Дали сега е точното време да станем родители

  • 4 822
  • 26
Здравеите, не намерих подобна тема а и не съм сигурна дали точно в тази част на форума трябва да си публикувам поста.. Просто не намерих по- подходящо място Simple Smile Бих искала да чуя различни гледни точки на различни хора. Та нашият случаи е следният..

С приятеля ми сме заедно от повече от 4 години. Знаем че сме един за друг и искаме да си имаме бебенце. Аз съм на 23, а тои на 27. В момента живеем в чужбина, аз сум 1ва година студентка редовно обучение, двамата работим, тои повече от мен. Справяме се и финансово, макар да нямаме добри спестявания. Справям се и с университета, имам само хубави оценки. Докато заварша обаче има още 3 години. След това искам да започна работа по спецялността си, което наи вероятно ще изисква да се преместим в по голям град, което е сварзано с доста финанси, защото всичко се започва отначало. Не ми се иска да чакам още много, а ако зависи от приятеля ми вече отдавна да си бяхме направили бебе Simple Smile В момента сум изправена пред дилема дали сега е моментат да започнем да правим опити, за да мойе да се роди и поотрасне докато заварша. При това полойение и маика ми трябва да доиде при нас за да ни помага защото няма да мога да се справям с бебе и университет. Притеснява ме и дали ще се справяме финансово защото немойем да разчитаме на никои друг освен на нас двамата. Аз дали ще мога бременна да се справя с университета и работата си... А ако изчакаме да се преместим, да си намерим хубава работа и двамата, ще минат векове.. А не ми се чака толкова. Много ми е обаркано, не сум споделила още с маика си, но знам че ако решим да имаме б ебе родителите ни ще ни се зарадват много.

Тук идва моментат да чуя и вашите гледни точки, как бихте постапили вие на мое място. Все си мисля че бихме се справили, едно дете променя приоритетите, и вийданията кам йивота.

Благодаря, хубав ден Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Не може непознат човек да каже, сега ли е моментът или не да станете родители. Никакво значение няма шепа жени от някакъв форум как биха постъпили. Това решение, смятам се взима само от бъдещите родители  Peace П.с. Напрегнах се , докато прочета какво си написала, страшно неграмотно  ooooh!
Виж целия пост
# 2
Извинявам се за писането, по принцип пиша по- грамотно, но нямам кирилица и използвам онлаин кирилизатор...

Знам, че само ние сме хората които ще вземат решение, не карам никои да го взима вместо нас, просто както казах, искам да видя различни гледни точки Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Е, добре, щом настояваш за мнения ще си кажа моето  Simple Smile Аз бих изчакала. Мисля, че ситуацията ви ще се затрудни много от появата на бебето. Чак векове няма да минат , ако изчакате да си стъпите на краката  Peace
Виж целия пост
# 4
Абсолютно съгласна с последното мнение, млади сте още, живота е пред вас. А и така "връзваш" майка си, за нея помисли ли, дали е съгласна да остави целият си живот, баща ти, работата ако има такава, и да дойде да ти гледа детето следващите 2-3 години. А мъжа ти, дали ще е щастлив от постоянното присъствие на тъщата. Моят много се разбира с майка ми, но надали щеше да е така, ако тя живееше у нас за постоянно. Което пък е повод за скандали с половинката.
Виж целия пост
# 5
Според мен изчакай да си към края на образованието си, например последната година да я изкараш като бременна. И не отлагайте твърде дълго после във времето, понякога хората се захласват, образование, кариера, хайде за това да пестим, за онова, а времето си лети. При мен м/у двете ми бременности са почти 10г и има огромна разлика как ги карам, според мен и годинките си влияят, въпреки че съм на 34г и се имам за млада.
И сега да родиш, би се справила, щом и майка ти може да дойде при вас, въпросът е колко силно го искаш, тук сама трябва да си прецениш. А и зависи колко ти е натоварена програмата в университета, тя ще ти гледа бебето, за да учиш, но на теб ще ти се иска да си ти с него, защото са безценни тези моменти.
Виж целия пост
# 6
Аз мисля,че е много по-добре първо да завършиш,да поработиш по специалността си и едва тогава да мислиш за бебе.Млада си и имаш много време.
Виж целия пост
# 7
Сигурно са много малко хората,искащи да имат бебе,които определят даден момент за абсолютно подходящ : или ще е учене,или ще е работа или липса на пари.Едва ли някога ще нацелите подходящия момент.Аз в момента съм 4 курс (тази година трябва да завърша),след което плановете ми са да запиша магистратура и да си потърся работа по специалността.Живот и здраве след 3 месеца ще се омъжвам,с приятеля ми сме заедно от 3 г и половина горе-долу,той е на 28 (изкарва сравнително добри пари за България). Решили сме след сватбата да започнем да работим за бебче - пък вече божа работа - ако нещата не станат бързо смятам да си по работя,ако пък се получат бързо ще си остана с магистратурата и евентуално някакъв стаж. При мен изобщо няма да е лесно,живеем в София,бабите са по други градове,но знам,че ще се справя.Не че не искам да се реализирам професионално,но ако мога да избирам бих искала да родя по-млада,а работа до края на живота ни ни чака Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Май всички около теб нямат търпение вие двамата да си имате бебче... освен теб. Ти не си сигурна - хем не ти се чака, хем не си убедена, че ще се справите.
На 23 си, аз на 30, имам същите дилеми, но моето финансово положение е по-сложно. Но парите като цяло не са проблем, проблем е желанието - твоето и на околните. Аз нямам желание да изпълнявам нечии очаквания, съответно смятам да изчакаме.
Бих те посъветвала да не бързаш. Ти ще се притесняваш, докато правите опити, после ти ще носиш това дете 9 месеца, после го раждаш, после го гледаш, а от всички страни само стоят някакви хора и ти дават акъл. Колкото и близки да са ти всички, ще луднеш на 2рата седмица от вмешателства и непоискани съвети, ще се комплексираш, че не можеш да се погрижиш за собственото си бебе, а трябва да разчиташ на друг (дори да е майка ти и пак добре, че няма да е неговата майка).
И векове да минат - ехо, 23 не са 33 и не сме 16ти век. Като те чета, сякаш се опитваш да изпълниш норматив. Подреди си живота, пък на твоето лично желание да имаш бебе ще му дойде времето. Горе главата, никой не те гони   bouquet
Виж целия пост
# 9
Леко егоистично ми звучи на мен. Майка ти ще гледа бебето, докато вие учите и работите. После евентуално градите кариера. И така вие детето ще е отгледано, докато вашите приоритети са работа и къща.
Няма да коментирам факта, че искаш да обърнеш наопаки живота на майка ти, за да се случи плана. И какво значи "изправена съм пред дилема"? Според мен няма такава.
Виж целия пост
# 10
Пропуснах да напиша - щом той така или иначе работи повече от теб и изкарва и повече пари, а ти явно си на нещо почасово (поправи ме, ако греша) - завършИ си образованието и тогава раждай. Просто сменИ ученето с майчинство, когато приключиш с първото. Така хем детето ще е отгледано от майка си, хем няма да имате големи финансови сътресения, хем и ти няма да се товариш.
Това при положение, че притесненията ти са само от финансово естество  Peace
Виж целия пост
# 11
Какъв правопис  smile3501
Според мен отговорността ще я прехвърлиш на майка си. Тя ще ти гледа детето, ти ще учиш и евентуално ще работиш. Като завършиш то ще е поотраснало и ще тръгне на градина..
И аз много искам бебе, но нямаме финансовата възможност да го гледаме. Не мога и да искам някой да си остави работата и да дойде да ми гледа детето.
Според мен наблегни на учението и си инсталирай кирилица! Не знам правописните грешки на какво се дължат, но бъркат в очите!
Виж целия пост
# 12
Може пък майка й да иска, има баби мило и драго дават да са край внучетата. Нашите и двете реват, че ги виждат рядко, сякаш сме на хиляди километри от тях.  ooooh!
Наши познати и двете се омъжиха в чужбина, сега с едната бременеем горе долу заедно и виждам родителите й, че им е мъчно, че не са край нея сега (първо внуче ще им е), като ме видят с тумбака много ми се радват, щото тяхната щерка и корема й го виждат само по скайп. Simple Smile
Тъй че не я ожалвайте жената (бабата). Wink
Виж целия пост
# 13
Аз го казвам от моята гледна точка. Майка ми все още работи, не е достигнала пенсионна възраст. Отделно живеем в различни градове. Не бих могла да я накарам да си напусне работата, за да дойде да ми гледа бебето.
Виж целия пост
# 14
Звучиш като да не ти е времето. А истината е, че има идеален момент, особено за жената. И той е 2-4 години работа след университета. За образованата жена е лудост да не стъпи поне на едно стъпало, преди да роди първото си дете.

А и като тръгнеш да раждаш, трябва да имаш предвид и потенциално негативни сценарии: тежка бременност с лежане, депресия, травми, секцио. Общо взето трябва да се запиташ- мога ли безнаказано и без последствия да се оттегля от живота си за поне една година? Финансово е добре да имаш спестени 1 година разходи.

А с такива тънки сметки как ще изгледате бебето и всичко ще се нареди точно - обикновено не излизат.

И не се поддавай на натиск от приятеля ти, няма той да е 9 месеца бременен и да ражда.

"защото няма да мога да се справям с бебе и университет"

Мда, затова не си готова. Не е сега моментът. А и като родиш, просто умът ти ще се промени, направо може да не ти е до учене...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия