В продължение на седмица, всеки ден го водя при личния с температура 40 гр. а онзи дори и направление за изследвания не му дава.... Последния работен ден го водя в лаборатория и му пускам пълни изследвания, които излизат със страшни стойности! Трицифрена стойност на СУЕ, двуцифрена на хемоглобин, левкоцити като за левкемия...налични уробилиноген и ГГТ(нещо на черен дроб) на стойност над 400 при норма, до 40.... очевиден хирургичен проблем, това ми го каза лекарката в лабораторията, лично тя излезе да ни даде резултатите и каза че трябва да действаме бързо!....
То и аз усещах че състоянието му е спешно, но личния си гледа спокойствието защото е последен работен ден с предстоящи 8-10 почивни дни послучай Великден и 24 май....Когато се върнахме с изследванията в кабинета му и очаквахме неговото внимание, той в продължение на 5-6 минути се обясняваше с някой по телефона, че щял да пътува да си починел в Гърция.... Абсолютна липса на уважение към нас! На излизане от там ни казва, че ако се почувствал по-зле мъжът ми, да сме отивали в спешен кабинет
След тези му думи и очевидно лошите изследвания, реших да не чакам да се стига до там и в рамките на 2 часа успях да намеря спешно да му направят ехография, като го гледаха едновременно трима доктори- гинеколожката в чийто кабинет се провеждаше прегледа, хирург от съседен кабинет и доктор по вътрешни болести, чиито услуги потърсих първо....не искаха да ни вземат пари след прегледа
Всичко това се случи в края на последния работен ден, но тези доктори имаха лекарска етика и не отпратиха пациент в очевидно тежко състояние! От там веднага ни уредиха преглед на скенер (срещу заплащане разбира се, нали съм без направление, като върнаха доктора по образна диагностика от паркинга на медицинския център, защото си тръгваше човекът...) написаха лист за болница, приложиха и разчетените кадри от скенера т.е. задействаха се много бързо....Резултата след операцията беше огромна мезентериална киста пълна с гноен ексудат- ако се беше пукнала, мъжът ми нямаше никакъв шанс за оцеляване....
Извинявам се за дългия пост, дано не съм ви отегчила с подробностите
Напротив, рутинни са. което значи, че се правят винаги. Не са про форма. Важни са. Затова са рутинни.
Тя Касита точно същото казала преди мен, но аз съм чукча.
), преди прием в което и да е отделение, с каквато и да е диагноза - диабет, флебит, порязан пръст, каквото и да е. Без такава снимка просто не те приемат в отделението (което и да е то).