За лекарската етика

Дамата така я разказа тая история, че много неща останаха неясни, а други умишлено явно не бяха казани - като например защо тоя лекар толкова се е напичал да оперира сестра й, имало ли е нещо между сестра й и лекаря, или пък някакви спречквания между нея и болничната сестра. Това обаче са пикантерии, по-лошото е, че има пациентка, преживяла неуспешна операция.

И от къде знае, че посещава любовницата си в работно време? Да не би да го следи?
И сега искам доктора да чете тук и да я даде на съд за клевета .

Любовницата живее в апартамент даден и под наем от сестрата на пишещата. Оттам е информацията. Не следиш!

Интересно тогава Краси как ще разбере какъв е интимният живот на лекаря, когато тръгне да го проучва. Тя нали заяви, че коцкар не би избрала.
Кой знае колко коцкари са я лекували и никой не е разбрал.

Аз следя, ама до колко е вярна информацията? Все едно аз да кажа, че еди си кой лекар посещава моята комшийка  . Та каква и е работата да коментира/ проучва доктора, какъв му е личния живот?

А фризьорът? Но тук вече специалистът по фризьори е Аква.

На фризьор, само ако му е сложен намордник на едно специално място.

 Моите са хомосексуални, затова съм като разплетена кошница в главата.

Информацията не е ясно доколко е вярна, но в предходни публикации на авторката са написани инициалите на лекаря, града, в който е практикувал, и от какво е оперирана сестра й .....

Не съм изчела всички 60 страници, но по темата ще дам няколко примера за "блестящия професионализъм и възпитание" на медицинските служители, на които имах "щастието" да попадна през годините:

Приемат ме в "Майчин дом" (нарекла съм го "Мрачен дом") заради контракции в първия ден на 7-ми месец. Държат ме 5 дни, толкова е и клиничната пътека. Тя свършва, правят опит да ме изпратят поживо-поздраво. Контракциите не спират. Аз, мъжът ми, и майка ми ги виждаме постоянно, на 5,6 минути сигурно. Но... за лекарите и акушерките някак си остават невидими. После се оказаха фалшиви контракции, слава Богу, но за първескиня това си е доста стресиращо преживяване и то в началото на 7-ми месец. До раждането си бяха така начесто. По 100 на ден поне.
Лекарите ме убеждават, че нямам дори ФАЛШИВИ контракции, ставам им досадна... Вече тече втора клинична пътека.
Акушерките, водещи се явно по акъла на лекарите, също ми хвърлят прах в очите, че съм нямала контракции.
На въпроса "Какво е това?", зададен нееднократно в момент на контракция към 2 и повече различни акушерки, получавам следния отговор:
- Абе, то това не е контракция, това е гръбчето на бебето!
- Е как тогава гръбчето сега не се очертава?, питам аз след края на контракцията. Следва тъпоумен поглед, придружен с неадекватен съвет към мен да си почивам повечко и да ходя по разходки в парка след изписването.

Текат още 5 дни. Втората пътека е към своя край. Контракциите не спират, аз се плаша, че ще родя, откъде да знам какво може да се случи. Моля ги да видят, че наистина имам контракции, поне да ми повярват. Пращат ми психиатърка на моите години, която ме убеждава, че нямам контракции. Тя също е била бременна. Знае добре какво е.
Изписват ме с подигравателния съвет да си хапвам супичка, салата от зеле, и да бъда водена по разходки в парка.


Oще един пример:
Откриват ми ендометриозна киста на единия яйчник.
Хирургът, който не извършва лапароскопски операции, ми заявява:
- Ще правим отворена коремна, единия яйчник го махаме дикретно (по него имаше и задържани фоликули освен киста, но лекарят не ги беше разпознал като такива и щеше и тях да реже), а от другия ще гледаме да спасим поне 1 парченце (на него имах само 1 задържан фоликул и него не го беше разпознал), защото не сте раждала, и да Ви оставим поне някакъв шанс за бременност. Макар че то при Вас трудно ще стане, и с времето все по-трудно, a може и изобщо да нямате собствени деца.
Гонейки го по коридора на болницата, го питам:
  - А не може ли лапароскопия, предвид моя статус, нераждала и млада, далеч по-щадяща процедура е?
Отговаря ми безхаберно и грубо, без дори да ме погледне, крачейки бързо напред: 
- Виж какво, момиче, не ме занимавай с глупости, не може лапароскопия, имам си достатъчно работа, не мога да се занимавам и с теб!
По-късно разбрах, че в тази болница изобщо не се извършват лапароскопии.

След тези реплики директно започнах да разучавам процедури по осиновяване...


Трети пример:
Действието се развива в кварталната поликлиника. Съвсем обикновен профилактичен преглед.
Гинеколожката: - Но Вие имате раничка! Веднага трябва биопсия! Отивате в Ракова болница веднага за биопсия!
Аз: - А защо биопсия, толкова ли е сериозно?
Тя: - Ами да, отивайте в Ракова веднага! Там ще Ви насочат.

Отидох на друг лекар и се оказа, че нямам дори и раничка.

Сигурна ли си, че е било контракции? По описанието ми прилича на движение на бебето. Вероятно са ти правили запис на контракциите? Как се виждат контракциите? По 100 на ден? Хм. Ако изчислим, ти си имала контракции на 15 минути? Не зная, звучи ми несериозно.  Най-много да са били Braxton-hicks тип контракции, които са напълно нормални.

Да, напълно съм сигруна. Не беше движение на бебето. Точно стягания, със съвсем лека болка отзад в кръста.
След Майчин дом отидох в Шейново и лекарят веднага искаше да ме приема с думите: "Ама ти имаш много контракции!"
Сложиха ме на монитор и се отчетоха, че са фалшиви точно, но ужасно начесто.
 Бяха точно Braxton-hicks контракции, които после разбрах, че са нормални. Наистина ми бяха по към 100 на ден, даже по-начесто от на 15 мин. В Шейново ми поставиха диагноза "реактивна матка". Но можеш да си представиш паниката ми в началото когато започнаха. Та, аз не знаех какво е това.
Сега ако имам втора бременност няма да се впечатля толкова. Но тогава си бях изкарала акъла. До последно карах на легло на силни лекарства: магнезиев диаспорал и гинипрал, и пак си имах контракции на по-малко от 15 мин., като накрая станаха и по-болезнени, ама то е нормално.

Мисълта ми е, че в Майчин дом не искаха дори да отчетат, че имам и Браксътн хикс. Правеха се, че не виждат дори и тях.

Аз не знам дали е етика или тъпотия, но се превивам пред доктора, а той ми твърди, че контракции нямам, понеже на монитора нищо не виждал. Родих 15 мин по-късно.

Мен точно от това ме беше страх.
Но в Шейново ми обясниха, че са фалшиви, точно Бракстън хикс, и въпреки това лекарят, при който родих, ми беше казал да спазвам постелен режим до раждането.
Аз даже в Майчин дом ги питах неколкократно дали това са Бракстън хикс, щом ми казват че нямам нищо и те ми казваха: "Не, вие нямате контракции! Дори фалшиви!"
Ето това нещо може да вбеси и гуру.

От лекарско семейство съм и все не губех надежда, че етиката у истинските лекари, онези, които помнят Хипократовата си клетва, съществува. Наскоро получих и голямо потвърждение за това. В Токуда една лекарка - д-р Кръстанова - без да ме познава, без да има какъвто и да е финансов ангажимент към мен, без дори да е виждала очите ми, с решителността и професионализма си спаси живота на мен и на близнаците ми.
Писала съм в темата на Токуда отделно как се случи това и колко много неща направи тази чудна жена, но тук просто искам да кажа колко съм щастлива, че има лекари като нея и че лекарската професия не е напълно девалвирала морално. 

За пореден път се убеждавам, че и сред лекарите, както във всички професии, има знаещи, има можещи, има некадърници, има боклуци, има и призвани. Слава Богу, че понякога животът ни среща и с последните, за да не губим вяра!