Re: Юлски бебета 2013 - тема 30

Данче, аз пък се комплексирам като отида на гости и ме нагостят със сто вида манджи и накрая домакинята вземе та каже, че е „импровизирано“. Така веднъж отиваме на мм в един приятел /трябваше да вземем нещо, не искахме да оставаме, но те настояха/. Тази булка за отрицателно време направи салата, задуши картофи с копър и чесън, метна пържоли /със засукан сос/, питка омеси!!!! Аз само питах какво да и помогна /надявайки се да ми каже „нищо“ и добре, че тъй и стана/,замивах използваната посуда и бършех плота.
Гемавар, какво става при вас?
Весе, голям ден, а? Довечера ли си идва?

Да, довечера, Джине. Имам чувството, че като го видя ще колабирам. Толкова изсмукана не съм се чувствала скоро. И тази нощ спах 4 часа. Щом не съм яла почти нищо от три дни, смятайте. Аз дето винаги за това намирах време. 

Мурмели,я ела кажи как е бебчо?Какво е?Момче или момиче?Как се справяте?

Пина и тя да се яви,че достатъчно отсъствия натрупа!

Влизам набързо, ама много набързо...да разсея някои съмнения.

Хора, нямам време да пиша. Наистина. Почнах лекции, а освен това скоро по спешност почвам и работа....Вечер нямам сили за нищо, даже не съм и чела скоро тук 
Каквото е казано, не е било с лошо и отдавна е забравено  За в бъдеще ако ме няма, то не е защото се сърдя. Пази Боже ! А защото нямам как. Освен това скапания форум се промени адски много и ме дразни с тия реклами    Ето сега една Нивеа ми синее тука и ме влудява !
Та с две думи, когато мога ще наминавам. Ако не....не е от лошо

Аз не мога да мразя. Не мога да се сърдя. Не мога да изпитвам негативни чувства към някого. Никога не съм могла. Запомнете го 

Джине  Моля те, би ли дошла да обясним на тези невести, че не сме сърдити ? 

Оставям ви. Няма да кажа "до скоро", че не знам кога пак ще мога да пиша....Имам лекции всеки ден, плътно от 9 до 17 ч и се скапвам просто....

 

Хора, жени, майки сега ще се оплаквам, защото ми дойде в повече и се чувствам безсилна....
Значи моето бебе реве без спир т 18 до 20 ч. Всеки ден! Скъсва се от истеричен рев. Като вече печена мама приложих всички познати хватки и техники, лекарства за колики( мислех, че са колики, но не би, защото не свива крачета и не се влия от затопляне на корема и лефакс). Та хора, нещо страшно е. Ако е само бебето добре, но около мен скача Емилия, която иска своето и мрънкоти за вода, бисквита, внимание...най-лошото е, че по някое време иска да се гушне в мен и не й пука, че бебето е в ръцете ми. Изобщо нямам идея какво й е на малката госпожичка, писах я просто ревлива.
Плюс това недоспиването ми тежи вече, умората си казва думата. Чувствам се на петдесет години. Излязоха ми бръчки буквално за две седмици, нови бели коси...абе наистина се състарих набързо.
Принципно не им се изнервям, не се подавам на лоши мисли и си живея хармонично с двете мрънколясници, но като седна вечер и се чувствам малко изпразнена от смисъл и май не намирам много удовлетворение в това безкрайно дундуркане на бебета.
Тоест вечер не се чувствам, че съм свършила нещо полезно нито за себе си, нито за децата. За тях в общи линии ми стига времето колкото да им покрия основните нужди. Не съм се занимавала с Еми пт преди да родя, не гушкам бебето, а просто го кърмя и гледам да го натикам онратно в кошарата за да мога да сложа ядене на Еми или да й дам вода, или да сготвя, изпера, изчистя.
Майка ми....ами помага ми, но тези дни не е добре и идва за да мога да изляза по задачки, малко да разтоваря. С двете е невъзможно да изляза сама( тоест възможно е, но е прекалено сложно и все още не съм опитвала)
Та, така... Руми да не чете, но е ужасно трудно с породени деца сама. А това е само началото и също така Еми е търпелива и добра сестра.
Просто ми е криво, че в крайна сметка не смогвам да обръщам достатъчно вниманое на нито едната от двете, защото имат различни нужди. Еми спря с развитиети, само ходи като гламава след мен, докато домакинствам. Ивет почти само реве, а когато не реве просто седи и гледа в една точка. Не знам мамите с две да кажат те как се справят, на мен ми е трудно и тъпо, че не се занимавам с тях. А това реално са си две бебета, които имат различни нужди и желания.
Имам чувството, че ще израстнат ощетени хора, заради малката си разлика.
А това е тук, където майка ми юе отменя за малко, не ми се мисли в Германия. ...
Готово, оплаках се, извинетре, но ми тежи ужасно много, че нещо не се справям добре като майка.

Съжалявам, че ще го напиша, но ето защо не искам породени деца! Дано никой не ми се обиди, но точно този сценарий е бил в главата ми и сега се оказва реалност! Точно когато е най-важно да общуваш с детето (не че след това не е важно, но почват да разбират повече, по самостоятелни са) ти почваш пак от начало с кърмене и памперси, не мога да си го причиня, нито на себе си, нито на децата ми. Още веднъж се извинявам, не искам да засегна никой, напротив, възхищавам се на такива смели жени!

Жалина спокойно, Виктория ревеше първите два месеца всяка вечер от 20 до къде изкара, нали беше обърнала ден с нощ и изкарваше до към 12-1 през нощта. Давахме инфакол, щото мислехме, ако са колики да се подсигурим, но установихме, че се успокоява само ако баща й я носи на ръце, с ръка върху коремчето, но иначе гушната не знам как да го обясня, разнасяше я с часове, добре че са лекички като са малки. Проблема е, че си сама, трябва да има някой по това време у вас, да се занимава и с Еми. Успокой се, мисли рационално, говори с майка ти да идва по-често, и то не за да чистиш, а за да те смени поне с едното дете - голямото, с малкото лесно ще се оправиш.
Близначе радвам се, че не се сърдиш. 

Ж., да не би да не й стига кърмата в тези часове. Друго като идея - намери си слинг, ще те улесни в задачките с двете деца + ще си гушкаш бебето и то ще получава допълнително грижа. То сега няма кой знае какви нужди, освен храна, чистота и любов. За момента е едно вързопче и можеш да си го водиш/возиш навсякъде с вас. Обръщай повече внимание на Емито и ще се чувстваш по-добре. Аз често си намислям игри и занимания от предния ден. Улеснява ме това, че сме под час с храненето и спането. Моята домакинска работа я върша за 30 мин суртин, 30 мин в "обедната почивка" и вечер след заспиване на децата. Гледай да си почиваш и да играеш с Еми в останалото време. Всяка майка се чувства недобър родител в определени моменти. Важното е да даваш всичко от себе си. Нормално е да се чувстваш така, все пак поемаш много повече задачки сега, но ще свикнеш с времето. Кураж!

Ред: Изобщо, добрата организация и добрият сън лежат в основата на добрата майка!

Гладна е. Направи ѝ АМ и ще спре да реве.

Жалина аз не знам какво да те посъветвам. Със сигурност не ти е никак лесно. Предложението на Мъхчето за слинг мисля и аз, че би могла да ти е от полза. Пиши и си изливай душата. Лично аз нямам нищо против да те чета  

Къде сте бе момичета, нещо много замря темата напоследък.
Лили как е Дари, прибра ли се, щастлива ли е от лагера?
Весе а при вас как са нещата? Как е крака на ТМ?
Ахи и тя не е писала от доста време. Терп и тя, Катето?
Хера как върви ремонта?
Данче а вие какво направихте с новия апартамент?

Наскоро се сетих  за Баничарката и тя не е писала отдавна. Ако чете да мине да каже как са с малката?

Руми,всички тези са активни във фейсбук.

Жалинка,и аз мисля,че е гладно.Пробва ли да му дадеш АМ?А варианта за детегледачка по часова обмисляла ли си го?Ади ходи на ясла и когато се роди бебето поне през деня до 16ч ще ми е спокойно.После ще е лудница поне докато си легне тя,но...вече е късно да поправя нещата 

Дария ревеше всяка вечер от 18 до 20. Точна по часовник. И нищо не помагаше. С ММ просто се редувахме да я държим на ръце. Спря след третия месец. Не мисля, че е била гладна. По склонна съм да вярвам на обяснението, че ѝ идват в повече впечатленията от целия ден и това е единствения начин да се успокои. Дори и сега ѝ се случва, като си дойде уморена от детска градина, си намира някакъв повод да ревне, поревава десетина минути и после си е ОК. Мисля си, че това е начин да се разтоварва и изобщо не се стремя да я успокоявам. Има си нужда от този рев. А тя си е такава впечатлителна, за разлика от Кирил, който пък изобщо не се впечатлява от нищо, тип "пълно перде".

При моите разликата е малко по-голяма, но и аз много пъти съм се чувствала все едно ощетявам голямото дето. А реално не е така, но това го осъзнавам чак сега. Нямах всичкото време да я гушкам, но всеки ден, когато Кирил беше спокоен го слагах на шезлонга до нас, а на нея ѝ четях книжка. Кърмех го на фотьойла, така че всеки път, когато тя реши, да може да се качи при нас и да се гушне. И изобщо това време, което ми е отнемало бебето, нямаше да ѝ го дам на нея всичкото. Щях да тръгна на работа и реално да я виждам много по-малко. От друга страна даваш и на двете деца общуване с дете, а не само с възрастен. Това също е голямо предимство. А пък моментите, когато започнат да си играят заедно и да се търсят, гушкат, са безценни.
Снощи се скарах на Кирил, той се нацупи, а кака му се разрева. И ми вика една такава жална "как можеш да му се караш, не виждаш ли, че той е малък и не разбира"

Жалинка, и моята беше нещо такова между 2 и 3-ти месец. Беше ли будна - ревеше. Успокоявах я в коша за кола който беше закачен на пръчка подпряна на 2 фотьоила. Така я люлеех с часове. Моето обяснение беше - страх от света, сякаш изпитваше някаква безпомощност. Всичко приключи когато започна да й става интересно, да разглежда и да се опитва да пипа, разучава. А като проходи стана изключително самостоятелна. Все още й се чудят хората, че като се заиграе и въобще не ме търси. Така че стисни зъби, сега ти е трудно, но ще ти става все по лесно.

Специален поздрав от мен 

http://www.amazon.co.uk/gp/product/B007ESJZ0C/ref=gb1h_img_c-2_8 … pf_rd_p=577138707