Кога казахте на близките си, че сте бременна?

  • 12 470
  • 30
Мили настоящи и бъдещи мами,

Днес започва 8г.с. от бременността ми. С бъдещия татко много се радваме, но засега не сме казали на почти никого. Когато разбрах, че съм бременна, ми се искаше веднага да кажа на целия свят. Joy Таткото и гинеколожката, която имах късмета да видя веднага, ме разубедиха. Още било рано, не било сигурно, че ще се развие както трябва, да изчакаме до 12 г.с.

До някъде съм съгласна, пък и аз самата имам нужда да посвикна с новината. Все-пак казах на най-добрата си приятелка, а двама колеги ме усетиха почти веднага. Имам нужда да говоря за това, което ми се случва, за емоциите, гаденето, радостното очакване и всичко останало.

Другият фактор при нас е, че живеем доста далеч от родителите ни – неговите са на два часа път, а моите – в друга държава. Така че няма как да ме видят и да ме усетят...

Моля, споделете вашия опит! Кога и на кого казахте, какви бяха съображенията ви?

Благодаря ви  bowuu
Виж целия пост
# 1
На близките си казах веднага, не съм крила.
Не разбирам съображенията на лекарката, ако нещо се случи и не се роди, трябва да криеш, че си била бременна ли Shocked
Виж целия пост
# 2
На родителите казах като разбрах, а на близките след 3-ти месец т.е. след БХС.
Виж целия пост
# 3
На сестра ми казах веднага след теста, на майка ми и баща ми след като видяхме сърцето. На останалите по-късно, някъде в началото на 4-ти месец.
Виж целия пост
# 4
На близките си казах веднага, не съм крила.
Не разбирам съображенията на лекарката, ако нещо се случи и не се роди, трябва да криеш, че си била бременна ли Shocked
Не дай се боже,ако се случи нещо травмата е много по-малка, като знаят по-малко хора... Затова има и поверие,че се казва след 3-ти месец... Но кой както си реши..
Виж целия пост
# 5
Не говоря за авторката, по принцип не виждам как травмата би била по-малка. Какво общо има кой знае или не знае, жената си го преживява и в двата случая.
Виж целия пост
# 6
На сестра ми казах веднага след теста, на майка ми и баща ми след като видяхме сърцето. На останалите по-късно, някъде в началото на 4-ти месец.
И аз така, с единствената разлика, че след теста казах и на най-добрата си приятелка. Само че моята бременност беше изненадваща и на мен самата ми трябваше малко време да свикна с мисълта, така че не бързах с казването на всички.
Виж целия пост
# 7
Не говоря за авторката, по принцип не виждам как травмата би била по-малка. Какво общо има кой знае или не знае, жената си го преживява и в двата случая.
Ами после всеки започва да те пита какво е станало и се налага да обясняваш, което поне на мен не ми беше особено приятно!
Виж целия пост
# 8
Не говоря за авторката, по принцип не виждам как травмата би била по-малка. Какво общо има кой знае или не знае, жената си го преживява и в двата случая.
Да, но тогава и тези хора страдат с теб, т.е. травмата е по-голяма. И вероятно ще искат да те утешават, а в такива тежки моменти, аз например, предпочитам да съм сама. Peace
Виж целия пост
# 9
На близките си казах веднага, не съм крила.
Не разбирам съображенията на лекарката, ако нещо се случи и не се роди, трябва да криеш, че си била бременна ли Shocked

До колкото разбрах идеята е най-вече да не се създават очаквания и да не се разочароват хората, особено родителите. Това ми се струва донякъде валиден аргумент, въпреки че наистина не мога да си представя как нещо се случва (да чукнем на дърво!), а аз си мълча и се правя, че нищо не е станало..
Виж целия пост
# 10
За сега знае само най-добрата ми приятелка. На родителите ще кажем по-натам, защото знам какво ме очаква  Crazy Ще се започнат едни безкрайни въпроси, притеснения, съвети... "яж това, яж онова", "пази се", "обличай се"...а това е в състояние да ме побърка  Confused
Виж целия пост
# 11
Моята бременност беше "цветна" и разбрах със сигурност чак в седмата седмица когато отидохме на лекар с ММ.Веднага след прегледа се обадих на майка ми,на сестра ми и на свекървата(дълго чакахме бебето и всички бяха много щастливи),на следващия ден казах на шефката и колежките ми,както и на няколко приятелки,а пък ММ на своите приятели.В рамките на три дни май нямаше човек,който да не знае Grinning
  Не вярвам на разни суеверия,че не се казва до 3-ти месец и т.н.,но имам две приятелки,които бяха забременели по същото време като мен,а си мълчаха,въпреки че аз им казах че съм бременна.После се чувствах странно като разбрах,че са крили,а аз подскачах от щастие покрай тях
Виж целия пост
# 12
На близките си казах веднага още след положителният тест, още дори не бяхме  чули сърдечна дейност , което се случи в 8 г.с, а щом имаш желание да  споделиш не виждам нищо лошо, все пак не е нормално седмици наред да си с  мисълта дали ще оцелее бебето, колкото повече негативно мислиш все ще се случи  нещо. Бременните не трябва да се товарят с негативни мисли , щом няма причина за това , защото всичко се отразява на бебето.
Виж целия пост
# 13
На баща ми казах веднага - той беше в нас и просто трябваше да го кажа на някой. После търчах до една приятелка, която живее до нас. Мъжо разбра чак вечерта  Joy Иначе на останалите части от родителските тела - до вечерта знаеха. Явно не съм достатъчно намекваща, че не исках да се казва веднага на всеки срещнат, но от едната страна веднага почнаха на сульо и пульо да казват (което ме издразни много). В същото време, аз след около седмица почнах да си казвам избирателно на мои приятели и така. Не можах да устискам до 3-4 месец.
Виж целия пост
# 14
При нас пък знаят само сестрата и майката на таткото (сами си разбраха  Laughing  )
Решили сме след 3 месец на всички близки и след това на останалите ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия