"Февруарче не е бебе вече, а е малко слънчево човече!" - 11та тема

Аз имам много противоречиви мнения около мен.
Пред очите ми по-миналата година наша близка пусна момиченцето си на ясла и.. се научи на много неща за отрицателно време САМА.
Предии това още се приспиваха на ръце (2год. дете), майка й я хранеше, не бяха махнали памперса както трябва нацяло и... хоп на яслата за 2 седмици я превъзпитаха - яде сама, заспива сама, махнаха памперса буквално за няколко дни
Но имам и друга позната (роднина на мъжа ми) нейното момченце пък обратната - лелките слагат памперсите, че им е по-лесно, детето всеки ден плаче щом го вземат от ясла и казвало на майка си, че "лошата" леля му се кара и му дърпа ухото. Няма да изпадам в подробности, но се оказа, че на въпросната "лоша" леля  това не й е за първи път и си избира децата според родителите.
Много ме е страх докато е още малък да не попаднем на някоя такава.
Аз не съм от дипломатичните жени, които тихо и кротко решават проблеми - аз съм бомба, ще яде шамари лелята. Сега ще си помислите "тая на ква се прави" ама си е така.
И друго сякаш ме тормози. Искам ако ще ходи на ясла да ходи примерно до обяд.
Да стана,да го оставя, да спортувам (тогава вече ще имам възможност), да си наготвя и да ошетам къщата и да ида да си го прибера преди да са ги сложили да спят.
Знаете ли, дали държавните ясли имат такава опция?
Не ме питайте защо, нямам обяснение, просто така си го представям.

Ти като по старша ОПРЕДЕЛЕНО в тази работа ще трябва да ми дадеш някой съвет, но ще ти пиша друг път на лични ако може де

Според мен всяка майка най-добре си чувства какво да направи и най-хубаво е да действа според интуицията си, за да е щастлива, а с нея и бебето. Моето мнение, както и Нели е писала, е точно като твоето, затова и съм пред дилема, както писах вчера.
Не мога да се оплача от заплатата си, особено предвид положението в БГ, но съм напълно съгласна с Нели, че на повечето подобни места като моята месторабота работата не е лежерна. Не са редки случаите, в които човек се напряга и натоварва или просто се изморява прекалено, а си ги има и нервичките. Сега последно ММ ми разказва за една колежка, която разказвала с гордост как си имала детегледачка, независимо, че детето ходи на градина, понеже нямало как да се прибере преди 20-21ч от работа.   Същата жена стоя едва 1/2 година по майчинство, да не говорим, че стоя на работа едва ли не до деня на термина. ОК, прави отлична кариера, но аз не бих платила тази цена. Да не говорим, че "кариера" е едно имагинерно понятие, според мен, много лесно може да те заслепи и реално да пропилееш ценни мигове заради нещо, което на практика не съществува. Ето една много хубава статия по повода - http://www.highviewart.com/nay-golyamata-greshka-koyato-napravih … -godini-2850.html
Аз определено съм ЗА детската градина, защото смятам, че детето има нужда от тази социална среда, но има толкова много случаи, в които майката трябва да е на разположение, ако детенцето е болно, например. Да не говорим, че при нас, мамите в София, примерно, работата, вкъщито и детската градина не са на по 5 минути и всеки божи ден трябва да се търчи и човек да е под напрежение за кое точно няма да е навреме.  
Обмислям точно като теб някакви варианти за полу-собствена дейност, при което ще мога да си избирам работното време, но не съм ги много избистрила, затова и аз по-натам ще споделям, ако нещо се получи. Определено, както казваш ти, не ми се работи за друг повече. С две ръце съм ЗА работата за голяма международна компания пред работата за малка българска, където основната задача на шефа е да си плати вноската за Поршето.   Но пък там е пълно с фалшиви взаимоотношения, изцеждане на човека, добре скрито зад фирмени правила и процедури. Абе изобщо...  
Та всички тези мисли са нахлули в главата ми в последните дни, а като добавим и факта, че ММ е твърдо ЗА оставането ми вкъщи и иска да застъпваме децата, че да се възползваме на макс от майчинството... цялата съм в размисли и страсти.  
Та, Злати, според мен разсъждаваш абсолютно правилно за човек, чийто приоритет са децата, иска да има още деца и предвид алтернативата за смешното заплащане. Да не говорим, че според десетките книги за богатство, които съм чела и продължавам да чета, най-важният критерий за такова е пасивният доход, който човек може да реализира, а вие го имате. Така че - моите адмирации за това!

Аз си мисля, че и детето и майката имат нужда от социални контакти. Аз от една година седене вкъщи вече се побърквам, а и гледам малката как се радва на други деца. Освен това имам нужда да си общувам с ММ и на други теми освен детето. Аз мисля да пропуснем яслата и да я пуснем на градина след 2-3 год. малко да заякне. Според мен детето е по-добре да си преболедува детските болести в градината, което е неизбежно. По принцип тук майчинството е 9 мес. но аз съм още с неуредени документи, а и работим за нас си, така че в това отношение съм по-свободна. Да работиш за себе си, е нож с две остриета. Ние имаме аптеки, еми да ви кажа, не мога да си тръгна от работа и да забравя за нея, нон стоп някой нещо иска, да не ви говоря какви проблеми имаме със здравни каси и тн администрации и изисквания. Да, мога да ме няма когато си поискам, ама винаги ми е излизало през носа. Освен носиш много по-голяма отговорност, защото не издържаш само твоето семейство, ами поне още 2-3. Та, мисълта ми е, Къти, намери нещо, което да ти харесва да правиш, дори да не е за много пари, след като имате страничен доход, за да можеш да имаш и собствен твой живот, който да няма общо с ТМ или децата, което според мен е много важно. Не знам дали ме разбрахте, малко ми е мътно днес. Аз мисля от пролетта да "тръгна" на работа, тоест да оставпм малката за по 4-5 часа на баба и дядо й и да посвършвам нещо. Което ми се струва хем по-лесно, понеже няма кой да ми води сметка, хем ми е много сложно, защото си мисля, че или ще изоставям работата или пък ще се мъча хем всичко да свърша на работа, хем да съм си нон стоп вкъщи. Ама ще видим, както казва Безобидна, накрая нещата сами се нареждат

Би ли споделила кои са докторите, че аз все не мога да попадна на такива