И аз никога не съм вярвала, че ще срещна сродната ми душа в сайт за запознанства. Бях регистрирана доста време, но въобще не съм си писала с никой. Бях разведена от 3 години с дете на 6 години, хубава работа, приятели, с които се забавлявах. Въобще не съм скучала през тези години, дори не исках връзка на този етап. Затова и не отговарях на никого, който ми пишеше в сайта. Една вечер от скука пак влезнах в сайта. Тогава един мъж ме зачекна на тема, който ми е слабост и така започнахме да си пишем. Той предложи да се видим, аз се дърпах доста време, но в един момент си казах, че няма да ми стане нищо ако изпием по едно кафе. Да уточня, че никога не съм излизала по срещи с хора от сайтове за запознанства. Видяхме се, мъжът беше интелигентен, висок, малко дърво, но пък симпатяга. Не че ми хареса много, но някаква симпатия имах към него. Когато се видяхме втори път ми предложи да отидем в тях и сещате се какво. Е те тогава ме издразни яко, викам си, тоя па още не ме е опознал и веднага в кревата. Не че е нещо невероятно това, но точно в този момент не бях настроена за продължение. Отказах му и си тръгнах. После започна да ми пише, да ми звъни и да ме търси. Аз не та не. Мина около 1 месец и заминах за неговия роден град на почивка с детето и приятелско семейство също с дете. Но той запомнил, че съм му казала кога ще ходя там на почивка и ми звъни същия ден, в който пристигнахме в неговия град (той не живее там, но беше в отпуск лятото). Викам си що па да не вдигна, все пак съм с приятели, деца и т.н. и се чувствах сигурна. Видяхме се с него (цялата група бяхме), той ни води на разни места и ни показва забележителности. Тогава го харесах наистина. Видях как се държи с децата и колко е интелигентен, духовит, какво уникално чувство за хумор има. И така станаха нещата. Заедно сме вече почти 2 години и имаме ново попълнение в семейството, една малка принцеса на 5 месеца. А голямата ми дъщеря е луда по него, много са си близки и много се грижи за нея. Най-накрая мога да кажа, че съм много щастлива и че съм намерила голямата си любов. Само съжалявам, че не се срещнахме по-рано 
Виж целия пост
След дву седмичен тормоз от моя страна колонките ми изгоряха и го със най-голямото си нахалство го помолих да дойде да ми ги оправи 
Мии дойде човека и повече не си тръгна 
Предното лято ме взе за жена 
Още си разнасяме колоните който вече не работят 
. Нищо не търсех, просто гледах да си запълня с нещо свободното време, а то какво взе че стана.. 
... докато не ми писа той. Беше единствения, който не беше постнал снимка по мускули или с хавайско ризе на маса . Всъщност нямаше снимка, но пък пишеше грамотно смислено, небанално и на кирилица. Та ми стана интересен. Разменихме си скайп. Там вече той ми прати снимка - никакви селфита - мелфита, мускули, очила и косми - само той и дъщеричката му... От там всичкото ми заяждалческо настроение се изпари и си писахме почти цяла нощ. Така още няколко нощи и все едно го познавах от цяла вечност и това ,което познавах ми харесваше. Та така - вече след почти четири години все още смятам, че съм срещнала най-прекрасния мъж!