Много не разбрах какво ме питаш, но в случая говорех за ситуация, в която призракът сякаш се е вселил в новия човек, напомня ти за себе си и предвиждаш очаквания край, защото през това вече си минал и бягаш, защото не искаш да се повтаря. Разбира се, бягането е след като се увериш, че страховете ти са оправдани.

А ако вече е късно?

Виж целия пост

Klarheit

# 17 14 фев. 2015, 10:55 ч.

Аз вярвам, че на човек му се случват неща и прави грешки, докато не си научи урока. Следователно поредица от неуспехи в различни връзки е повод да се замислиш къде бъркаш и да го поправиш, за да почнеш начисто. На мен ми се е случвало да допускам пъти поред една и съща грешка в отношенията си с различни хора и това продължава докато не се осъзнае.

Виж целия пост

Ocaso

# 18 14 фев. 2015, 11:03 ч.

Грешно, вярно, зависи от гледната точка. Wink

Виж целия пост

Krastevaa

# 19 14 фев. 2015, 15:30 ч.

Цитат на: *Mi* в пт, 13 фев 2015, 13:27

В случая аз съм потърпевша от един призрак, който витае в главата на партньора ми и може би вече дори няма шанс нещата между нас да се оправят. Голяма любов, с много общи планове, от която той си е тръгнал заради изневяра от нейна страна. Мисля си, че може би аз не съм правилният човек, щом той не може да преодолее тази травма и не си позволява да продължи напред.

А вашата любов каква е? Голяма? На какво ниво сте във връзката ви? Просто гаджета ли сте или има съвместно жителство?
Аз не бих била с мъж, който не се е отървал от спомена и чувствата си към бившата. Peace

Виж целия пост

Aesa

# 20 14 фев. 2015, 17:20 ч.

Не живеем заедно и уж беше преодолял миналото си, но се оказа, че не е така. Аз също не мога да бъда с човек, който не е приключил с чувствата си, ще видим. Просто ми се искаше да чуя отсрещната гледна точка, преди да съм се издухала, че на мен нещо не ми е наред.

Виж целия пост

Анонимен

# 21 14 фев. 2015, 17:47 ч.

Изобщо няма смисъл да търсиш вината в себе си.

И аз съм го минала това - бяха вече разделени, тя заминала за чужбина (емигрирала), но той за себе си я спрягаше като гаджето му и така година и нещо; включително ми е казвал, че тя е любовта на живота му.... просто при някои хора чувствата изветряват по-бавно и като имаш нещастието да се появиш на хоризонта, когато още не са минали през съответната фаза, за теб се получава кофти ситуация - с теб е, ама някак не отдадено.
Специално при мен аз бях като обсебена, не че не пробвах да съм без него, други връзки и т.н. И това, което не можех да си обясня, беше - тогава защо е с мен, щом не ме обича толкова. А отговорът е, че това са много егоистични хора - значи ласкае се, че някой примира по него... Аз не мога да бъда с някого, ако не го искам на 100 %, даже ще ме дразни, още повече ако се държи супер мило, затова ми е необяснимо, но хора всякакви.

Виж целия пост

diani81

Редовен потребител

# 22 15 фев. 2015, 12:25 ч.

Мъжете ги преодоляват много по-трудно тези неща. Имах кратка многообещаваща връзка с такъв мъж. Всичко щеше да е прекрасно, ако бившата му жена не беше не просто призрак, ами основна тема в разговорите по време на срещите ни. Tired

В един момент имах чувството, че е психар и че ще психясам като него.

Виж целия пост

Анонимен

# 23 15 фев. 2015, 16:55 ч.

Цитат на: EXQUISITE в пт, 13 фев 2015, 18:57

Цитат на: buttinsky в пт, 13 фев 2015, 15:14

Цитат на: Toffi в пт, 13 фев 2015, 15:04

Цитат на: buttinsky в пт, 13 фев 2015, 13:53

...при първите белези, че е напът да се случи нещо наподобяващо на предишното, ще избягам по най-бързия начин.

Хем ги знаеш призраците, хем ще бягаш от тях, логика? Thinking

А ако вече е късно?

Колко може да е късно? И аз си мислех, че е късно да се разделям с този, който се превърна в призрак, но ето че на него му беше назрял моментът и вече нито една торба изядена сол, нито вложените усилия, средства и нерви имаха някакво значение. Обикновено, ако си проницателен, доста бързо излизат наяве някои неща, в останалите случаи просто си затваряш очите и продължаваш или в най-добрия случай, човекът не ти дава повод за принеснения от такова естество.

Понякога предишният човек ти е оставил някаква трайна емоция, от която не можеш да избягаш, докато не се излекуваш от нея. Но ако партньорът ти още има тръпка и изпитва силни чувства към някой бивш, тогава общо взето рискуваш да си изкупителната жертва.

Виж целия пост

becky bloomwood

# 24 7 март 2015, 20:30 ч.

Не е приятно да бъдеш с човек, гонен от някакви призраци. Била съм и от двете страни на барикадата и от двете не ми е било комфортно. Има един момент, че когато се разделиш наскоро с някого, те гонят всякакви противоречиви емоции и не си пълноценен в новата връзка, но това с времето отшумява в повечето случаи. Някои признаци са плод на афект, лош опит, незадоволено его и рязка промяна в навиците - всичко това е преодолимо с търпение. По-рядко, има обаче и такива, които касаят една много дълбока, силна и драматична недоизживяна любов и тогава, мани-мани, бозата е пълна за всички участници. Струва ми се, че колкото по-малко човек споменава призрака си, толкова по-вероятно е да е от втората група.

Наскоро един дядо ме разсмя. Връхлита с един вестник, тросва се и почва да обяснява щастливо как я е намерил. Кого?!? Любовта на живота му. Нещо ги разделило, всеки тръгнал по своя път, минали десетилетия и той неведнъж се опитвал да я открие, но не успявал, но не спирал да я обича мислено. И ето, отворил вестника и тя била там! Звънял като див по редакцията и беше много щастлив, че си е уредил среща и щял да пътува до не знам си къде. Та... такива работи.

Виж целия пост

boflute

# 25 7 март 2015, 22:34 ч.

Хубава история с дядото. Напомни ми " Любов по време на холера".

Виж целия пост

Montessori

# 26 9 март 2015, 11:34 ч.

Случвало ми се е в новата ми връзка да ме преследват последици от физическото и психическото насилие от предишната, да се свивам при всеки по-рязък жест, като махване с ръка например, удар с палка върху муха, инстинктивно очаквах да усетя удар върху себе си. Отначало новият ми приятел ( сега съпруг ) не можеше да разбере защо избухвам в плач, когато на шега се престори, че ще ми направи нещо, или когато от сърце се хвърли по-рязко към мен, за да ме целуне. Или когато нощем се събуждам с писък. Намерих сили да разкажа всичко и постепенно с годините тези призраци отлетяха, до голяма степен благодарение на неговата подкрепа.

Виж целия пост

mimochi

# 27 9 март 2015, 15:57 ч.

А можете ли да ми обясните,скъпи съ-форумки и съ-форумци, какво трябва да мисли човек в моята ситуация:

Живеем от 2 години почти с мъжа ми заедно, имаме проблеми не отричам, но те не са за тази тема.

Та, искам да споделя,че той е единствения човек в нашата връзка, който споменава бившия ми приятел. Мине се, не мине време спомене го за нещо. Или пита за него, интересува се от еди к'во си, еди що си... Сравнява се САМ с него...

Комплекси ли са това? Какво е не знам... newsm78