МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 102 544
  • 729
# 435
Съзнавам, че това което ще напиша звучи лудо: Аз избирам да съм щастлива. Избирам физическата умора да ме радва, а не да ме убива. Избирам да се радвам на миризмата на бебе, избирам за мен да е удоволствие кърменето. Аз избирам. Не позволявам никой да избира вместо мен. Избирам аз да си нося последствията на моите избори. Избирам да съм силна. Избирам да не ме ядосва нещо. Аз съм егоист, защото аз избирам. Всяка преодоляна трудност ми дава усещането за успех. Всъщност без да преодолея себе си (което също е трудност), нямам усещането за успех. Майчинството е опиат, който аз си избирам.
Страхотно звучи и бих искала да се подпиша под това, но ми куца все още изборът да не се ядосвам. Всичко друго го избирам и изборът ме прави пълноценна, прави ме щастлива. Бих искала до 48 да мога да се закълна и в неядосването.

Колкото до роднините. Понеже реакцията на майка ми беше силно негативна, когато решихме да имаме Люси ("проблем номер 2" - рано било, малка била разликата, трудно щяло да ми бъде), и понеже знаех, че не приветства идеята за трето (меко казано), бях решила да не споделям, докато не ми проличи (а на мен късно ми проличава и с подходящи дрехи можех още да удължа този срок). Просто исках да си осигуря спокойна бременност поне в това отношение. НО, уви, влязох в болница за задържане още в 4-ти месец и се наложи нашите да се включат (лъв ми е тотален "брак", не може да се справи сам с каките и въобще), та ето как разбраха, а не ми се искаше тъй, с лошо.

После доста дълго темата за бременността ми беше табу, просто не се обсъждаше (майка ми в началото само смотолеви едно "Сестра ти беше много притеснена. То и аз, де."). Като цяло се държаха все едно не съм бременна, което взе да ми дотяга по едно време. Накрая вече почнаха чак да губят търпение, мислели, че април ми бил термина ала-бала (беше на 5 май) и кво, понеже много бързаха, Нико Бързаков взе че се изтърси 3 месеца преди термин (и хубаво направи, та да празнуваме 1 рожден ден на тримата).

А сега майка ми го обожава (естествено, той си е за обожание), но не пропуска подходящ случай да ми напомни, че тя, видите ли, ме била предупредила колко ще е трудно. А такива моменти, Бога ми, има. Почти съм престанала да ги споделям с нея. Отговарям й, че не съжалявам, а тя на мен - "Направете си 4-то и тогава вече ще видиш." Засега мълча по въпроса. Ако реша, ще си направим. Тя изглежда е наясно. Joy

И нищо няма да ме спре, нито все по-тежките бременности, нито финансовия зор, нищо! (Също звучи като лудост, но пак да кажа, явно многодетието е тежка и неизлечима болест).

Обаче близнаци не искам и съм спокойна, че няма как да се случат - в рода нямаме. baby_neutral baby_neutral
Виж целия пост
# 436
Мяуче двуяйчните близнаци се предават по наследство, еднояйчните близнаци са божа работа и може да се случат при всеки Simple Smile
Виж целия пост
# 437
Не просто на заден план,ами сякаш се стопи-желания,мечти,свободно време и всичко друго,което те прави личност,а не просто родител.

Просто родител? Родителят не е ли личност? И аз ще се съглася с Шарки, че е избор. Факт, че аз не съм амбициозна и не гоня кариера, но много от момичетата в темата са пример, че децата не пречат и на това. На мечтите и желанията още по- малко.

Мяуче, не знаеш колко е хубаво.  Wink
Виж целия пост
# 438
И е хубаво, и е трудно. Аз съм от хората, които на младини(леле, как съм остаряла на 29! hahaha) все съм си мислила, че е безсмислено да раждаш деца, защото и без това населението на Земята нараства прекалено бързо и милиони хора вече гладуват, та няма смисъл и място за повече хора. Обаче за 10-тина години ме гледайте колко съм "помъдряла": не само, че родих, ами и три ги навъдих, че и още се чудя дали ще се спрем на тази бройка. А онова моето младото аз дето не искаше деца вече умря. Сега така им се радвам и толкова много ги обичам... Ние сме голяма атракция по площадките - наоколо не познавам друго семейство с повече от две деца, та със сигурност шашкаме всички и получаваме най-различни коментари. Когато бях само с едно ми беше най-трудно, направо си бях като подплашена как да се справям с него, а сега се чувствам по-спокойна, по-зряла, по-щастлива и по-удовлетворена докато се грижа за тричките. Винаги съм се терзала с екзистенциални въпроси от сорта: Защо съм се родила на този свят? Каква е мисията ми? Какъв е смисълът на съществуването ми? Вече не ме мъчат изобщо подобни терзания, сякаш съм открила себе си и смисъла на живота си. Да, в трудните моменти ми докривява, че нямам и миг почивка, но скоро и това минава и все пак ме огрява този миг. А за това, че ги имам тези деца и за миг не съм съжалила. Хем най-мъничкото ми е още бебе и не знам какви изненади ще ми поднесе.
Виж целия пост
# 439
Имам чувството,че когато имаш малки деца ,твоята същност някъде изчезва.

Много майки споделят подобни мисли. "И това ще мине" - вълшебната фраза...
Може би маааалко зависи как ще си подредиш нещата и колко гъвкавост може да понесеш. Аз лично се оказах съвсем различен човек след децата, макар някои "дефекти" да си ми останаха  Mr. Green И това не е непременно лошо. Време за себе си намирам. Дори смея да твърдя, че толкова активен социален живот не ми се е случвал преди...


Край мен главоломно се увеличават семействата с 3 деца. Това ме радва.
Виж целия пост
# 440
Мяуче, не знаеш колко е хубаво.  Wink
hahaha
Предполагам. Всъщност не исках да кажа, че никак не желая близнаци, а просто, че нямам такава мечта (бих се примирила с каквото се падне). А и нещо ми подсказва, че при мен няма да се случат.

Ох, като рекохте "просто родител", преди година-две, голямата ми дъщеря ме застреля със следното умотворение:
- Мамо, ти си една обикновена майка (за разлика от необикновените, които ходят на работа в офис, а аз бачкам като ненормална вкъщи).

Странно, не успя да ме обиди (не че е искала), само ме разсмя. Mr. Green Mr. Green Mr. Green

П.П. Аз до 27-мата си годишнина разсъждавах точно като Емел. Тогава се случи първата ми, за жалост неуспешна, бременност. От там насетне нещата се обърнаха, но мирогледът ми не се промени светкавично, а се изгражда с времето и с... децата. Само съжалявам, че не се заехме с репродуктивния въпрос по-рано, но то пък нямаше как, ако исках този баща, тъй че...
Виж целия пост
# 441
Край мен главоломно се увеличават семействата с 3 деца. Това ме радва.

Около мен също. Вече предупреждавам, че съм "заразна".   Twisted Evil

Ох, като рекохте "просто родител", преди година-две, голямата ми дъщеря ме застреля със следното умотворение:
- Мамо, ти си една обикновена майка (за разлика от необикновените, които ходят на работа в офис, а аз бачкам като ненормална вкъщи).

Да, а моят син обяснява, че тати ходи на работа, а мама по цял ден е в къщи пред компютъра.  Mr. Green Mr. Green

След дълги колебания с мъжа ми решихме, че ще е по-добре да си остана да работя в къщи и вече 5 години сме така. Не съжалявам за решението си, но си има и отрицателните страни. Най-вече когато хората си мислят, че щом си в къщи, значи нищо не правиш и си на разположение по всяко време. Ама не е точно така.
Виж целия пост
# 442
Привет  Hug
Загубих се аз ама нещо време за компютър не остава Simple Smile Сутрин уча с единия ученик, следобед с другия, а бебо почти нон-стоп суче Mr. Green Едва насмогвам с домакинската работа, но ..........мисля че никога не съм била по-щастлива. Може би трябваше по-раничко да се престрашим за №3, за да има време и за №4  Laughing
 Пускам линк към снимките от изписването и бягам, че "принцът" ме зове Simple Smile
https://www.facebook.com/milena.doseva.3/media_set?set=a.1020438 … 1&pnref=story
Виж целия пост
# 443
Мишелинче, страхотни сте! За първи път виждам добре обмислено изписване на бебе. Всички в зелено - пролетни и красиви. Прекрасна идея! Чия е била? При мен особено второто изписване беше абсолютна комедия. Мъжа ми не разбрал за кои дрехи му говоря ми донесе костюм от преди да забременея и чийто панталон успях да нахлузя до коленете, та търча да търси магазин за дрехи. А за обувки пък въобще и не му беше минало през главата, та на снимките съм по джапанки и идиотски панталон наподобяващ евтин анцуг  Laughing
Виж целия пост
# 444
Мишелин, много спретнато изписване и страхотни тоалети (костУмът на Дамян ми е познат, защото Нико се снабди с подобен от АлиЕкспрес около НГ, но само долнището оцеля и го използвам за пижамка).

А пък каката ви е малко (голямо) бижу и много прилича на теб! Flutter Не бях обърнала внимание, че имаш едно момиченце и 2 момчета.

С удоволствие разгледах хубавите ви снимки.

Иначе, щом аз смятам, че още има време за четвърто, значи и вие имате, но е истина, че амортизацията е страшна в нашата мила рОдина. Та това ще е единствената причина да не успеем.

Аз съм си обещала, че ако родя четвърто, ще се постараем за изписването, поне да ни остане спомен (i.e. снимков матрял).

П.П. Коя клиника е това? Нещо не мога да се ориентирам, а уж на доста места съм била? (Упс, сега се сетих, че може пък да не е в Сф).

Вазирам, че ралта ме чака (тоест, не чака).
Виж целия пост
# 445
 Обичам за празниците да ги обличам еднакво и сега така - купих първо костюмчето на бебето и после правих за големите Simple Smile Баща ми съвсем случайно беше улучил дрескода  Laughing
 Този път родих в Мачн дом -Варна  /и трите пъти съм все в различни и сега акушерката ме бъзикна, че №4 трябва да чака построяването на нова клиника  Simple Smile/
 И понеже от предните две изписвания снимките са безумни, този път помолих приятелче-фотограф да дойде да снима.

Мяуче - за четвърто мисля, че няма да се реша Sad Тази бременост, въпреки че реално не беше проблемна, направо ме разби. На 35 не е като на 25 Sad
 Изчезвам, че младежът е нещо кисел Sad
Виж целия пост
# 446
Действително на 35 не е като на 25, но всичко се забравя.Най-малката щерка е на годинка и на мен вече ми избледняха спомените от тежката бременност.Но докато бях бременна се заричах, че повече това няма да си го причиня Laughing.Сега вече съм готова за още една...
И действително все повече се увеличават семействата с по 3 деца.Макар че не съм в София, имам 4-5 познати семейства, които са 3 деца...дори днес един бъдещ татко ми се похвали, че чакат трето, а жена му е на 43 и до скоро не искаше и да чуе за още 1 бебе...
Виж целия пост
# 447
mishelin, честита ви трета радост! Много сте хубави всички на изписването, все така усмихнати и щастливи да сте?
Ние имаме същото костюмче на Некст, но в синьо.  Heart Eyes

Благодарим за пожеланията  Hug
За сега всички са ентусиазирани - сменят памперси и веднага го вдигат като захленчи, да не му стане нещо ако плаче много  Grinning Абе друго си е да имаш по-големи деца, които могат да ударят по едно рамо.
 И аз самата не мога да му се нарадвам. Като гледам ще бъде най-целуваното, обичано и глезено детенце  Laughing
Същата работа и при нас. Laughing

Третото го родих малко преди да навърша 35г.
Още от родилния дом големите говорят, че трябва да има и четвърто. Карах много тежка бременност и това е основното, което ме спира, иначе тайничко си копеня от време на време, но ми беше много трудно наистина. Странното е, че мъжа ми не даваше да се говори за 4то, пък наскоро взе, че се пошегува.

Аз съм все още с помощ в къщи - майка е още малко у нас, но сега ми е доста натоварено, защото използвам да ходя на лекции. И бебето много ми липсва като изляза сама. И аз като Sharky*, отчитам умората, но само я отчитам, старая се да се наслаждавам на всеки миг с бебето, на гушкането, смяната на памперси, доста дъъългото понякога кърмене. А той става все по-голям сладур, голям е кротанчо, отшумяват му коликите вече и е още по-спокоен, гука, смее се. И доста тежи, какви бузи има... в къщи му измислиха прякор Давид бомбата  Laughing, днес бяхме на консултация, на 2м. е 7кг (без 50гр) и 63см. Ако и спре скоро да се буди в 3ч през нощта да суче ще е идеално, направо. Единственото, което ме вкисва напоследък е килограмите ми сваляне. Sad Tired
Виж целия пост
# 448
Килограми и аз имам за сваляне, Аня, но не смея да правя нищо по въпроса. Притеснявам се да не ми намалее кърмата, затова. Пък и сега като почнахме да излизаме още повече се движа, вдигам тежести, но не свалям, а качвам, какво да се прави. След година като почне да върви малката ме чака търчане след две дребосъчета, та едва ли ще съм дълго с излишни килца. Само ми се ще да спра да качвам, ама ме гони страх, че няма да има кърма и си нагъвам. Трябва да намеря начин да го преодолея това. newsm78
Виж целия пост
# 449
Emel Manolova трябва да си сериозно недохранена принципно за да се отрази това на количеството кърма в общият случай. Нормално се счита, че необходимото количество храна над стандартните нужди на организма е повече, но не много, защото се ползва не само то, но и запасите от бременността. Тоест яде се малко отгоре и много бавно, плавно и постепенно се сваля, защото нужните за производството на кърма са по-големи.
Аз и двата пъти качих 20 кг по време на бременността, но принципно съм склонна да не качвам, тръгвах от 45 кг и двата пъти няколко месеца след раждането бях отново 45 кг. Да кърменето на каките ме изтощаваше и бях постоянно гладна, но връщането на нормалното ми тегло не се отрази на производството на кърмата. С Елена беше по-лесно, защото натоварването и нуждите на организма не бяха толкова големи за изхранването на едно бебе, както навремето с каките. След постепенното захранване, също изискванията към организма на майката бавно намаляват и може и по-смело да се действа с диетите. Дотогава обаче просто хапването . Има изследвания, че наддаването след раждането е свързано и с по-бързото възстановяване на цикъла, дори и да се кърми често, тъй като организмът е готов за нова бременност. Това за всички, които искат още едно бебче  Heart Eyes
Толкова много ми се иска още един бебок, но не мога да убедя половинката, а ми е ужасно тъпо, че само заради това, че имах 3 деца на 27 г, реално от тогава ми се забранява да мисля или да мечтая за това. На възраст на която повечето хора точно започват да планират бременност и мечтаят за бебчета.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия