Re: Юлски бебета 2013 - тема 30

Мъхче, ужасно ми е мъчно да прочета разказа ти.
Глупи и на теб не ти е лесно  
Споделените мнения чета и възприемам като съвет и за себе си, понеже и в нашта къща нещата не са никак розови. И преди съм споделяла - мъжо изнервен , аз свита и мълчалива .. Вика по Дари, вече и по малката , опитва се да възпитава всявайки страх и нищо не може да го убеди в обратното . Аз съм ги разглезвала ( все още само Дари е на мушка ) ,всичко съм позволявала , няма респект от мен . За него си е прав за всичко , но не иска и да чуе друго мнение. Напоследък доста спорим, но това което ме натжава най-много е,че след споровете остава да тегне още по-голямо напрежение.  Вместо да олеква , то .. Та и у нас проблеми .  

Луизка, какви проблеми си имала с кожата, ако не е тайна ( може и на лс ) . Аз имам големи проблеми с ръцете и всякаква информация ми е полезна .

Момичета ,много съжалявам да прочета това ,което сте споделили !
Мъхче ,Луиза,Мисти ,Глупи.....явно всички мъже са еднакви ,колкото и тривиално да звучи !
И ММ има почти всички от отрицателните черти ,които сте споделили.Много пъти искам да се оплача и аз от него ,но някак си все нещо ме спираше....Нашите отношения са малко по-различни,смея ад твърдя ,че сме първо приятели ,а след това съпрузи.Но пак и пак не се получава и това си е .Въпросът дали съм щастлива не си го задавам вече ,защото отговорът ми е ясен. ММ никога не е сменил памперс,не е изкъпал дете ,не е бил с дете повече от половин час без мен.Не храни ,не преоблича  и сега най-гадното - не общува с децата ! И той като повечето тук се връща вечер,вечеря ,къпе се и сяда да гледа тв.Иска голямото дете да пази тишина   Като това не стане - крие се в спалнята! Все едно не знае ,че и там ще го открият! Малкото дори на снимка не го разпознава   Знам ,че не е смешно ! Трагично е ! Но след близо 5 години битки ,аз наистина приключих.Не мога да се ядосвам ,че не иска да пазарува ,не иска да помага вкъщи,не иска да излиза с нас Ще кажете това не е брак ,това е съжителство ! И ще сте прави .Преди да се роди Петьо нещата бяха далеч по-различни. Не знам дали някоа ще живеем пак нормално

Ох бе , Данче   ...........
У нас е приблизително същото . Играе понякога с тях, но повечко гледа тв , новини, реклами и т.н. Разбирам, че е уморен и иска да почива.  Знам каква е работата му и го разбирам . Но и децата имат нужда от него, за мен да не говорим 

Лили, години наред ме брояха с атопичен дерматит. Колко кориткостероидни хапове и кремове измазах.... И пак не помогнаха. А и проблемът се местеше по различни места - сгъвки, длани, врат... В крайна сметка намерих страхотен дерматолог, дама, за която мога да кажа прекрасни неща. Нейната стратегия беше по няколко направления - ограничаване за 6 месеца на и, които могат да алергизират. Спиране на препарати за пране, само бебешки, без омекотител. Никакви душ гелове и кремове от популярната козметика. Само памук, никакви вълна, акрил, тн. И съответно - никакви ягоди, мед, банани, ядки, абсолютно никакво сладко с шоколад, никакви газирани и полуфабрикатни неща (снаксове, зрънчо, ала - бала). Едновременно с това курсове по 10 дни с антихистаминови препарати, мазане с кремове (Липобазе, Синхробазе - като ЛаРош са, но по-евтини, по - плътни и по-големи разфасовки, без релкамни и маркетингови стратегии). Ходене на планина задълбително над 2000 м (доказано, че щитовидната или надбъбречна жлеза (коя от двете отговаряше за произв на кортикостероид), за да се стимулира секрецията. Всеки месец. Така, след около 12-14 години ад, за 6 месеца се оправих. А мажех краката целите от горе до долу с адските препарати, без ефект. ВЕче 6 години нямам нищо, с изключение на ръцете, на които по пръстите понякога ми излизат същите сухи и болезнени неща, но то е от непрекъснато миене.

ММ мие дупе, сменя памперс, приспива, храни, играе си. Нямам забележки. Всеотдаен е, след 16 часов работен ден (а например камерата, с която сега снима, стига до 40 кг, когато се сложат всички обективи, монитори и тн) сяда да чете приказки. Но така ми се иска да тропне с решителност, да е смел, да рискува, да задава посока, тон, да има идеи, планове, стратегии. А у нас аз съм подемната машина, а той тежкия вагон.... Аз казвам за пътувания, емиграция, лекари, възпитание, всичко. Аз съм отговорна за големите неща - покупки, пари, заеми. Аз правя план програма за времето, дните, бюджета. Аз имам готова схема за повечето ситуации. Аз предлагам срещи с деца, с приятели, организирам мероприятия. А той някак си седи като мушкато - без енергия, без вътрешната необходимост, все едно е абдикирал. И не, не беше такъв....

Еех,Шишарко,наистина имам крещяща нужда и бих се възползва. Мисля,че съм точно този размер.Не съм много наясно с размерите,просто защото никога не съм се интересувала.Винаги съм била S.Сега погледнах една таблица и отговарям на М.

Използвам и трите методи.Според ситуацията,според настроението ми/ни,според целта и според сериозността на проблема.Последните няколко дни не писах точно поради проблем с ММ.Наложи се да поставям ултиматум,за да останем заедно.Слава Богу,проблеми в отглеждането на детето нямаме.Там и двамата сме на едно мнение по-повечето въпроси.Освен това не просто помага,а я гледа наравно с мен.Единственото,което не прави е да я храни,но там е толкова сложна процедура,че изобщо не го карам.Иначе я къпе,преобува,облича,извежда на разходки,играе с нея и може спокойно да я гледа сам ако се наложи и дни.Тежи ми само,че е плах,нерешителен и все трябва аз да побутна нещата за да се задействат.Не ми пречи аз да задавам посока и цел,но все си мисля,че би било по-леко ако мъжът го правеше.

И на мен не ми пречи, но ми тежи. А поне ми се иска поравно да имаме визия и енергия, а когато това опира само до мен, вече ми е в повече....Подаръче, а сега сте ОК, надявам се, с ТМ?

Ами при нас тъпото е че е готин, но последната една година все едно се е изгубил. Малко започва да ми писва да меля едно и също. Казах му че ще се запиша и ще му го пускам всяка седмица да не забравя. Най-ми  тези ако вика на децата, не им обръща внимание.След последният разговор е супер. Да видим до кога. Аз съм крайна и лесно ще го пратя при милата му мама.
Хубавото е че взимам добри пари и шще можем да си позволим гледачка. При нас е сложното че трябва някой да взима Марти от училище в 11.30. Ками е лесна. Държавна ясла няма да ни приемат.

Глупи, нали и двамата работите? Вие май трябва да сте с нашите точки за държавна (8.1). И аз си мислех, че няма да ни приемат, ама взехме, че имахме късмет/ мал-шанс - въпрос на гледна точка. Така че пробвайте - нищо не губите да я пуснете в системата да участва в класиранията.

Гремавар, с мъжа ми работим в Младост, там напливът е убийствен. Той се води живущ в Стрелбище, там е същото като в Младост. С Марти чакахме 2 години. Отделно не съм фенка на държавните институции особено за толкова малко дете. Баткото няма кой да го гледа след училище и пак остава висящ въпросът.
Да си призная и аз предпочитам чужд човек, защото ще слуша и ще изпълнява заръките ми. Но все пак за 700 лв на месец ще мина всички нива на английски в британският съвет и ще си направя няколко екскурзии.
Луиза, точно такъв е проблемът с моят мъгж. За всичко аз бутам и натискам. И той само тихо се съгласява. Няма мечти, няма цели. Аз му казвам апгументите ми за чужбина, той ми се подиграва.
Ама и аз не съм лека. Доста съм проклета )))

Много ми е мъчно да прочета, че имате такива неразбирателства, това не е нормално. 😔
Аз от ММ не мога да се оплача, грях ми на душата ако кажа лоша дума за него. Той е най-прекрасния баща, гледа детето така както аз, та ако не и по-добре. Нещата ни с него обаче не бяха хич розови в началото. И той и аз след дълги и болезнени връзки. Аз много се колебах дали той е човека, защото в никакъв случай не мога да кажа, че е било някаква изпепеляваща любов от пръв поглед. После пък ни се случиха онези неща с рака (разказвала съм вече). Към ден днешен обаче благодаря на Бог, че не послушах хората около себе си, че му повярвах и че родих дете от този мъж. Ние до ден днешен (вече 6 години, 4 от които сме семейство) не сме имали сериозни караници. Чепкали сме се за някакви глупости, но до там. Той просто е всичко, от което имам нужда - отговорен, добър баща, глава на семейството, пазарува, сменя памперси, къпе, храни, гледа детето, винаги му дава всичкото си внимание. Единственото, което ми тежеше е, че не го бива в приказките, каза ми "Обичам те!" в деня в който родих Алекс, но към ден днешен това изобщо не ми е важно. Като гледам какво прави и как се държи думите са излишни.
Съвети не мога да давам, само ще ви кажа да не се погубвате в името на спокойствието, премълчаните неща един ден излизат на яве и става по-страшно. Говорете, говорете много, те трябва да знаят, че нещата не са ОК. Че не приемате това за нормално. Това се отразява и на вас и на децата. Това да спи мъжа в др стая щото видиш ли бил на работа, ми че ние цял ден да не се излежаваме по леглата, гледането на деца не е ли работа? Не ги разбирам аз тези неща, щом е баща да си влиза в ролята!

Аз съм лесна. САмо ми дай криле и не ми убивай ентусиазма, остави ме да горя в мечти и планове
Ние ще наемем детегледачка 100 %, няма ясла ( а и не искам, дори и частна, все тая), няма свекърва (вледеняващ сатанински смях, хокхохохо), няма никой. Пък каквото стане.
Аз се отказах от последното Proficiency ниво по английски и след месеци загубено време в скандали, уча за CAE. Май съм затъпяла....

Чета за тия пусти мъже и се ужасявам. Стресът е огромен за всички, ние също имаме проблеми, но не там ми е думата. Тревожа се как ще ги възпитаваме тия момчета.... Очевидно е, че трябва да се учат на отговорност и уважение към жените, а и изобщо към ближния, но как да ги предпазиш от разни напористи селянки, които ще се намърдат в живота им, ще кръстосат крак връз крак, ще навирят цигарка и ще раздават заповеди за какво да се харчат парите.

Изобщо не съм подготвена за възпитание на момче, не смятам, че американо-еврейската школа ще ми бъде от полза. Руската също не ме влече. На изток ли да се обърна?

Луиза, ти на този режим ли караш?

Бемолче, както споменах, май съм затъпяла... Кой режим?

Ох, Бемол, такава тема повдигна, че направо ми уби желанията за второ...направо косата ми се изправя от мисли първо как ще направим от тях хора и второ на какво ще налетят после и ще доведат в къщи. Пък и да ти кажа, не е ясно дали ще е жена да ги командори...

Момичета, благодаря ви за споделеното и за емпатията!   Аз също не приемам такава ситуация за нормална. Не е редно да е така. За ваденето на душата с памук - не го умея това. Никога не съм го можела, но особено напоследък, когато нямам време да мисля даже. Директно казвам, каквото имам да казвам и става въргал. Още повече, че когато забременявах, той ми обеща, че ще участва 50/50 във всичко. Сега, аз осъзнавам, че това не е реалистично и не очаквам кой знае какво. Сутрин и вечер сменя памперси и преоблича децата, вечер помага с храненето, сутрин изхвърля боклука. Горе-долу това се изисква от него, плюс лежане в стаята на децата за 30 мин вечер (с лаптоп), което аз го броя за почивка. Не е кой знае какво и не смятам да отстъпвам повече. Той в момента не учи - взе един изпит наскоро и сега е уж в пауза. Така че няма от какво да е толкова изнервен.

Луизе, защо се отказа от Профишънсито? Аз го взех почти без подготовка, сигурна съм, че ще го вземеш, ако се явиш!