Ако си безработен и нямаш други доходи или те са твърде ниски, имаш право на помощи, с които да си платиш осигуровките.
На теория. На практика не е точно така. Ако си
Но даже и да получаваш помощи - за кое по-напред? Мнозина българи, изпаднали извън коловоза, нямат нито доходи, нито помощи, нито кой да им плати осигуровките. Защото все се намира някой милосърден роднина да им сипе чинийка храна, колкото да оцелеят. Толкова.
Нещо повече, познавам много хора, които години наред са имали добри доходи, плащали са максимални осигуровки, но по някакви причини в един момент остават без работа. И солидарната система не само им обръща гръб, но и им забива нож в гърба. Когато са плащали осигуровките си, охотно им е прибирала вноските и е финансирала нуждаещите се. Но когато самите те изпадат в беда и имат нужда от помощ, солидарни с тях няма. Четири месеца от Бюрото по труда, оттам-нататък - оправяй се, ако можеш. Умри по-добре, че иначе статистиката не излиза.
Изобщо, прави каквото искаш, но намери пари да си платиш здравните осигуровки. Защото у нас те са данък, не право. Ние нямаме право на здравеопазване, имаме задължение да си плащаме здравните осигуровки. Пък ако може да бутнем и нещо под масата - още по-добре.
Но и "бутането" не гарантира живот и здраве. Поне, докато те убиват, да не те псуват и навикват, ако може.
