За лекарската етика

Добре, съгласна съм, не е само един - основен е. И купените лекарски дипломи - пак са корупция.

Просто не живейте с илюзията, че в чужбина е рая и липсват проблеми и спънки.

Знаеш ли какво е да запишеш час за гинеколог - това е само един елементарен пример. Отивам при ЛЛ и казвам, че искам час за гинеколог, имам конизация и трябва да правя профилактични прегледи минимум веднъж годишно. Отивам август. Часът за гинеколог ми идва по пощата - назначен ми е час за 18 декември. Т.е. 4 месеца по-късно. Отивам на преглед на уречения ден и час. Ако закъснея или не отида. Плащам таксата за прегледа и отново трябва да чакам 4 месеца за нов час. Вземам ми се цитонамазка по някакъв напълно остарял и безумен метод за мен. Примирявам се. Резултатът от изследването също идва по пощата. получих го на 12 февруари - два месеца по-късно. Профилактичният ми преглед при гинеколог ми отне 7 месеца. Ако имах рак можеше да ме няма.
Да не говоря, че изборът на гинеколози тук, където съм аз е ограничен до два. Не говоря за тези, които работят в университетската болница.

Всъщност специалистите тук са по-далеч и от боговете. 

Да, пиян лекар тук няма да срещнеш никога. Но за некомпетентен и вежлив, не си застрахована.

Точно днес чух шефът на ВМА да казва по БТВ, че у нас специалистите са много достъпни. В рамките буквално на ден можеш да стигнеш до доцент и да се прегледаш
В чужбина много се чака, но има други екстри. Знам, че в някои държави лекарствата са безплатни

  Преди 4дни при платен преглед на доплер на краката ми казаха,че съм за спешна операция същия ден,диагнозата не беше поставена от лекар,не ми дадоха изследването,само един лист с копната от друга пациентка диагноза/сестрата пред очите ми го направи/....Всички които влезнаха преди мен излизаха с документ за спешна операция  


Потърсих още 2-3мнения на специалисти и те потвърдиха,че не съм за операция ,а за лечение

Пустата чужбина - все с екстри се свързва.
Лекарствата си купувам, и изследванията си плащам. За детето ми всичко е безплатно.

В ситуацията, в която бях изпаднала миналата година да не мога да се добера до педиатър с ЦЕНАТА НА ВСИЧКО,  знаеш ли колко ми пукаше, че безплатно ми преглеждат детето некадърници, които не могат да разчетат ПКК! И че чакаш 3! дни за 5 кирливи кръвни показателя. Знаеш ли, че обърнах града и не намерих частен специалист, не намерих педиатър. Молила съм се детето ми да бъде прегледано от педиатър и ми се отказваше. Изборът тук е ограничен. Достъпът до специалисти е почти невъзможен.

В България за ден можеш да направиш ПКК и да бъдеш прегледан от специалист. Тук - невъзможно.

Да уточня, в Осло и по-големите градове не е така. Има частни болници, изключения са в Норвегия, но ги има. Ужасно са скъпи частните услуги, вкл. медицинските. Но когато се касае за здраве цената е без значение, нали?

Кой казва, че чужбина се свързва само с екстрите? Ето, отчетохме, че и там има недостатъци. А и сама казваш, че в Осло не е така........Колко населени места в Бг нямат лекар, нямат аптека, няма линейка....

Самсара, и тук в провинцията изборът е силно ограничен. На много места дори няма лекари.

Между другото преди време лежах в болница 6 дни с пневмония. В белодробна болница в София. Мизерията не можеш дори да си я представиш. Нощем хлебарките лазеха по леглата. Научих си диагнозата на петия ден, когато ми дадоха документите  за някакви контролни изследвания и ги изчетох. Преди това питах и лекаря и сестрите, никой не пожела да ми я каже, въпреки че са били наясно. Лекуващият лекар дори ми се тросна, че това не било моя работа, аз да си гледам нещата от които разбирам, а те нали ме лекували, какво ме интересува диагнозата. Честно, не вярвам в някъде по света да е по-зле.

Не мисля че проблемът е само корупцията. Нашите лекари не са подготвени за това, че трябва да общуват с пациентите.

A в добрата стара Англия индийците с фалшивите дипломи/което е обществена тайна/ сигурно осигуряват перфектна здравна грижа на поданиците на Нейно Величество по всички показатели...

Предполагам си напълно права за повечето малки градчета, но поне пътуването е вариант. В България - няма, дори в университетските болници. Обективно няма възможност да има добри лекари, на пръсти се броят (сещам се само за един истински добър лекар, с когото съм се срещала в България).

Причините - медицинската наука в България е на ужасно лошо ниво. Преподават дори в МУ хора, които много отдавна не са чели международните журнали в своята област. Скоро майка ми прегледа учебника на МУ по нейната специалност и умря от смях - каза, че по-голяма глупост от това не е чела. В учебници, издадени миналата година, се съдържа информация, която е била актуална преди 20!

В медицинските журнали, издавани на български, съм чела откровено погрешна информация, а за да четат чужди издания, всеки лекар трябва да плати сам. Да не говорим, че има достатъчно лекари, които не владеят чужди езици. За сравнение в повечето чужбини болниците си плащат за достъп до актуалните издания на основните медицински журнали. Медицината се развива бързо, ако за някои неща информация от преди 20 години е достатъчна, в повечето области липсата на информация е трагична.

А най-"смешно" е, когато лекарите си мислят, че се развиват от това, че посещават семинар-обучение, финансиран от фармацевтична компания Х и посветен на техния препарат У. Баща ми в момента е на един такъв семинар, звънна да ми каже какво имало за вечеря. 

Макарон, съгласна съм за много от нещата, които пишеш. Което пак стига до основния проблем в нашата ЗС - парите.

Идеална ЗС няма. Поне не мисля, че има държава, която може да се похвали с това.
Тук условията са прекрасни в болниците, стига да можеш да се доредиш да те оперират. Моя приятелка чака за операция на миома ( ужасно голяма в маточната шийка) от юни миналата година. Тази миома е с такива размери и на такова място,че може да направи беля всеки момент и те го знаят това и чака за операция в списъка на спешните! 8 месеца.

Има невероятни лекари в България, много добри специалисти. Предполагам и тук има, въпросът е имаш ли шанс да стигнеш до тях и че нямаш избор да кажеш - искам той да ме оперира или лекува. Тук такова нещо няма.

Градът, в който живея не е е малък. В него е най-голямата болница за цяла Северна Норвегия.
Живяла съм в БГ достатъчно дълго и ми е ясна мизерията.

Това е тема, по която може много да се дискутира.
Няма да говорим за безбройните селца и паланки, които отдавна са забравени от всички. Селца с половината празни къщи, а в останалата половина живеят по един останал над 70-80 годишен възрастен. Тези хора са оставени на доизживяване, един лекар/фелдшер е на няколко села и идва веднъж седмично. В много от същите тези села само по един от мобилните оператори имат обхват и ако евентуално дядото/бабата по някакъв начин е схванал как да натисне копчето със запаметения номер на сина/дъщерята, може и да успее да съобщи ако нещо му стане зле. Но и това е доза късмет, докато се обадиш, докато дойде линейка от най-близкия град...в повечето случаи е късно. Аптеки няма, наистина няма, същите деца, спохождайки тези останали родители носят лекарства за седмици напред. Страшно е..
Но да говорим и за градовете, тези, по-малките, в какъвто живея аз. Тук също положението е меко казано недобро, никой не се връща да практикува, от съществуващите 2/3 отидоха в чужбина, останали са най-некадърните и най-възрастните, тези, които вече преглеждат само в частните си кабинети...стигна се до парадокса да закрият кожно отделение в болницата, защото няма кой да работи там, няма такива специалисти...така че не знам къде е по-добре - "там" или тук.

Родителите ми са лекари, с научни степени и 30+ години опит, много познати и приятели в медицинските среди от всякакви специалности. Винаги са ме съветвали да не идвам на лекар в България, освен ако не е за нещо простичко, твърдят, че има сносни специалисти, не и наистина добри. Биха ги препоръчали на съседката, но когато се появи сериозен здравословен проблем при мен, отидох при непознати лекари, но в университетски болници в чужбина.

И в България посетих три светила, де, но в резултат ми изписаха противопоказана за състоянието ми терапия - препоръчана тогава в последното издание на Български медицински журнал на МУ и отхвърлена като погрешна още през 1999 след мащабно проучване в Австралия. Ами ако не знаех това? Ако нямах достъп до специализирана литература и двама лекари вкъщи, които изчетоха куп проучвания и мета анализи? Защото към днешна дата информацията за Австралийското проучване, което е вече потвърдено от много други, още не е достигнала до нас и още има хора в България, лекувани от моето заболяване по вреден за тях начин. Като казвам вреден, имам предвид, че се изписва вещество, което причинява и обостря заболяването, пряко и буквално. Д-р Лазарова от Майчин дом знаеше за актуалната терапия и оттогава тя е моят лекар, когато съм в България и заслужава да я спомена в този контекст. 

Майка приема скептично всеки разказ за добър колега - твърди, че просто критериите на разказващия са занижени. Но тя твърди и за себе си, че не е достатъчно добър лекар, а чете почти ежедневно.

Имала съм доста лекари-индийци, била съм доволна от тях.
Изобщо не е обществена тайна, това, което твърдиш.

И изобщо, с какво помага да се знае, че нещо в чужбина не е наред, на грижата за пациентите в България.
Хубаво. Ужасно е в чужбина. Поданиците на Нейно Величество мрат като мухи.
И? По-добре ли им е на хората в България.
Напълно излишно, според мен, по така зададената тема.

Много изостанала тая Норвегия, чак звучи невероятно. В моята чужбина резултатите от кръвните тестове се научават в момента в който излязат. Това е така, защото всеки пациент има онлайн акаунт, където да си ги провери.  Нямате ли такива? Никой не чака писма с резултати по пощата. Ако резултатът не е добър, получаваш и обаждане по телефона, и имейл с обяснение какво означава този резултат и какви са следващите стъпки. Ако са добри резултатите получаваш имейл че са добри. Ако имаш въпрос към лекаря пишеш му е-мейл чрез въпросния онлайн акаунт и той е длъжен да отговори до 24 часа. Ако е в отпуска и не си проверява имейла, негов заместващ колега отговаря.
Много съм доволна че мога да си проверя резултатите онлайн в момента в който са готови, защото понякога да чакам 24 часа за имейл ми е много, пък и там си пише референтните стойности и веднага знам дали нещо не е в нормата. Отделно на страницата с резултатите има линкове към тестовете, които си правил, които обясняват какво изследва този тест, и какво означават ниски или високи стойности. Така че обикновено знам, още преди да получа обаждане или имейл, какво не ми е наред и зашо. Не мога да си представя да чакам с дни или седмици.
В добрата стара Европа не се ли ползва интернет за комуникация между лекари и пациенти?

Веднъж преди години попаднах тук на лекар, дето ми дъхаше на бъчва. Беше емигрирал наскоро от Хърватска.

Сирена, фантазии ли мислиш, че пиша?

Казвам как е тук. Нямаме интернет достъп до изследвания. Дори не можеш да ги получиш в лабораторията. Аз също бях изумена. Но такава е практиката.