Re: Юлски бебета 2013 - тема 30

Луиза....   като бременни бяхме затъпели с 16%, като млади майки сме извън всякакви класации. Режима за изкореняване на атопичния дерматит, имах предвид.

Гема  , нали знаеш лафа, че всички жени мечтаят за мил и романтичен любовник, но не осъзнават, че той вече си има любовник.

Хаххахаха! Ох! Режимът - спазвам за материите (аз и без това не понасям други), препарати (бебешки, ама и с друг нямам проблем), планината почти успявам и сега. Хранителните - не съм пила газирано от 6 години (2 пъти досега кока - кола), не ям (и не обичам, де) никакви пакетирани неща (чипс, снакс, закуски, бонбони, мечета). Другите неща ги ограничавам 1 месец през пролетта, за да не се натрупат алергени, когато имунната система трябва да се справя с външите фактори - аз имам сенна алергия и предпочитам да се боря с нея, а другото да си го спестявам. КОжата (освен на ръцете) я мажа с каквито искам кремове, къпя се с вс душ гелове, лицето - също. Не ползвам лекарства, за последните 3 години не съм пила и никакви противоалергични, дори и през пролетта.

Такива проблеми има явно при повечето семейства с малки деца. При нас също имаше проблеми след като се роди Зар. Мъжете ни ходят на работа (ние не?!), носят пари (ние не??!!) и за капак ги караме и в къщи да огряват. Не, не може така. Мъжете искат да се чувстват оценени. Да им се каже, че без тях семейството е погубено. Да им се показва, че са значими. Мъжете са като децата, дай им бонбон и са вечно твои. Мъхче, намери му гъдела на ТМ. Знам, че имаш много неща, за които да мислиш, но помисли приоритетно сега за него. Хвани му цаката, дай му бонбон 
ММ от как се е родил Ого е коренно различен. Определено има разлика като се роди Зар и сега като се роди Ого. И тов положителна посока представете си 
Ясно е че ние сме изнервени покрай децата, с близнаци и две (три) пък съвсем. Доста често нашият труд не се оценява, а напротив бива пренебрегнат. Мъжете си мислят, че ние сме си в къщити и по цял ден се шляем и спим. Какво толкова да се изпере, очисти, да се сготви и умие. За 2 часа работа. През останалото време се моткаме по разходки или си играем с децата. С две думи забавляваме се. А те ходят по цял ден на работа да се гърчат и пари да изкарват, които ние с лека ръка да харчим. Както казах нужен е "бонбон" на мъжа и в къщи ще е мир, спокойствие и любов. Проблемът е всяка сама да уцели точният бонбон. Все пак вие най добре познавате половинките си.


Подаръче, не ми харесва как звучиш. Надявам се да си добре и нещата порай теб да се подреждат по възможно най добрия начин  Ти определено имаш нужда от бременелски дрешки, така че ще помоля момичетата, които ми обещаха на мен, да ги препратят към теб.
За Магнезия никой не писа, дано се е намерил някой, който има излишен да ти е изпратил. Ако има някой и останали излишни дрешки, вещи за детето и приспособлемия защо пък не да си намерят нов притежател, на който ще му вършат работа.

Покрай Зар като си знаех какво ми беше положението и една позната (от форума) ходеше да носи дрехи останали от детето и в ХМ да взема талони за 15% намаление и мене сърцето ме болеше. Нашите деца бяха на една възраст и нейните дрешки не ми вършеха работа, но тия дрешки примерно можеше да отидат при някоя мама и дори и да не е в крещяща нужда да и бъдат от огромна помощ.
С това по никакъв начин не искам да те обидя или да кажа, че сте в нужда и приемате милостиня. Напротив, опитвам се да направя така, че ненужните вещи за един да станат отново употребявани при друг. Дори и във фейсбук май имаше такава група.
Ето примерно как Глупи услужи със шезлонг на Жалинка. Направи едно безвъзмездно добро, като даде ненужна вещ, на някого, на когото ще му е в полза.

Момичета, мъчно ми е да чета такива истории с мъжете ви.  Познавам ви/някои задочно, с други сме се виждали за малко/ и знам, че всички до една заслужавате повече от това, което ви предлагат мъжете. Никога няма да си обясня и приема такава крайна промяна в мъжката част, когато се появят на фронта децата. Не знам какъв съвет да ви дам, невежа съм в тази област, но сте силни и вярвам, че ще се оправите някак с положенията, в които се намирате.

Решила съм Маги като я приемат на ясла и започна от октомври трети курс, да гледам почасово деца, че иначе скоро не се виждам да започна друга работа. Чудих се какво да правя останалите 2 години от обучението ми и се спрях на тази длъжност  Сега остава нещата да се развият по план, че при мен е малко относително.

Агнесче, скандалите при нас бяха, когато ММ нямаше работа, имахме общи пари. А освен това, уви, той знае,че без него нищо не е погубено, че ще се оправим, а тенденцията да сме по-добре се усеща ясно, защото той изнервя обстановката, разхвърля, осъзнава, че прекалява. Освен това той много добре знае колко трудно се гледа дете. Имало е случаи аз да излезна градска отпуска, от вечерта от 5 примерно докато се прибера по малките часове от забави. Къщата - бомба е паднала, играчки, чинии, по пода боклуци, по спалнята дрехи, мръсни памперси, мокри хавлии. В хола масата отрупана с какво ли не, целиуят апартамет е гръмнал. Детето спи, а ММ няма сили нищо да направи. И ме е питал как се справям - ставане нощем по 2-3-5 пъти, сутрин, разходки (понякога по 2 пъти на ден, дори до миналата седмица излизахме в 6 до кум, 19.30-20.00). Да сготвя/или изчистя/пералня, пазар, къпане на детето, приспиване, какво ли не. Това го казвам, защото според мен не всички имат проблем с недооценеността, както и не всички имат нужда от бонбон. ММ има нужда да се стегне и да се държи на положение, да заеме мястото си твърдо, да е равностоен партньор, който знае и разбира нуждите на семейството си и се включва както и когато може. Има нужда да се препозиционира в семейството ни и от голямото дете да стане родител, партньор, който разбира кога е уместно да е на 2,3 план и кога - на първи. А и аз след месец като почна работа, какво правим? ММ каза, че тогава ще настане ад )))

Мале мале....чета ви за мъжовете и искам да ви кажа че моя сте го описали 1 към 1.....отдавна искам да споделя с някой, но просто не ми се пишеше и не исках да натоварвам никой.
Моя мъж сменя памперс, мие дупе, почти не храни (при мен била ядяла по-добре), не играе и с детето и не му обръща много внимание..... и то защо? Защото е вманиачен по цъкането на игри на компа Сутрин от момента в който се стане, вечер до към 2-3-4 часА Постоянно си приказва с други играчи по скайп и дори когато трябва да изляза за нещо и той остане с детето, не се занимава с нея, пуска й клипчета на телефона и я оставя да си играе сама.... Ей това ме дразни най-много.
Детето ми е много изискващо, нон стоп е в мен, върху мен и т.н. иска нон стоп вниманието ми и на мен ми е трудно да свърша цялата домакинса работа сама. Малък пример: тръгнала съм примерно да сготвя нещо, излизам на терасата на котлона и малката е залепена на вратата и се реве неистово и блъска по вратата с ръце и с глава докато не вляза да я взема на ръце!. Друг пример: мия чинии, или правя нещо в кухнята на плота, тя застава между мен и кухнята и започва да ме бута по краката да ходя назад и постоянно се повтаря "мамо имима, мамо имима, мамо имима" демек "мамо вземи ме" и това докато не я взема А той стои отстрани и цъка, като му кажа да я вземе за малко за да свърша нещо се почва мрънкане как аз съм я разглезила, аз съм я била научила така и т.н. Факт е, че малката повече се глези при мен и повече слуша баща си, можеби защото е по-строг, повишава й тон, подвиква й понякога, шляпвал я е по дупето няколко пъти, айде за щляпването иди ела, не е често, ама за викането всеки път се караме. Аз казвам да не се вика, тя повече се наема той като й се ядоса и реве още по-силно.
Не мога да си изкривя душата, ММ ми помага с домакинската работа и това го създадохме като правило докато бях бременна, тогава главно той пускаше прахосмукачка и сега също често го прави, както и той зарежда миялната, всичко друго аз правя...миене на останали чинии, чистене и подреждане на всичко останало, минаване на праха, чистене на баня и тоалетна +фурна и печки и т.н. Яд ме е че вижда че имам работа и си седи отстрани и си цъка вместо да ми помогне. В началото уговорката беше да цъка колкото иска, но детето като спи, през останалото време не, ама той не го спазва. Денонощно е на компа сега като няма работа, преди поне ходеше на работа.....
Отношенията ни хич не са добре, секса липсва тотално, аз имам желание, но той от игри няма време или не се сеща...Аз също имам нужда от отмяна от време на време и малко свободно време за себе си да отделя, но рядко се получава...единственото ми време е вечер след като заспи Алекс и след като направя вечерята и хапнем.
Много се вбесявам на липсата му на амбиция и желание за усъвършенстване и научаване на нещо ново. В момента както не бачка, а детето стои само при мен, той има цялото време на света да научи език или нещо друго.....но не му се учело....мързи го яко, че чак го боли.
Ако аз имам времето с толкова нови неща бих се занимавала и бих научила....само ако имах времето. Факт е, че по време на майчинството колкото и да ми беше трудно покрай детето аз изкарах втора магистратура с отличен 6, факт е, че преполових курс по електронна търговия и правя сайтове, факт е, че вечер плета и създавам нови неща, факт е, че като имам време чета книги, за разлика от ММ който не е прочел ни 1 от както сме заедно, дори тази която му подарих като забременях, уж каза че е много интересна и е стигнал до 22стр и дотам....
Като се замисля никога не съм си представяла че с този човек искам да създам семейство, нещата при нас станаха толкова бързо...аз след дълга връзка все още обичаща бившия, той след горе долу дълга връзка която по негови думи била само за секс....и уж не исках да се захващам, но ми допадна човека като започнахме да излизаме като приятели и реших да му дам шанс.....Е да, но аз не бях сигурна дори и след като ми предложи брак, бях с много чуденки. Ако го бях опознала по-добре преди да ми предложи, можеби нямаше да се съглася. Той е 1 на майка и татко и на баби и дядовци, други няма и всичко е насочено към него....все е гледам и обгрижван, все му е чистено, готвено, подреждано, а той само е лежал. Дори като отидем у тях казва на някой от техните "стани и ми дай еди какво си"....и аз все го контря да стане сам вместо да ги кара...Мечешка услуга са ми направили с това ужасно възпитание което е получил. ММ в началото като се роди Алекс се опитваше да ми натяква как другите жени можели и винаги било сготвено и изчистено, само аз не съм можела, само аз ли съм имала бебе? Сравняваше ме с майка му в началото, как всичко му гладела дори и домашните тениски (понеже аз отказах да ги гладя, не за друго а защото той като ги облече и ги разтяга с 2 ръце за да не му описват шкембето и язък за гладенето, дори и да са изгладени), как винаги имало сготвено и било изчистено, но истината е че у тях баща му готви в 80% от случаите....
Мрънка се нон стоп как аз нищо не правя, как уж по неговите думи по цял ден съм си в къщи и нищо не е свършено(това беше лятото когато той ходеше на работа, а ние с Алекс бяхме навън по цял ден, тя ядеше и спеше навън).
Всеки ден се караме за нещо, много сме изнервени и недоспали и Алекс е нетърпима последно време, за съжаление навлезе в бебешкия пубертет Няколко пъти съм му казвала да отиде в техните за малко, но той казва че няма да си тръгне да съм отидела аз у майка ми и да съм оставила детето. И за развод е ставало дума, но той ми казва вече няколко пъти че ще ми даде развод единствено ако му препиша детето. Няма как да го накарам да си тръгне, не мога да го изгоня, въпреки че апартамента е мой и той няма доходи и се издържаме от моите пари, от спестените ми пари от заплати и майчинство.

Съжалявам, че стана толкова дълго, но можеби имах нужда да си го излея...

Малееей какво е чудо.... то било масово

Чета ви, и се успокоих, не е явно само при нас. Тези мъже все едно една майка ги е възпитавала. Разликата е, че някой помагат повече, други по-малко, трети хич.
Танче Алекс май и тя като Вики, същите неща са и при нас и за готвене и за миене на чинии и т.н. но тя винаги е била така и си мисля, че е нормално. Не е пубертет, ами са си малки. Още имат нужда от мама. Но моята почна да изпада в истеричен рев, ако нещо не е на нейната. Пример от тази вечер, защо не й давам да бърка в чинията с яденето. Почна да хвърля каквото й попадне пред погледна, да реве, да се търкаля по земята, мисля че това е пубертет, но се надявам да отмине бързо. Ооо да, аз готвех на терасата ММ трябваше да я гледа, обаче нашата мома висна на прозореца да ме гледа, паднала зад дивана, и той я махнал от прозореца. Като ревна, няма млъкване, викам остави я, ама пак щяла да падне, викам да падне като не й увира главата. Поне като падне не реве толкова.

Много мъчно е да се прочете за неволите в семействата с малки деца. Наистина мъжете смятат, че те ходят на работа и изкарват пари, а жените си стоят в къщи и едва ли нищо не правят.
ММ сменя памперси "в краен случай", това значи, ако съм излязла и Ясен е свършил "голямата" работа почти веднага, храни го, много рядко, гледа го, играе с него, не го е извел никога сам. Смята, че това било обидно за мен /така и не разбрах защо/. Когато е почивка го извеждаме заедно, лятото следобед обикновено го извеждам и той, когато се прибере има малко време да си почине.
Пазарува, ако се налага, обикновено аз пазарувам, изхвърля боклук, пуска прахосмукачка, мие прозорци.

Ясен до преди около месец така се завираше между мен и шкафа. Сега само вдига ръце и казва "зимай, зимай", за да го вдигна и да гледа магнити на стената или да натиска копчета на абсорбатора.

Много се надявам всички да успеете да постигнете споразумение и нещата да се наредят.

Луиза, вие по планините с раница ли носите Калоян? Как е, харесва ли му, ходи ли сам?

Ние отопляваме две стаи с климатици Хаер 9-ка и 12-ка. 9*ката отоплява спалнята, която е  12-13 кв.м. и 12-ктата хола, който е 30кв.м. /5м. х 6м/.  Нагласени са на 22 градуса, държат 21 през деня в спалнята, през нощта се намалява на 21, а в хола работи само на 22. Имаме и печка на дърва /каминка/ с нея отопляваме една стая, коридора и кухнята. Последната ни сметка за ток е 187лв., като топлата вода ни е от два бойлера.

Аз с ММ изобщо да не се включвам....
Знаете го моят звяр в къщата. И най-тъпото при нас е, че пред хората ще излезе най-готиния пич. Ето само един пример - той не ми е пратил една стотинка, докато бях тук. И наскоро една приятелка ми вика - е, кво той ТМ ти праща пари, какво искаш. И това е нормалното, но не и за него.
Той дава всичко за децата, но за мен нищо, само когато е на кеф.
И понякога имам чувството, че е щастлив само когато аз се гърча. Не знам, не съм го напуснала още защото това е най-лесното, защото вярвам и защото все още вярвам в бъдещето ни. А и не съм го напуснала защото знам, че имам вина, предизвиквам го, малко съм нерешителна и той поема всичко, защото когато е готин е истински готин( напоследък е повечето време такъв, промени се след като се роди Ивет).
Подаръче моите неща са 38 ми размер - зимно яке и дънки. Писах ти за адрес:-)
Аз налрая стигнах сММ до едно заключение - ако се съглася с него той сам стига до моето и в лрайна сметка става това, което аз искам. Последният пример е със заминаването ни. В крайна сметка ще е април.
Иначе ние с него сме имали много грозни сцени, ама наистина много грозни. Свекър ми ме убеждаваше, че било нормално, но за мен не е. Заради тези неща съм си казала - само още един път и си тръхвам без да ми мигне окото. Това е една от основните причини да не искам да се обвързвам имотно и парично с него. Не знам домкъде ще я докараме....

Луиза, според мен проблемът в такава връзка като вашата е че ти си доминиращата. В една връзка мъжът трябва да се мисли за доминиращ (реално може и да не е). Жената е слабата, безпомощната, но той трябва да е силен и да знае всичко. Когато той не е такъв, той се смазва. Може и да не съм права. Това са си мои теории, далеко съм от човешката психология.
Не искам да се бъркам на никого в личните взаимоотношения и да давам непоискани съвети. Всички имаме глава на раменете и трябва да мислим и измислим решение на проблемите ни. Стигнали сме до тук, не можем да се откажем. Човек трябва да се бори за собственото си щастие.

Танче, на теб не знам какво да кажа   надявам се бързо да намерите начин да върнете хармонията в семействата си  

Мерси Агнес, надявам се да е период и да го израсте ММ...или просто да порасне той



Мисти, нали знаеш и за нашите неволи около Алекс, за неспане, мрънкане и неядене...тя винаги е била такава, но сега наистина влиза в бебешкия пубертет защото на всичко се казва "не, не, не, не" ако не стане на нейната веднага се тръшка, огъва се и рев до небесата, хвърля, блъска понякога, каквото каже трябва все да стане на нейното....прилича досущ на баща си не само по външен вид, (въпреки че Алекс е моята зодия), ММ е същия винаги си мисли че е прав и все иска да става на неговата....

Танче явно и при вас е същата история. Даже снощи се пресегна и ме удари на два пъти, та изяде един по памперса за пръв път от мен. Рева още повече, явно от обида, не че съм я пребила де.

да, приличат си
А това за шляпването по памперса и тя го приема май като обида, холям рев, ама ако й отвлечеш вниманието спира за секунда и се ухилва, стига да успея да я разсея Не е като да е пребивана и малтретирана

Агнесче , аз не го приемам като грешно мнение, ние просто сме много различна порода като цяло. Ние двамата с ММ имам предвид. За мен проблемът е, че ММ са го обгрижвали до степен, до която той сам просто не умее повечето неща, нерешителен е, колеблив, не е оправен, не може да се окопити при проблем. Издържали са го до приемането му да следва ВТОРО ВИСШЕ (с пауза 1 г. м/у двете, значи на към 25 г), изнесли са го на квартира, обзавели са я, преместили са го във втора, после купили са му 1, а после 2 апартамент, тн. А при мен е било обратното - започнах работа на 15 г, не съм спирала (с изкл. на майчинството), даавам все още пари на родителите ми, грижех се за баба, платила съм си всички следвания, курсове, квалификации, книжка сама. Изнесла съм се сама на квартира, просто показах ключа на нашите. С това искам даилюстрирам не колко съм отворена (според мен така е нормално и така е редно, да се оправяш сам), а колко той просто така е свикнал, че очаква друг - т.е. аз да дирижирам и организирам всичко, а понеже аз съм си била такава, та се търкулнало гърненцетп...
Таничка, прегръдка голяма. И за Жалинка. За всички. Баси. А аз добре, че не се задомих с бившия си мъж, защото щях да опищя света от проблеми.... Сега си давам сметка, че тогава страдах ужасно, но е било най-хубавото нещо, което ми се е случвало - да ме зареже:)))
Верабел, да, с раница го носим, много му харесва, спи в нея по 2-3 часа баща му като го поклаща.

Много сме явно с драматизмите вкъщи. Знам, че като станат на по 3-4 години децата все ще се решат някак нещата - сплотяване, порастване, сдобряване, изглаждане, ако щете и раздели. Не се умира от раздели и разводи. Пък и имаме по около 30 години още, ехеее колко има да изтече дотогава