Re: Юлски бебета 2013 - тема 30

Сутринта казах на ММ да си събира багажа. Мн ми е тъжно и съм бясна и потисната. Той каза, че нямало да се изнесе, защото половината апартамент бил негов. Сега какво - не знам... С него не може да се живее нормално. Откача от най-малкото. Прекарва толкова малко време с децата, а само им се дразни и им крещи. Не ги гледа, а лежи на леглото, гледа си ТВ и им подвиква да мълчат. Те сега са на етап да заспиват вечер, само ако татко им е в стаята. Което него, незнайно защо, но много го дразни и изнервя. Не, че има някаква разлика между това да си лежи на нашата спалня с лаптопа и да си лежи на разтегления диван в тяхната стая с лаптопа, но... Изнервяло го, напрягало го, искал да си почива... Ами нали си лежи, гледа си филми...това не е ли почивка?! Дори обикновено си и подремва. Което също го дразнело - губел си времето. Не можело ли аз да лежа при тях. Казвам, че може, но те викат татко си, с мен не заспиват, а се разиграват. Обяснявам като на петгодишно дете, търпелива съм... В крайна сметка снощи Елена има неблагоразумието да се наака след като той бил заспал в тяхната стая и да се разплаче. През бебефона първо чух едно озобено и грубо: "ШЪТ!!!". Детето, нали е добричко, си млъна. Десет минути по-късно, явно все пак я е дразнило нааканото, започна пак да мрънка, а той - нищо! Нито става, нито я поглежда как е, всичко наред ли е. Отидох аз, взех я да й сменям пампреса, а той взе да бучи, да се кара, да вдига шум. Казах му:"шшшшшт!", за да не говори и да го накарам да млъкне, да не събуди поне Деница, а той се развика с пълно гърло. Била съм откачалка, ненормалница, писнало му от моите изисквания, как съм си позволявала да му шът-кам! Децата се събудиха, а той си излезе от стаята и ме остави да се оправям. Като ги приспах отидох при него и с нормален човешки тон го попитах защо се държи така, а той отново ме изкара някаква ненормалница, защо никога не му влизам в положението...Той бил заспал и детето го събудило и затова, видиш ли, се държал така, което според него, си било съвсем нормално и как така пък аз съм толкова несъобразителна, та не съм се сетила да не го изнервям!!!   Казвам ви, този човек е за някакви хапчета... После ми се извинява и като видя, че не ми минава веднага, започна да мели как съм била сръдла и винаги съм правела от мухата слон, какво съм се правела на интересна и прочее...За пореден път взе да ми обяснява как съм била конфликна личност. Ами какво да направя, като не съм биполярна като него??? Не мога да се разтоваря върху някого и после да се държа сякаш нищо не е било! Но, не, аз съм лудата... На сутринта му казвам да си вземе изгладена тениска от купчината, която още не съм подредила в гардероба и той като взе да ги разхвърля, пък да ги мачка...Аз му подвикнах: "Спри, чакай, какво правиш, ще ги смачкаш!". Все пак вчера съм гладила 2 астрономически часа! Не само, че няма уважение към труда ми, ами отново бях навикана. Да знаете, че освен луда, съм и вманиачена. Гласът ми дори го дразнел! Накрая му казах: "Като те дразня толкова, като те дразни да си баща, като те дразнят децата ти, взимай си нещата и се махай!". Нямало да се махне. Много съм разочарована. С него имахме толкова хубави и хармонични отношения. Никога не съм се съмнявала, че той е човекът за мен, че ще сме завинаги заедно. Присмивала съм се на майка ми, която ме съветваше да си заделям паричка настрана, да си намеря кариера, която да може да издържа мен и децата ми, без да разчитаме на него. Тежи ми, защото щом ние, които бяхме нарицателното за щастлива двойка, сме я докарали дотук, то тогава възможно ли е изобщо двама самостоятелни индивиди да имат нормално семейство? Имам предвид случаи, в които единия от двойката не е подтиснат и принуден да премълчава или пък не му се налада постоянно да хитрува и да манипулира другия. Ох, простет, че си излях мъката тук, но ми е много тежко в момента!

Пример 1. Никога, ама никога не е приспивал детето, затова и детето не знае какво е да го приспива тате, и надали ще заспи с него изобщо. Даже спи на дивана, да не го буди нощно време, защото както се знае Виктория се буди често. За това, че им се дразни, то и моят само се дразни на Виктория, защо се катерела по столчето снощи, го изхвърли, детето ревна, че си го иска, аз отидох да го търся, вика по мен, че ако се пребие аз ще съм виновна. Емиии всички се катерят, сигурно е нормално, не може да й се забранява всичко.
2. Редовният номер е да извади всички изгладени тениски - всичките са бели, да избере някоя си, по негов си критерий, и да ги смачка на топка за да ги натика обратно в гардероба.
Но аз приемам нещата така 1. Тъкмо като спи на дивана, няма да ми хърка и да ме буди допълнително 2. като си ги е смачкал, ще си ги носи смачкани, няма да гладя втори път.
Карали сме се на тема, защо престана да помага откакто се роди детето, и ако не дай боже сготви нещо един път в седмицата, мърмори като че е дошъл краят на света. Резултата е бил, че той ме нарича каква ли не то не са мързел, то не са глупачка, какво правя по цял ден, та не може да не е разхвърляно с играчки навсякъде как у тях навремето било чисто, как майка му го научила да си прибира, разбирайте на 8-10 годишна възраст, не на 1. Стигали сме да го гоня, категорично е отказвал, щото без детето, което вижда за 2ч вечер, нямало да тръгне никъде.
Те май повечето са един дол дренки. Просто ти не си го очаквала, а при нас вече е имало няколко пъти такива разправии, и вече не ми правят впечатление. Като им се роди детето се променят коренно, за съжаление не в добрата посока. Сигурна съм, че има изключения, но те са рядкост. Повечето са на мнение, че щом си вкъщи, имаш време да си домашната чистачка, готвячка, миячка, дететгледачна, и накрая вечерта да го чакаш с усмивка на лицето и вечерна рокля, да му сервираш и да го обгрижваш. Явно има жени, които успяват, но аз не съм от тези. А сега се успокой и не му се връзвай. Ако наистина, чак толкова ги дразнехме, щяха да се изнесат с удоволствие. Щом не го правят, значи са само думи в момент на афект.