Re: Юлски бебета 2013 - тема 30

Еех,Мъхич,каква вълна породи само!Цяло цумани! Шегувам се,момичета,но знам,че за никоя от вас тези проблеми не са забавни
При нас също е имало грозни сцени,някак винаги са надделявали чувствата и нещата се оправят.Като цяло връзката ни най-наподобява тази на Луиза,но и с доста разлики.При нас също аз/жената/съм доминиращия партньор.Аз взимам решенията,аз организирам нещата,аз разпределям бюджета/макар да нямам никакъв принос за него/.Не бързайте да завиждате!Не е толкова приятно.Уморително е.Но пък аз съм свикнала вече.За по-големите/важните неща гледам да говорим и да ги обсъждаме заедно.Давам му шанс да се разгърне и да даде своите идеи за нещата.Често се случва да няма такива.Но пък като споделя своите,в 90% от случите се съгласява с мен.Обича да казва,че аз съм по-умната и за това е по-добре аз да решавам.Това,което най-много ме дразни в него е липсата му на желание за развитие.Сякаш не му се живее.Оставил се е по течението и каквото дойде-това е.Но пък е тооолкова добър човек.Голям Човек!Услужлив,милостив,честен,почтен,верен приятел,грижовен родител и съпруг,обича да обича и да обгрижва.В къщи никога,ама никога не е делял работата на мъжка и женска.Никога не ми казал защо не съм почистила или защо не съм изпрала..Напротив.Все ми се кара,че много работа върша и ми казва да си почивам повече.И това не защото сега съм бременна,а по принцип.

Танче,не знам дали си спомняш,имах същия проблем като теб.ММ беше пристрастен към една игра.Играеше се от сутрин до вечер в дните,които не ходи на работа,а ако ходи,се сядаше на компютъра веднага щом се прибере и откарваше до късно през нощта.Когато се роди детето това започна да ме дразни още повече.Скандалите не спираха и бяха основно заради играта или заради нещо,което не е направил понеже е играл играта.Колко сме разговаряли със Сандалка на тази тема...Колко съвети ми даде тя...В крайна сметка действах така,както аз прецених.Както аз почувствах нещата.Събрах си нещата,взех детето и му казах"Избирай!Или мен или играта!"До този момент,той сякаш не вярваше и не разбираше,че е изгубил контрол над себе,а и че има реална опасност да загуби и семейството си.Отрезвяването беше шеметно.Буквално от днес за утре.Даже малко след това ми благодари
Това е болест.Не се лекува лесно.Трябва да намериш начин да го откажеш.Постави ултиматум!Бъди твърда,решителна.Не приемай обещания от сорта"Ще играя по-малко"При тези игри няма "по-малко"Дано успеете да преодолеете това!

Агнес,не се обиждам изобщо.Разбирам чудесно,добрите ти намерения.

Мерси Луиза

Спомням си, затова очаквах да се включиш и да кажеш дали сте изгладили проблема. При нас той се беше вманиачил по една игра когато забременях и я цъкаше точно ей така след работа и по нощите + събота и неделя нон стоп. После след около година игра малката беше на 3-4-5 месеца я спря той играта, и 1 година по-късно я почна пак защото го навиха неговите приятели да се върнел че имало ъпдейти на играта....И сега вече няколко месеца положението е трагично. На всичкото отгоре започна и нова игра. И лошото е, че ми пречи да спя нощно време защото трябва да свети лампа за да вижда клавиатурата, цъка с мишката и клавиатурата, поне спира да говори с другите и започва да им пише, но аз пак не мога да спя така...Но аз няма как да си събера нещата и да си тръгна с детето защото няма къде да отида, а не искам роднините да научават за нашите проблеми (ако реша да отседна у някой от тях). Аз затова вече няколко пъти съм му казала да се изнася но той не иска...Да съм си била ходела аз вика, от моя си апартамент видиш ли....като ми е кипвало съм хващала ключовете на колата и съм излизала от вкъщи за да ме няма (реално съм отивала да свърша нещо друго навън, примерно покупки или нещо подобно), няколко пъти ме е спирал така и ми е взимал ключовете за вкъщи....телефона ми е взимал от ръцете за да не си цъкам примерно, защото когато той е на играта аз нямам какво друго да правя ако нямам ангажименти с Алекс, дразнел се бил на моя фб както аз съм се дразнела на играта, е казах му спирам фб и ти спираш играта, ама познай...не!

Боже, чета и не мога да повярвам... Това направо е нереално 😖 Агнес и аз мисля точно като теб, мъжа трябва да е мъж с главно М. Това обаче не значи, че ние трябва да сме робини. В крайна сметка стигне ли се до борба за надмощие в една връзка тя е обречена. Предишната ми връзка (а смея да твърдя и голямата ми любов с момчето, за което ви разказвах, че почина това лято, беше точно такава-кой ще надделее, кой първи ще звънне, кой ще прости, премълчи, спечели, детински истории, но виждам, че това се пренася и в семействата. Аз затива съм на мнение, че голямата любов е мит и не е добър избор за семейство и деца. Знаете ли колко е лесно когато с човека до себе си просто мислите по един и същи начин?! Не е нужно никой да прави компроси. Наистина се изумявам, като ви чета. Какво са очаквали мъжете като са решили да стават бащи? А за напускане и раздяла това е най-лесното... но после жената остава сама с детето а мъжа си вири да не казвам кое... Жалинка за теб ми е много болно Сега с две малки деца и такива неща да мислиш, аз няма да издържа, признавам си. Явно си много силен човек, или много обичаш мъжа си, не знам! Мисти, Танче, едно голямо гуш и за вас! Защо така тези мъже бе, направо се чудя и мая, какво са очаквали? Ох наистина не знам какво да кажа, аз изобщо не съм наясно с тия неща, нито пък имам кой знае какъв житейски опит, но наистина ми е адски мъчно. Просто си представям какво ви е, не стига нервите с децата сега ами един такъв цербер да ми трово живота. Определено не е нещото което заслужаваме, като майки, като жени, като хора. Пожелавам ви от сърце да промените ситуацията, да имате смелостта и да не се давате, заради вас и заради децата ви. Защото всичко това се отразява най-вече върху тях, колкото и да не се усеща от сега. За възпитанието на синове, аз ще се моля да стане поне на половина като баща си, тогава ще съм спокойна и за бъдещата му жена и за децата му. Но ай ми е довел някоя кифла, ай съм я навряла в кучи г*з!!! (това в кръга на шехата разбира се)
П.П. Сега видях за игрите, това наистина е нереално вече! Аз ще изхвърля компа през прозореца, заклевам се!!! Аз ще мия нааканото дупе на детето му, а той ще цъка? Да бе да, как ли пък не! Заплахите с напускане и т.н. аз не мисля, че действат. Първия път може би, но после вече става един омагьосан кръг... Това за мен не са мъже готови да бъдат бащи! (извинете, че се изразявам така крайно) Аз не знам за добро или за лошо, но след здравословните проблеми на ММ той просто се пренастрои сякаш,още от както видя двете чертички той боготвори детето! Няколко пъти вече му предлагам да го оставим при майка ми за няколко дни, да си останем сами, да си починем, той не, всеки ден ми повтаря, че не иска да изпуска и минута от времето си с него, че му е адски мъчно като е на работа. Той се къпе само когато Алекс спи, за да не губи от времето си с него... Извежда го сам всеки уикенд, ходят да ритат топка пред блока, да мият колата, да му купи нещо и така.
Не си погубвайте дните с хора, които не ви оценяват! Само това мога да кажа....

Oх, и мен ме хвърлихте в тих ужас!

Ама как ще позволявате да се играят компютърни игри, докато вие гледате деца! Не, не, всичко друго изтърпявам, но това не!

И аз съм съгласна с Агнес, както винаги! Много е права тя.

Моята мантра е, можеше и по-зле, като знам какви ми бяха старите гаджета. Точно като Луиза им благодаря, че ме зарязаха... Спасиха ме! От себе си, от мен самата.

Ох, колко мисли ме връхлитат покрай всичките ви истории...

Подаръче, Жалинка, не е сега моментът да обмисляте дали да останете с бащите на момичетата. Твърде късно или твърде рано е тази мисъл... Като тръгнат на училище, ще имате време за това. То неслучайно разделите се случват на 7-та година.

Колкото до децата, the terrible two й се вика на тази възраст, не знам на 3 и 4 как им викат.

terrible two си е баш детски пубертет, уж тае от към 2 до към 3г, ама понякога започва и по-рано....вече от 3г нататък уж ставали кротки, мили и добри...хахахха

И все пак- като дойде да ги оплюем тия наши мъже изписахме набързо три-четири страници:-)  шегувам се.
Много тъпо, че явно повечето от нас не са най-щастливи вув връзката си.
Аз лично се лутам много. Щастлива съм с него, но ми е свито кога ще изперка и ще се опита да ме смаже като личност. Това е проблема при нас - той обича да мачка. За него начина да накара хората да свършат нещо е като им покаже какви нищожества са. а мен не е ок това, но мен не ме докосва толкова, знам как да запазя себе си, но ме е страх да не прилага това към децата, защото ще ги комплексира и ще израстнат озлобени хора....
Бемоче - ако положението излезе извън контрол седем години са много. До тогава може да се разболея от нерви примерно( най-малкото) , а децата ще израстнат в нездравословна среда. Плюс това, че имам две деца от този мъж не означава абсолютно нищо. Както казах в момента ги отглеждам на собствени разноски, имам и покрив над главата си...тоест няма нужда да търпя до безкрая. Само от любов съм още с него.

Аа,Бемолче,аз изобщо не мисля да го напускам.Няма да му направя такава услуга.Ще го тровя до живот.Е,нищо не се знае,разбира се,но като цяло недостатъците му са твъъърде малко на фона на качествата му,така,че трябва да стане нещо много голямо и дебело за да ми писне толкова много,че да си тръгна.Играта наистина ми беше едно такова нещо,но събирайки си багажа знаех,че той няма да ме пусне,а сега вече не играе от година и половина.Така,че...целта е постигната. А и след прочетеното днес още повече го оцених.

Хахаха, Подаръче, много ми хареса "ще го тровя цял живот"
Моят мъж не толкова лош колкото го изкарвам, ама многоме ядосва че няма мнение, никаква амбиция или мисли забъдещето. Въпреки, че сега се замислям. В тях майка му е доминиращата личност. Тя не чисти, не мие чинии,само пере и готви. Свекър ми мие чинии, чисти, простира. Цял живот е бил началник, но у дома винаги еслугата. Може би и мъжът ми смята че трябва да слуша и женатй да го командва.
Ние другият месец правим 6 години брак. Кога минаха не знам.
Когато бяхме гаджета той се събираше в един клуб и "джиткаха" цяла нощ. Беше велико изживяване за него. Роди се Марти и той искаше да продължида джитка. Висеше на компютъра, ание тогава живеехме с нашите и бяхмев една стая. Карахме се много пъти за играта и на мен ми писна и свалих ланкартата. Решихме мир да има да ходи всяка неделя в клуба и да играе колкото си иска и да спи в тях. Е бързо се изнервих и от това.. ( както каза Мишето това не е поведение на  един родител) и просто един ден му казах да не се връща изобщо. И свърши сагата с игрите. Случвало се е да заиграе някоя във фейсбук, дирегтно прибирам лаптопа. Акоиска да играе да го прави като си легна. Лелее ако има форум за мъже колко има да се оплакват от нас. Ние се разбира ме,но понякога става война. Никога няма да си тръгне. Казва ми взимам си децата и си тръгвам. Само се перчим, но не можем един без друг.
Аз обаче съм егоист и ако не съм щастлива с него, никога не бих седяла заради децата. Нашите бяха така и 100 пъти съм се молила да се разделят

Момичета силно се надявам да изгладите проблемите с половинките си 
Аз от мм не мога да се оплача  само мога да го хваля.За него винаги аз съм била на първо място,а сега и детето.Заедно сме от 8 години и до този момент не съм чула нито една обидна дума отправена към мен.Силно се надявам Кирил да стане като него.

Мъчно ми е за това с игрите. Сетих се за бившият ми мъж, който също беше пристрастен, но при него не беше само това де. Той си имаше 1000 други кусура. А когато трябваше да избира ние или приятелите, компютъра и техните, той избра останалото. Така че внимавайте с ултиматумите, ако не сте готови за такъв развой на събитията   

Луиза, ти описвайки мъжът ти направо описа мен  Нещата се променят, когато се срещнеш очи в очи с реалноста. В нас не знам кой е доминиращият. По скоро сме на равно според мен. За ежедневните неща аз вземам решенията, аз разпределям бюджета. За по големите неща обсъждаме и в повечето случаи той е прав.
Сигурна съм, че мъжете ни не са чак толкова големи чудовища, колкото ги описваме. Просто понякога имаме нужда да се оплачем от тях, да споделим. Аз дори с ръка на сърцето ще си призная, че в нас аз съм чудовището. Бих искала да прочета мм как се оплаква в някой форум от мен  Ще ми е интересно.



Гарантирам, че след 3г, 3г и половина нещата отиват към по добра насока. Съдейки по Зар, който беше ужасно трудно дете. Пуснах го на ясла на 2г с ясната мисъл, че искам да се отърва от него поне за няколко часа на ден. Яслата беше моето спасение (или кошмар, беше почти постоянно болен). Той беше дивак, не се спираше и за секунда, очите ми бяха не на 4 ами на 16. Разказвала съм и преди за подвизите му. Сега е ангелче в сравнение с преди. Обича Ого, целува го, прегръща го, нашамарва го понякога. В повечето случаи Ого шамари батко си, а той само стои свит и чака Ого да спре, не отвръща. Идва гушка ме, казва ми че ме обича. Съвсем различен е в момента. Та щом при него се получи, то при поне 90% от децата трябва да се случи същото.

Ах,Агнес,дано да си права ! Петьо беше такова трудно дете ,но на 2 г3месеца отворихме магазина и работеше с мен по 6 часа на ден  Сутрин от 9 до 12 ,после отивахме да спим у дома и в 16 часа пак на работа.Пред магазина имаше прекрасна площадка с люлки ,деца.Той си играе вън ,а аз го наблюдавах от 10 метра поне без страх ,че ще се сбие ,пребие ,наяде с ясък и т.н.Това са едни от най-хубавите ми моменти с него- хем бях удовлетворена ,че върша нещо ,хем бях с него пълноценно !Така ,че сега чакам да се случи ЧУДО и есента да мога поне  по 1 час на ден да работя с Тони.Майка ми ме навива да го пращам на ясла ,да си почина от него  Ама не мога бе ,хич не знам как на ДГ ще го пускам.Хем ми къса нервите ,хем не ми се разделя с него 

Да, нали наричат тази възраст "terrible two", после децата порастват и стават просто "awful" 

Добро утро

Данче, моя приятелка по същия начин - имаше малко магазинче с прекрасна площадка отпред . Хем тя поработва, хем децата играят . И преди те бях питала , ти правиш ли снимки на дрехите ти в магазина . Моят гардероб е почти изцяло втора употреба и с радост бих си купила нещо и от теб

Момичета , да питам нещо в духа на "Възможно ли е да съм бременна"  ... Почти нямам цикъл от раждането, последния беше септември месец някъде. Пред няколко седмици имах лееекичко зацапване ( много далеч от цикъл ) и след него нищо. Пред идве седмици мъжо за пръв път от както сме заедно взе,че се изпусна вътре в мен . Та ... дали    Знам ,че без тест няма как да разбера , но да си споделя и с вас . Че и това го мисля 

Лили, според мен е възможно, аз бих направила тест веднага. След раждането и моя цикъл беше абсолтно побъркан и сега пия противозачатъчни 6-ти месец, хем го контролирам (цикъла) хем се пазя от ММ че той веднага искаше да ми "лепне" още едно  
Сега обмислям поставяне на спирала в по-дългосрочен план, ще говоря с гинеколога ми обаче дали е ОК за второ раждане евентуално.