За лекарската етика

За удобство, за какво друго. Ако на вас ви се чака някой да благоволи да ви уведоми какви са резултатите, ваша воля. Пък той я ви каже, я не. Както някой е писал преди мен, също спестява второ ходене на лекар с цел да се разберат резултатите. Тоест, спестява време.

То някои пациенти имат нужда да си заврат главата в пясъка и не им дреме какви са им резултатите, или имат време за губене, тяхна воля. Обаче някои други обичаме да сме информирани и да се възползваме от плюсовете на интернета. Все пак има и други неща, за които да се използва, освен за форумстване в мамата.

Сирена,  Определено си е удобство и спестяване на ценно време в забързаното ни ежедневие. 
Пък и покрай резултатите лабораториите дават и референтни стойности на показателите, които си изследвам. На всеки би трябвало" да му светне червената лампа" в главата, ако са извън нормите. Не е необходимо докторът ми специално да ме издирва, за да ме информира. 

Разбира се че е удобно да получаваш изследвания он-лайн, както е казала chibi по референтите стойности се вижда всичко, но ако прецениш може да пратиш на ЛЛ един СМС с юзъра и паролата и той да ти погледне резултатите и да ти звънне, ако нещо не му хареса, така пестиш поне 2 часа висене пред кабинета му наред с другите хвърлящи бацили болни.  

Колкото до компетентността на БГ лекари !!! Вече година и половина обикаляме специалисти и още нямаме напълно уточнена диагноза, което респективно забавя и адекватното лечение.  
От година и половина респективно аз се занимавам да чета медицинска литература, както нашенска така и чужда, което хич не ми е работа ама като е в мой интерес. При което като отидем на преглед и започна да разпитвам и то с адекватната медицинска терминология ме гледат втрещени като полезно изкопаемо Диспансерната на детето и ЛЛ вече ми свикнаха и не се дразнят, както и още една лекарка, но нея я причислявам към изключенията, останалите като ме видят и ги втриса, защото обикновено отивам с конкретни въпроси, на които те не винаги могат да отговорят, или пък ги хващам като почнат да ми говорят глупости.  
За разлика от тях обаче преди две седмици се консултирах с един неврохирург от Хановер, който си умря от кеф, че много съм чела и не налага да обяснява.  

Изследванията тук са под всякаква критика и се пазят под строг контрол (не говоря за кръвни и ПКК). Единствените резултати които са ни дали доброволно са от резонанса, всички останали се е налагало да прося или дори да си ги присвоявам по своеобразен начин, че видиш ли проявявам своеволието да потърся, второ или трето мнение. Е бога ми не смятам, че това е нормално.  

romanol, 
Част от лекарите не харесват информираните пациенти,  мислят си, че едва ли не им се месят в тяхната работа и нямат навика за обясняват. 
Късмет и дано се подредят нещата при вас по най-добрия начин!   

1. За да може да ги принтираш и покажеш на друг лекар за второ мнение.
2. Защото може да страдаш от хронично заболяване и да знаеш в какви референтни граници се целиш.
3. Защото искаш да прочетеш по темата, преди да идеш на лекар.
4. Защото просто знаеш достатъчно за заболяването си и цифрите биха ти проговорили достатъчно, а ти си нетърпелива да разбереш и не искаш да чакаш.

И така нататък. Но съм съгласна, че възможността да гледаш резултати от изследвания онлайн или липсата й не е най-важният индикатор за качеството на дадена здравна система.

Много хора пътуват до големите градове за лечение, където болниците работят със свои лаборатории. Едни звънят по телефона "ако има нещо", други дават номерче. Отделен е въпросът, че понякога стават грешки в изследванията. Баща ми в момента се лекува по този начин и треперя на всеки три месеца, защото не дават номерче, а и не се обаждат. Уж всичко е наред, но знае ли човек...

Разбира се, че възможността да си гледаш резултатите не е най-важният индикатор за една ЗС.
За мен специално е важно да си имам копие от всички изследвания - при мен.
Второ - говоря за системата, която е тук. Лекарката, която пусна изследванията на детето не можа да ги разчете! Една ПКК - тя се обръща към мен и ми казва, че не разбира и ще се консултира по телефона и ще ми се обади. Аз й отговорих, че е по-добре да се върне в университета да си доучи. За мен е недопустимо лекар да не може да разчете ПКК. Това е А и Б в медицината.
Ако такъв некомпетентен лекар пропусне нещо и ми прати известие, че всичко е наред - що бели могат да станат?

Как защо? Добре е да знаеш кое е извън реф граници и да се подготвиш с четене с цел задаване на въпроси. Ако имаш безгранично доверие на докторите вече е друг въпрос.
Уфф. Поне жената си е казала "не знам". Можело е просто да ви заблуди или да не ви отговори.
Грубо сте постъпили според мен. Наистина е възможно да се затрудни в някое от разчитанията на ПКК. Има комбинации от проблеми, които взети заедно могат да значат доста неща. Не е ЧАК толкова елементарно. Поне сдокторката е казала не знам.
За мен понякога такъв отговор е по-ценен от категоричното предположение на някои светила или мълчанието им.

Ами глупава съм Герри, не разбирам нищо от резултати от изследвания и откъде толкова акъл да се сетя да питав в бгмамма? И време свободно много имам, защото нищо не правя, та обичам да се разхождам до лекаря и да си говоря лично с него.

Герри, да, по-добре да каже не знам, отколкото да направи грешно предположение или да постави грешна диагноза.

Нали, разбираш, че за да й кажа подобно нещо не е било само заради това? Не знаеш цялата одисея и нямам и намерение да я разказвам тук. Тази докторка можеше да си загуби правата да практикува, заради това, което направи. Тази докторка напр. не знаеше за какво са показателите билирубин и уробилиноген в урината. Всеки лекар трябва да може да разчете ПКК, ако нещата са по-сложни има хематолози за тази работа.

И като ти "светне" и няма кой да ти обясни защо ти е "светнало" и по-скоро какво точно ти е "светнало" и точно колко червена е лампата - розова или кървавочервена? Не е въпросът само да си се изследваме и да си пишем по темите тука, самодиагностицирайки се, а да има адекватна реакция от медицинско лице при "светеща лампа".
Аз пак ще се върна на недостигът на кадри и тяхната недостатъчна компетентност, което поне според мен е ако не най-важния, то един от най-важните фактори за дереджето, на което сме. Особено ние в провинцията.
През лятото на колежка ѝ се разболя детето. На 15 години, с грипоподобни симптоми и температура. Понеже по принцип боледува често, отначало тя не го прие сериозно, и ЛЛ също - поредния летен вирус /нещо, с което обясняват 2/3  от заболяванията при този вид симптоми/. Изписа някакви  ....обичайни при такива неща медикаменти, без антибиотик. Да, ама детето се влошава, поддържа температура, кашля...след седмица никакво подобрение, а влошаване последва снимка на бял дроб и диагноза пневмония, два вида антибиотик и вливания, защото детето започна да отказва храна и съответно да слабее. След още седмица никакво подобрение му избиха пъпки  на разни места по тялото и се постави нова диагноза - варицела . Антибиотиците се спряха, прием в инфекциозно, продължаващи вливания и едни 8 кг.  надолу, защото нехраненето продължава. Минава още време, появяват се афти в устата и дори и малкото приемана храна вече е отказана, момчето отказваше и вода да пие защото го боли като гълта. И се предаде това дете, топеше се  с дни и жената се чудеше вече какво и къде да предприеме. През това време имаше 1-2 консултации и в Сф с професори и други светила, един казваше  няма пневмония, друг отричаше варицелата....и никой нищо адекватно не предлагаше. А детето остана кожа и кости и буквално се предаде...
И накрая /вече ви споменах, че поради липса на кадри ни закриха кожното отделение в болницата и откъм кожни лекари сме кът/ отидоха при една от най-хвалените кожни, останала тук, работеща само в поликлиниката и на частно, сравнително млада и много слънчева жена. Е, тя постави вярната диагноза http://www.puls.bg/health/hot-news/news_12218.html, болест, изключително рядко срещана и непозната за повечето от нас. Спешен прием в Александровска болница, седмици 24 часови вливания, лекарства, мазила, захранване....минаха през какво ли не тези хора и за малко щяха да си изпуснат детето. Защото нашите лекари не са ...знам ли как да го кажа, научени да търсят истинската диагноза, имайки няколко варианта и изключвайки един по един тези, за които са сигурни, че не са правилните. ОВИ, антибиотик или някакъв антипиретик, витамини...и си кукуряк.

Обикновен гинекологичен преглед с вземане на проба за цитонамазка. Лекарката - оо, съмнявам се цитонамазката ви да е по-малко от 3-та група, задължителна операция, "еее, вие вече сте раждала, повече няма да можете" 
2 седмици чакам резултата, записвам си час при професор- светило в гинекологията, а той "истината е че думите на колегата ми са ви нанесли голям стрес, проблем нямате".

Мери Ан, заболяванията са безброй и няма как един лекар да знае всичките. Нека не забравяме , че лекарите и те са хора, а и някои болести са толкова редки, че просто няма как да се сетиш за тях. Отделно лекарите не работят сами, в тези среди се работи на принципа на мултидисциплинарното сътрудничество и доста често се налагат консултации с други специалисти, които евентуално биха разчели една ПКК от друг ъгъл. Знаенето на референтни граници не обяснява нищо,така че лично моя избор е да се консултирам с лекар за изследванията си, а не да питам по форуми, както става много често в този форум .

Мдааа, няма как да знае, разбира се, но като не знае, да каже, че не знае, а не да поставя диагноза и изписва лечение защото "може и да е едисикакво". Не е срамно да не знаеш, факт, но прати го на специалист за последващо мнение, току виж той се сетил и поставил правилната диагноза.
В случая, за който разказах, консултация с кожен изобщо не беше препоръчана нито от педиатър, нито от ЛЛ, нито от пулмолог.

Ти не, но лекаря би трябвало!