подобни неща.
# 40
21 фев. 2015, 20:30 ч.
Никак не я разбирам.
Не мога да прощавам и не забравям.
Не съм добра и вече не искам да бъда. Не знам как.
Такава ме направиха най-близките ми хора. Трябва да им простя ли?
Виж целия пост
Не мога да прощавам и не забравям.
Не съм добра и вече не искам да бъда. Не знам как.
Такава ме направиха най-близките ми хора. Трябва да им простя ли?
# 41
21 фев. 2015, 20:35 ч.
Аз прошката я разбирам, че се е случила тогава, когато съм забравила. Или поне ако смътно си спомням причината, поради която има необходимост от прошка. Това за сериозни неща, разбира се. Ежедневните, ежечасни и прочие "еже" прошки и кавги изобщо не ги броя.
Виж целия пост
# 42
21 фев. 2015, 20:46 ч.
Ще ви чакат ли утре по- възрастните за ритуала? А вие ще чакате ли по - младите?
Виж целия пост
# 43
21 фев. 2015, 21:00 ч.
Да, у нас го отбелязваме, но самата символика, разбира се. Утре са и Сирни заговезни.
Символично си казваме "прощавай" и толкова и сме на традиционна трапеза. Защото у нас се спазват всякакви обичаи.
Сега, някои се оплакват, че било фалшиво, изкуствено и прочие, но това не е прошка като да си се скарал с някого, това е да се засвидетелства уважение към по-възрастните, благоразположение към по-младите и т.н. Това е символично.
Но има хора, които не го отбелязват. Те обикновено не почитат и други подобни ритуали, дни и празници.
Виж целия пост
Ще ви чакат ли утре по- възрастните за ритуала? А вие ще чакате ли по - младите?
Да, у нас го отбелязваме, но самата символика, разбира се. Утре са и Сирни заговезни.
Символично си казваме "прощавай" и толкова и сме на традиционна трапеза. Защото у нас се спазват всякакви обичаи.
Сега, някои се оплакват, че било фалшиво, изкуствено и прочие, но това не е прошка като да си се скарал с някого, това е да се засвидетелства уважение към по-възрастните, благоразположение към по-младите и т.н. Това е символично.
Но има хора, които не го отбелязват. Те обикновено не почитат и други подобни ритуали, дни и празници.
# 44
21 фев. 2015, 21:31 ч.
Нямаш си на представа колко те разбирам
Виж целия пост
Никак не я разбирам.
Не мога да прощавам и не забравям.
Не съм добра и вече не искам да бъда. Не знам как.
Такава ме направиха най-близките ми хора. Трябва да им простя ли?
Не мога да прощавам и не забравям.
Не съм добра и вече не искам да бъда. Не знам как.
Такава ме направиха най-близките ми хора. Трябва да им простя ли?
Нямаш си на представа колко те разбирам
Препоръчани теми