МНОГОДЕТНИ МАМИ

как ме настъпихте по болната тема .... след завършването си смених няколко работи, докато започнах по специалността - куклена сценография в един частен театър - идеално! забременях и излязох в майчинство .... настана криза и театъра едва креташе. тъкмо когато разбрах, че отново съм бременна, се оказа, че фирмата е пред фалит ... красота ... оправихме се някак си, избутах и второто майчинство, ''върнах'' се на работа и фирмата обяви фалит ... с две деца и на улицата и то с тая професия в тая криза ... сега ми предстой търсена на работа след 6 години в къщи ... последната година започнах да поработвам частни проекти / нощем докато децата спят .../, но ... много несигурен доход са ... такава паника ме е хванала от сега ... с три деца в градинска възраст - направо размитат за мен навсякъде ... вярвам, че като се стегна, ще намеря моя си начин ... за съжаление, разполагаме само с една баба, но тя е с висок % инвалидност и на практика не излиза от къщи ... с дзверовете едва се справя, но когато се наложи все пак е там - да ни е жива и здрава ...
за изписванията - имаме много пародийни истории покрай тях, за първото не бяхме подготвени и не знаехме кой, какво, как ... събрахме се няколко роднини и приятели, на второто бяхме най - голяма тайфа! но пък за разкош ден след раждането на голямата ми дъщеря, баткото / тогава на 2 и 3 м/ си счупи крака ... та веселия всякакви ... третото, въпреки че лятото нещо не се получи много, дори мислех да не казваме на никой и да сме си само ние с децата, но ... важното е да сме живи и здрави другото ....здраве!
с кърменето проблем не съм имала - отбивам '' голямото'' докато съм бременна и те забравят за отрицателно време! и двата пъти без проблем!

Да..щастливо работещите многодетни майки - поне в България - са рядкост. Поне не се изредихте всичките да се хвалите как гледане на повече от 2 деца, работа и заплащане минимум по 2  хилки на месец се връзват идеално. Някои хора - по тв особено - обичат да разправят такива сладки приказки. Да, сигурно е възможен такъв сценарий, но ако друг ти гледа децата или друг ходи на работа от твое име. Благодаря за откровеността 

Щастливо работещ е този който е открил мястото си , и това няма връзка нито с броя на децата нито със заплатата. Често правим компромис да работим за заплата дори и да  ни е неприятно или обратното.А сценария всеки сам си го пише и обикновено с времето се променя както и приоритетите ни .А децата най често са удобно оправдание за мързел или липса на амбиция, само се огледай около себе си. Не са никак малко жените с по едно дете които оправдават липсата си на амбиции с детето и грижите за него.За мен повечето деца са благословия, останалото си е ежедневие и борба с живота а доколко ще е успешна зависи само от мен.

О да, това е абсолютно вярно. Но достигаш до такава "зен" мъдрост доста напред в живота си, съдя не само по себе си. А работата си е работа, щом я работиш, значи те удовлетворява на някакво ниво.

Идеалът да кажеш  при мен е супер и всичко ми е точно, е дрън дрън, най-малкото защото колкото повече кинти правиш, толкова повече харчиш и съответно могат във всеки един момент да ти се виждат недостатъчно. Като имаш и децата, те не позволяват да работиш толкова много, колкото ти се иска, а и за тях отива ресурс. Бачка се за кинти, това у основното. Ти като си Добър в това, което правиш, парите следват и като си Добър в работата, тя те кефи. Който разправя, че бачка само за удоволствие, а не за пари, не е виждал кинти от работата си и просто си приема ситуацията положително. Факт.

Vodena тогава да се включа и аз. Може да се каже, че съм точно от този раздел имали късмета майки, където проблеми с работата не съм имала никакви.
И двамата с мъжът ми завършихме Техническият университет, той е година по-голям и след като завършихме се изнесохме да живеем на квартира. Аз все още работех в кафето на 2-ри блок на студентски град, той тъкмо беше почнал работа бегло свързана със специалноста му, защото реално опъваше оптични кабели  Успявахме със заплатите точно да си плащаме квартирата заедно с още двама съквартиранти, и да остават пари за основните нужди.
След известно време започнах по-сериозно да си търся работа по специалноста, но навсякъде искаха стаж по нея.., докато не си подадох малко на майтап CV-то в една фирма, която не беше точно по специалноста ми, но знаех че колега започна работа там без стаж. Извикаха ме на интервю, имаше и и изпит и започнах работа там. Бях на около 21-22 г може би. По това време масово се наемаха хора и голяма част студенти туку що завършили. В момента също има и стажантски програми и депресиращо млади колеги и колежки 
Две години по-късно излязох в майчинство, след като родих близначките. Нямах никакви проблеми във връзка с това, че съм бременна, компанията е голяма има много служители и законите се спазват. Дори имах и паричен бонус от фирмата за децата. Когато близначките станаха на 2 години си пуснах и неплатена отпуска, те тръгнаха на детска градина и тъкмо щях да се връщам на работа и забременях с малката. Тъй като докато бях в майчиство, бяха актуализирали почти двойно заплатите писах до ръководителите с въпрос дали мога да се върна на работа за 6 месеца вече бременна. Нямаше никакъв проблем, така че работих шест месеца след което излязох в майчинство отново. Малката тръгна на ясла на 1,8 г, преди това си бях пуснала натрупалата се близо 5 месеца платена отпуска след което се върнах на работа. Вече работя отново близо 4 години, пак без каквито и да е проблеми от страна на фирмата.
Единственият така да се каже проблем е, че вече лично аз нямам желание за развитие в тази сфера и издигане в йерархичната стъбличка там, както преди десетина години. Това обаче е мой избор,не са пречка децата, тъй като имам колежки с деца, които спокойно се развиват там. Не съм имала проблеми и с болничните никога, но пък и ние с мъжът ми не ползваме болнични, тъй като слава богу малките почти да не кажа не боледуват. В момента съм така да се кажа на най-ниската позиция, но заплащането е добро, а отговорностите малко, което ме устройва идеално. Работното време се спазва, като е относително свободно. 40 часа седмично, но може ако се наложи да излезеш по-рано, а на следващият ден да останеш малко повече.
Смятам, че при мен нещата просто се наредиха и имах късмет да попадна на правилното място. Работата е по-скоро интересна, колегите са страхотни. Заплащането е много добро, което отчасти е и проблем тъй като не върви просто да напусна и да се занимавам изцяло с хобито ми, което ме влече много повече, но не би ми предоставяло подобни доходи. През това време мъжът ми смени няколко фирми също и съответно и неговата заплата, макар да не е на отговорен пост нарастна. Децата ги гледаме сами, нямаме помощ от баби, единствено лятото последните две години са на Добрич за 2-3 седмици.
Обмислям да говоря дали има вариант за половин работен ден във фирмата за да имам повече време за хобито, което да стане и нещо като втора работа, както и за оправяне вкъщи и малко свободно време за мен и за децата.
В момента децата са цял ден на училище или детска, а ние цял ден на работа.

По останалите въпроси, на изписването с близначките мисля, че бяхме сами, тъй като ни го съобщиха сутринта и на обед беше изписването. Вторият път с малката знаех от предният ден, но роднините отново прецениха, че няма да дойдат на изписването и бяхме само ние отново и едни приятели. И двата пъти бях с дрехите с които влязах да раждам..

   Здравейте!
   Надявам се ,че приемате нови попълнения!Мама на трима съм от 10 месеца,кака Кристина е на 6г,бате Дими( Димитър) днес навърши 4г и малката въшка Йоанна на 10м.

Добре дошла, Лина!
 

Свързвайки този твой пост с първия по темата, наистина не разбирам какъв най-вече ти е проблемът. Яд те е, че някой по-мрад и некадърен взема повече от теб във фирмата и вярваш, че е заради децата ти?

Линка Аз отскоро съм тук, ама, както рече една мама по-нагоре, вече съм в комитета по посрещането (цитирам по памет).

Сега ще кажа нещо мъдро, внимание-внимание! Няма да повтарям. Ние везните нали винаги гледаме да поизгладим и поуравновесим нещата, та...

Според мен никак не може да се обобщава и да се окачествява поведението на коя да е майка като мързел и безхаберие (или каквото там беше казано), т.к. има най-различни ситуации, най-различни личности и пр., а съчетаването на (3+) деца и работа е ф-я с много променливи (сложна ралта).

Само някои от тези променливи (но основните) са: натовареност в домакинството и с децата (и никой не може да ми каже, че тя е една и съща, ако имаш 3 деца в бебешка и градинска възраст, или ако имаш 2 деца над 15 г. и едно бебе, или пък три деца над 7 г., варианти милион), натовареност в работата (зависи от естеството на работата и от количеството работа за вършене), не на последно място подкрепа (не морална, ами здрава, материална подкрепа) - било то баби, било то нанита, било то камериерки, било то любящ всеотдаен баща, ама наистина всеотдаен, а не просто спонсор.

На мен засега ми е трудно да съчетавам работата с децата, но поработвам чат-пат от кумова срама. Сто пъти предпочитам доброволческия труд или някое от хобитата си (в които така и не успях да се самоусъвършенствам), предпочитам да се развивам в друга посока, но засега не мога - трябва да оцеляваме като семейство и да бъда подкрепа на нашия татко лъв.

Добре дошла, Лина!

От името на Комитета по посрещанията и в качеството си на негов основател (Мяуче  ), най-накрая и аз те приветствам  ! Да са ти живи и здрави децата и много хубави поводи да ти създават за писане в темата!!!

Ъ, за членския внос друг път ще говорим, ама то и ти си само с 3 деца, така че не е кой знае какво... няк'ви си 900 лв на година.. 

Мтъй де, като ще е Комитет...

Не знам, да ти кажа, какъв точно е проблемът ми. Не съм си психоаналитик сама на себе си. Не мога да определя дали ме е "яд", че някой взима повече от мен, такива колкото искаш. По-скоро ме е яд, че не съм си планирала и изчислявала нещата по-добре, а съм действала по инстинкт и с надежда, че има време и възможност. А като се обърнеш и времето минало..Опитвам се сега на децата да предам да си планират по-добре, но знам ли ще им се получи ли. Тези неща май не могат да се възпитат.

Виж, човек не може да планира всичко. И да си с иправила кариера и после да решиш деца да имаш, за да са уредени - може да се окаже, че не можеш да заченеш, че изведнъж бизнесът ти фалира, че какво ли не. Човек трябва ад действа премислено, но без да си въобразява, че може да измисли всичко, защото повечето неща не зависят от нас. Образование, кариера - до някое там стъпало, без да си поставяме невъзможни цели. А, дойдат ли и децата, според мен каквото си си мислела, че ти е било ясно преди тях, ти става ясно, че не е същото. Приоритетите се разместват.

Чудя се на хора, които не могат да приемат, че не могат да имат всичко, че не приемат, че все нещо трябва да претърпи компромис. Ей на - Свек - 40 лудо бачкане на по 16-часов работен ден, шеф го раздава, от незаменимите, уж на график 2 на 2, но все заместваща колегите, прибере се след 5 дни ад се опере и да хукне пак, шефовете над нея пък все недоволни. Смени работата, за нормална - ми тя заприлича на човек, с нормалното работно време по специалността си, с уважението на колегите и пр. Да, ама не била шеф, чувствала се малоценна. Щяла да си сменя работата... Е, сега! Знаеш ли къде се боли, къде те сърби?!

Който ен може да се примири, че нещата в кариерата се променят с идването на децата, да си набляга на кариерата, но да не се вайка после, че не бил перфектния родител.

Coming 2 life, много си права. Угодия няма, все нещо ти куца. Принципно. Не може всичко да е идеално във всеки 1 момент, явно умението е да успееш да приемеш живота си такъв, какъвто е сега, без да се измъчваш защо не е иначе. Не да се примириш, естествено, тр да има и амбиция, да приемеш. Не случайно има вяра и религия. Да бъде Твоята воля, е във всекидневната молитва на християните. А между другото четох в National Geographic наскоро, че не земеделието и уръдията на труда са направили хората уседнали в градове, а организираната религия. Значи хиляди години хората са се водили от тази мъдрост, че не всичко зависи изцяло от човек и неговите планове. Трябва да го помня това и да не се ядосвам от ситуацията си толкова много.

Ако подредим всичко около себе си (или поне за ден си помислим, че сме го подредили), ще ни свършат мечтите... пробвала съм го веднъж (да си помисля така) - много е страшно да ти свършат мечтите... Това, че се стремим към нещо ежесекундно ни държи живи и в нормално психическо състояние... Що се отнася за работата и децата... е аз може би трябваше да забремения трети път, точно за да разбера,че всъщност семейството и децата ми са на първо място... до тук карах паралелно, но в ущърб, макар и минимално на децата и семейството... сега съм дръпнала ръчката малко, имам нужда от почивка... Всъщност има значение и разликата на децата, у нас разликата е такава, че винаги съм се откъсвала от работата за около година (сега мисля да остана малко повече), не ми е пречило на кариерата, но и в моята област част от напредването е обвързано освен с качества и обучение и с време... което аз "губя" в майчинство 

Когато трябва да се състезават работата и семейството, често работата печели с 1:0 спрямо онези, които уж поставяме на първо място.