МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 102 544
  • 729
# 420
Добре дошла, Djulia! Поздравления за двойната радост в семейството. Ще се справите, няма страшно. Тук забелязвам тази странна тенденция при многодетните семейства - уж с много деца сме, а никой не ни помага, мами и татковци сами си гледат децата без помощта на баби и дядовци и съумяват да се справят. В същото време в семейства с по едно дете разчитат на баби и дядовци да им помагат и пак се оплакват, че им е трудно и не искат и да чуят за други деца. Всичко е въпрос на приоритети явно.
Виж целия пост
# 421
Благодаря за подкрепата момичета!Много е уютно тук при вас:)Още ми е ревливо и си поревавам (барабар стерео с хлапетата)Всичко ми е свито и умирам от страх.Сигурно 9 м ще го асимилирам :/ Мислех ,че съм най голямата тук с такива малки деца-3тото ще го родя на 36,а предните две на 32 и 34,но виждам, че има и други като мен.Следващият шок,ще е разговор с роднините.И там ще има еднииии драми,знам си аз Flutter
Виж целия пост
# 422
... Следващият шок,ще е разговор с роднините.И там ще има еднииии драми,знам си аз Flutter

 Hug Hug Hug
Моите все не вярваха, че искаме поне 3 деца Simple Smile Даже 6 месеца преди да забременея с третата имах мисед и ... абе, едите май си отдъхнаха ... Сега като казвам, че искам близнаци ме приемат като смешка ... Ама, то си е и така за тях, защото знаят, че сложих спирала Simple Smile
Сложно ще ти е, но поне ще са с малка разлика и като поодраснат след едн има яма 15-тина години и ще си free  Wink
Виж целия пост
# 423
Djulia добре дошла  Simple Smile
Най-трудно ми беше когато близначките бяха малки. По-късно когато малката се роди ми беше по-лесно, а сега вече са големи и макар да е натоварено ежедневието, се справяме смятам без някакви особени затруднения.
Да се похваля във входа на блока сме две семейства с три деца и двете имаме близнаци. Съседният вход е едно семейство, а в друг вход на блока има вече две семейства с близнаци и по-голямо дете и в момента още една майка чака трето детенце Simple Smile
В нашият клас от 24 деца, три са от семейства с по три деца, а скоро ще има и четвърто детенце от такова семейство  Simple Smile 4 от 24 деца ми се струва доста добър процент в класът  Simple Smile
Виж целия пост
# 424
И край мен лавинообразно се увеличават семействата с 3+ деца  Peace
Виж целия пост
# 425
Bosa Bosila, и аз мислех, че ще е шок за родителите ми новината за третото дете. Много пъти съм споделяла, че искаме три деца и винаги са скачали на нож. Страхувах се да им кажа и си представях в детайли някакъв ужасен разговор. Те ме изненадаха със спокойствието си. Никой не скочи от радост, никой не ми честити, но пък и натякванията, които очаквах липсваха. Единственият по-пиперлив коментар беше, че се надяват да спрем до три  Joy

Аз познавам в реалния живот само едно семейство с три деца. Наскоро разбрах и за една съседка от нашия вход, че чака трето. Определено съм сензация за съседите ни.
Виж целия пост
# 426
Здравейте на всички. И аз в скоро време ще се присъединявам към редиците ви. На Боса Босила да кажа, хич не си стара нито най-голяма. Аз също съм на 36 и на 36 ще родя третото си дете. Моите обаче не са породени. Имам син на 8 години и дъщеря на почти 4 години. Всички са много желани и планирани. Не че има значение дали са планирани де. Сега съм в 31ва седмица, на финалната права съм, дето се казва. Надявам се да успея бързо да свикна с това да съм с три деца, защото възнамерявам да продължа да работя от вкъщи. Предполагам ще получа помощ от родителите през лятото за децата, ама после сме си само ние, но аз съм свикнала сами да се оправяме. Та няма да е нещо ново за мен.
Около мен няма чак много многодетни семейства, само няколко са, засега обаче ми се радват всички, че ще имам 3то. Единствените, които реагираха остро и хич неподкрепящо, бяха свекърите, но това е техен проблем. Сега вече посвикнаха с идеята, не че я одобряват де, но мен това не ме интересува. Децата са наши и ние решаваме колко и кога да имаме. На тях последни им казахме, защото очаквахме такава реакция. Според тях само богатите можело да имат повече деца. Не че съседката им, която е също с три и то породени, е богата, напротив. Но имат си хората някакви виждания за нещата и това е.
Виж целия пост
# 427
В последно време много близнаци се раждат.Преди беше чудно да видиш,а сега.. Вярно,инвитро,минвитро,ама моите си дойдоха ей така,без инвитро и без да имаме близнаци в родовете😀В молък град живея,а този година поне 5-7 двойки близнаци се родиха.Като тръгнат в първи клас,то половината клас ще са близнаци😀😀😀Нещо май природата си знае работата,като не щем са раждаме,ей ти две на веднъж😀
Виж целия пост
# 428
Здравейте и от мен.Чета ви и много ви се радвам.Аз съм с 3 деца, момичета,на 10, 5 и 1 година.Гледаме си ги сами и вече мечтаем за още едно.Само един ипотечен кредит, който имаме ни спира...но аз съм оптимист, че Господ си знае работата Simple Smile.Децата са планувани,независимо, че родата не беше съгласна.Може би по-малката разлика е по-добре, защото моите имат различни интереси и често ми иде да се разтроя за да огрея навсякъде.А сега се очертава да ги гледам 1 месец и сама без таткото.Е, това ще е изпитание за мен, защото той много ми помага.Трудно ми е само воденето и прибирането от градина, училище, плуване,особено ако е лошо времето а аз не съм шофьор...Дразня се когато познати ме спират и ми викат ''горките, с тези деца''.А се определям за щастлив човек newsm78 а и как знаят какво ми е като са с по 1 дете?Една позната чака четвърто и всички я смятат за куку.Каза, че съм първата, която се е зарадвала  на бременността и...но всъщност какво ни е грижа хорското мнение Thinking
Виж целия пост
# 429
Имам чувството,че когато имаш малки деца ,твоята същност някъде изчезва.Откакто съм родила всичко отиде на заден план.Не просто на заден план,ами сякаш се стопи-желания,мечти,свободно време и всичко друго,което те прави личност,а не просто родител.Опитвам се да го обясня това на мъжа ми ,но той няма как да го разбере.Мисля,че само майките го разбират.Мисля си,че е временно и когато децата поотраснат и станат по самостоятелни,пак ще се открия,но дали тогава няма да бъда твърде стара за мечти,пътувания и да си намеря нова прекрасна работа?Това също ме плаши,защото с още едно дете ,обратният път към мен самата,става все по дълъг.Сори за лиричното отклонение ,ама май съм в екзистенциална криза на средна възраст
Виж целия пост
# 430
Имам чувството,че когато имаш малки деца ,твоята същност някъде изчезва.Откакто съм родила всичко отиде на заден план.Не просто на заден план,ами сякаш се стопи-желания,мечти,свободно време и всичко друго,което те прави личност,а не просто родител.Опитвам се да го обясня това на мъжа ми ,но той няма как да го разбере.Мисля,че само майките го разбират.Мисля си,че е временно и когато децата поотраснат и станат по самостоятелни,пак ще се открия,но дали тогава няма да бъда твърде стара за мечти,пътувания и да си намеря нова прекрасна работа?Това също ме плаши,защото с още едно дете ,обратният път към мен самата,става все по дълъг.Сори за лиричното отклонение ,ама май съм в екзистенциална криза на средна възраст
Bosa Bosila, и е така ... и не баш Simple Smile Разбирам те напълно ... Ще се преоткриеш и ще бъдеш много по-удовлетвворена ... С много по-големи, но реализируеми мечти Simple Smile Всичко с времето си - може да е клиширано, но е вярно Simple Smile Представи си се след 5-6 години - на 40 с три деца на 5,6 и 7 ... Да - грижите и ангажиментите ще се увеличават, но децата вече ще са малко по-големи и ще може да пътувате (или да ги гледа спокойно някоя баба, а вие да сте на път); ще можеш да се откриеш като жена - та, ти ще си в прекрасна възраст ... Но не забравяй, че всичко зависи от теб! Както си го направиш - така ще е! Ако тръгваш примиренчески - няма да имаш успех. Сложи усмивката, гледай позитивно, но и го мисли по този начин  Simple Smile И всичко ще се нареди Simple Smile
Виж целия пост
# 431
Аз съм на 48, а изобщо не се чувствам нито стара, нито изгубена, нито физически немощна, и още си мечта на четвърто. Самоусещането ми - и като физически тонус, и като самоувереност, е доста по-добро, отколкото на 25 или на 30. А по света пътуваме с номер 3, откак е станал на 6 и много му харесва (нищо, че е от групата на повръщащите, нищо не  може да го спре, само чака да се каже вълшебната думичка Щати и е първа пушка...). Само ще добавя, че освен че зависи от теб, зависи и от съпруга ти, в тази "игра", семейство, сте двама, при това на един и същи бряг.
Виж целия пост
# 432
Имам чувството,че когато имаш малки деца ,твоята същност някъде изчезва.

Не, същността си е същата, но ти се променяш и намираш още повече с времето Sunglasses, неща които на 20 са ти се стрували жизноважни сега не са...
Естествено докато са малки децата (и то всичките накуп), физически грижи са голями, после се променя и емоционалните вземат превез и така.

Пътешествия с три малки деца са възможни, но са ми далеч от представата за "почивка". Преди 4г ходихме на ски с три малки деца (6г, 3г и 6м) беше ОК но не и истинска ски-почивка.

Преди две седмици се върнахме от ски с вече 11г, 7г и 4г деца- да, наистина добре карахме. Но естествено моето темпо беше като на 38г жена, а не на 20г.
Та така, децата много дават, но и времето си лети  Wink
Виж целия пост
# 433
Времето си лети и това е безспорно, но само след първото дете съм се чувствала непълноценна като себе си, като функция на детето си... След второто всичко беше много по-нормално, успявах някъде да вместя и  съпруга и себе си в живота около бебето и каката. Сега си признавам, че ме е малко страх, защото съм отвикнала от тоталното обгрижване на някого, все пак моите са по-големи, вече ги оставям доста често сами..., но се надявам, че няма да се върна в изходна позиция. Ходила съм на палатка, когато малкият беше на 1г. Мисля и сега да не лишавам големите, защото ще имат сестричка или пък сестричката, защото тях ги има, от работа имах нужда за творческа почивка, така че приемам тази бременност за дар, необходимото ми откъсване, за да презаредя.
Виж целия пост
# 434
Съзнавам, че това което ще напиша звучи лудо: Аз избирам да съм щастлива. Избирам физическата умора да ме радва, а не да ме убива. Избирам да се радвам на миризмата на бебе, избирам за мен да е удоволствие кърменето. Аз избирам. Не позволявам никой да избира вместо мен. Избирам аз да си нося последствията на моите избори. Избирам да съм силна. Избирам да не ме ядосва нещо. Аз съм егоист, защото аз избирам. Всяка преодоляна трудност ми дава усещането за успех. Всъщност без да преодолея себе си (което също е трудност), нямам усещането за успех. Майчинството е опиат, който аз си избирам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия