Как разбирате прошката?

Въобще не ме вълнува ни ФБ, ни искания и щения, направени сред широките маси там. Даже не го свързвам с темата това.

oх, ама не се карай 

Не го и правя. Идея нямам защо така реши. Може би защото нямам добро отношение към ФБ? 
Е, хората са с различен вкус.

Разбирам прошката и като проява на уважение и даване на още еди шанс. Също така като начин да надмогнем егоцентризма си и да осъзнаем, че не сме безгрешни, т.е. Богове. Не случайно се казва, човешко е да се греши.

Както е казал мъдрецът..

"Човешко е да се греши,Божествено е да се прощава.."

Да, разбрала си ме...

На думи всички сме благородни и прощаваме, а дали е така наистина?! Човек може да прости само за маловажни неща, но за големите...не съм сигурна. Самозалъгването, че сме дали прошка не носи нито успокоение, нито връща нещата на местата им от преди. Ако болката е била твърде силна, то тя не може просто да се изтрие с извинение или каквото и да е друго. Трябва време, в което този,който те е наранил те спечели отново с искреност и любов. Предполагам, че накои хора прощават по-лесно, други- не. Затова светът е толкова интересен и неповторим

     Разбира се, че трябва време - понякога много години. А друг път изглежда невъзможно. Но понякога се случва и от само себе си - дори, когато вече сме спрели да се опитваме. Нормално е да минаваме през различни периоди по отношение на възприемането на някои събития. Въпросът е искаме ли да си дадем шанс да простим .

в повечето случаи винаги давам шанс - и на себе си, и на човека, който ме е наранил. не смятам, че това е особено добър ход обаче. понякога някои неща трябва да останата такива каквито са и да няма втори шанс - нито за добро, нито за лошо.

Съгласна съм с това мнение. Когато нещата ескалират и обидата е налице, не съм сигурна че има нужда от прошка, отношенията поне за мен, никога не стават същите. Шанс давам само на най-най-близки хора, в тези отношения, другият вариант за мен би бил още по-натоварващ.

     Също съм съгласна с тези мнения , но с една добавка- за мен прошката не е свързана с връщането на някого в живота ми или със забравяне, още по - малко с възраждане на добри отношения, а единствено с отърваване от тровещите чувства , които обидата носи. Тоест - в едни случаи забравям всичко; в други- не забравям ( то няма и как) , но прощавам, и все пак човекът вече няма място в живота ми. Друг път след кратко или по- дълго време го допускам отново близо до себе си. Колкото различни случаи- толкова и съответни реакции съществуват. А понякога наистина изглежда, че прошката няма да " се появи" . Не мога да вмъкна всичко в една формула, тъй като не мисля, че това би действало правилно. Много хора са далеч от мен точно заради големи грешки от тяхна страна, и не бих ги приела обратно, но нямам нищо против те да са щастливи в техния си живот, и мислейки за това, не ме мъчи някаква вътрешна съпротива или пък желание да го променя към лошо. Тогава знам, че съм простила, и не правя усилия да се самоубеждавам " каква глупачка си" - нямам нужда, а и време за това. И се старая реакцията ми към ситуацията да бъде ясно и навреме заявяване на позицията ми, доказване на грешката с обясняване на всички последствия, ако е нужно да има такива ( например вън от живота ми) . С това често мога да приключа въпроса - на кого е нужно да посвещава живота си на изживяване на негативен момент отново и отново? А и знам, че с твърдението " никога не прощавам" заявявам, че "самият/ата аз съм  безгрешен /на" , а аз далеч не съм.

Именно. Намирам начин да освободя себе си от негативни мисли и чувства, без да заявявам на човека дали съм простила или не, но той определено няма място в живота ми. Досега не съм пожелала лошо на никого, чиста съм пред съвестта си, но има хора които не искам да виждам никога повече около себе си, без това по никакъв начин да противоречи на желанието ми да бъдат живи и здрави. За най-близките си хора съм готова на всичко, много повече боли, но прощавам, другото би ме побъркало.

Всеки е индивидуален..

Това,че един не може да прости,не значи,че всички са така..И Слава Богу!

И няма малки големи..Прошката си е Прошка.

Аз съм предавана от БНД и най-добрата си приятелка..
Класика..
И с двамата имам добри отношения..
Много ме боля..Почти 3 години ми отне да простя..

Накрая се справих и ми олекна на мен самата..
Аз се почувствах добре,не съм простила заради тях,а защото аз не можех да живея повече със обидата и гнева в душата си.
Когато осъзнах,че съм простила и ми е минало,се почувствах като преродена сякаш..

     Това наистина е "класика" ...   
     Съжалявам, че ти се е случило това ... и на когото и друг да се е случило. Със сигурност си е "приключение" да се мине през това и да се превъзмогне (извинявай за думата, донякъде ми е познато). От друга страна е голямо Училище и, колкото "взима", толкова и "дава" след това, ако успеем да оцелеем психически след него. Прошката в такъв момент дава много силно ново начало за нас самите.

Какво е БНД?