Отиваме да раждам, мъжът ми с мен, да ми пази страх, не в залата, но в стаята си стоя с нас. Излизам от упойката и очаквам някакви мили думи и прегръдка поне, той влиза целия червен, викам как е бебето, хубаво ли е, здраво ли е? Той ми здраво е, ама е адски грозно! Как грозно, бе, шегуваш ли се? Ами не просто е много грозно , рижаво е и е смачкано, като Йода е. Сигурно има няква грешка! ( Жаки е инвитро) Може казва да са объркали пробите с тези на попа, ( на трансфера бяхме с едно семейство, попа рижав
)))) Аз съм напарво в шок, не ми я показват в реанимацията, траях 4 часа и викам карайте ме в стаята и ми дайте бебето. Донесоха я...ами не лъжеше татко и много беше зле, крива глава, подуто око, седнахме и я гледаме, аз обаче веднага познах, че си е наша, имаше едно криво ръбче на ухото, дето го имат и брат и сестра й и баща и. Моят вика уж хубава майка, виж се кво роди:)))Извеждаме я с количката, виждат я хора и се чудят какво да кажат, ами много е мъничка, никой не каза много е хубавка:)) И сега се смеем, като се сетим, за тоя поп:) За два месеца някъде стана човече, достигайки тегло от 4 килограма. След година в хотела дойде една сестра, още казва ви помним с вашето объркано бебе, резил:)))
Кака и се роди 3500. На Жаки всички дрехи и бяха големи, а чорапките и стояха, като ботуши, до колянцето, имам смешни снимки от първите дни:)