Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ

  • 492 988
  • 4 804
# 3 645
Аз вярвам, че тук търсим да си помогнем чрез споделяне на виждане и житейски опит. Това че имаме различни позиции не  означава, че нечия е по-правилна или обратното неправилна. Нека не се валидираме поне тук. Валидацията е на първо място в себе си.
Виж целия пост
# 3 646
Аз пък все още съм на мнение, че това е ненужно обременяваща съзнанието на детето информация. Даже аз вече забравих, че е от ДЯ - толкова е копирал баща си, че всички които ни видят ме "съжаляват". Информация, която не носи ползи, може да донесе вреди - какво ще спечели детето като го научи това? Ако го правите заради недоброжелателите, не сте ли се замисляли просто да отстраните недоброжелателите от живота си? По какъв начин тези недоброжелатели са стигнали до тази информация изобщо? - за мен отговорът е, че вие не сте били достатъчно предпазливи. Дали сте им оръжие в ръцете и си мислите, че като дадете оръжие на детето си, то ще е защитено. Всяка информация в ръцете на недоброжелатели може така да се извърти, че ще се чудите от къде ви е дошло. Когато съм се раждала, майка ми се опитала да измисли такова име, че да не може да бъде изречено грубо или да бъда наранена чрез него от типа на "Кольооо, Пенооо, Марооо" и т.н. Обаче какво се оказва на практика - дори и на моето име намериха груб вариант - когато човек иска да нарани, ще нарани. Работете в посока да направите децата си устойчиви и психически здрави, за да устоят на такива атаки. Тогава за тях ще е без значение кога и дали изобщо са получили информация, че някаква си клетка била дарена за тяхното съществуване.

Съгласна съм, с мнението, но недоброжелателите може и да налучкват и блъфират. Още повече ако децата са две, възрастта е напреднала, как ще го скриеш? Ами те дори и Бг лекарите не са все още достатъчно дискретни, но и аз самата може да не успея да унищожа цялата документация. А и да унищожа - това ми се струва много крайно, все едно се срамувам от нещо. Аз съм едно дете, което при желание е намирало документи, които не е трябвало да намира, така че.... Все пак всяко семейство си решава заедно и си следва този си избран курс. Успех на всички!
Виж целия пост
# 3 647
Mama2288  Това да подозираш нещо не е същото като да знаеш със сигурност или да им потвърдиш подозренията. Всички са чували за инвитро, кой обаче знае какво е ИЯР, какво са яйцеклетки, до кога ги има и от кога ги няма ... Те дори да знаят истината, все ще намерят за какво да блъфират и да налучкват, защо трябва да им се дава повод?
А иначе - всички сме съгласни, че сме тук да си помагаме и да споделяме мнение. Никой никого не задължава да приеме неговото мнение, просто си разсъждаваме. Аз лично ако трябва да измисля причина да кажа на детето, тази на Fever Ray ми е най-близка и разбираема.
Според мен всеки е прав за себе си, няма едно най-правилно решение. Човек трябва да се опита да направи това, което смята за най-правилно за себе си, близките си и живота си. Всички сме различни и затова решенията са много различни. Аз се водя от правилото "няма информация - няма проблем" Grinning
Виж целия пост
# 3 648
Be-lla, в моя случай ще намерят детето и директно ще му го кажат. После ще оправям нещата постфактум... Но няма да мога да кажа:не е вярно. Никога не можем да сме сигурно как децата ще възприемат нещата. Като родители винаги правим грешки, дали ще са тези или други. Важното е да дейдтваме според съвестта си. В крайна сметка ще стане това, което ще стане.
Виж целия пост
# 3 649
Аз ще споделя, как почувствах нещата след като забременях и съобщих новината, че ще имаме бебе. Не бяхме казвали, че правим инвитро, защото решението дали ще имаме детенце си е само наше като двоика, то не касае никой друг, а и не знаехме какъв ще е резултата..дали ще успеем. Та като съобщихме новината, че ще има ново човече всички се зарадваха толково искрено, включително и големият ми син който е от моя яйцеклетка и естествено заченат, дори не са задавани въпроси как е станало какво сме правили и т.н беше празник за всички Simple Smile Споделих на една приятелка, че сме ползвали помощ при за зчеването и тя отговори, че това няма никакво значение, важното е че сме успели и сме щастливи вкл. и всички около нас. Тогава въпреки, че мислех да споделя, с детето и най-близките си хора, реших че няма смисъл да развалям щастието на всички с информация, която накои от хората дори няма да разберат като възрастните ми родители и само ще обърка главите им с излишни разсъждения...ще обърка живота и на детето , защото ще си задава излишни въпроси и да, може да бъде обект на подигравки и шушукане, защото хората са жестоки понякога дори и децата. Затова реших да не споделям тази информация с никого, защото нямам право да развялам щастието на никой друг. Ако се наложи ще кажа само на детето и то ще реши дали друг трябва да знае. Вярвам, че ще разбере мотивите ми, а и за донорката не знам нищо , само външни белези, които имат още хиляди други жени, изследвания никой не ми е представял,  бебчето е здраво и това е най-важното, а и да не беше пак щах да го обичам и да се грижа за него.
А дали е мое ангелчето, което родих? Да, не по -малко от батко си , защото аз му дадох  живот и ако някой реши да ми го отнеме съм готова да го убия, обичам го повече от колкото съм предполагала някога.
Относно донорката,  много съм и благодарна, но тя се е отказала от права върху яйцеклетката и аз я приемам като моя, освен това ако семенцето няма къде да покълне, т.е в утробата ми, никога няма да има живот. Яйцеклетката би отишла в тоалетната заедно  с месечния  цикъл...
Не искам да натрапвам мнението си на никой, всеки решава как да постъпи според вътрешния си усет.
А за мамите, които се интересуват искам да споделя, че има промяна в законодателството и се разрешава даряването на ембриони от лятото на тази година.
Виж целия пост
# 3 650
Nova76, благодаря ти за прекрасния начин, по който си описала всичко! 🥹 Споделям написаното от теб на 100 процента, точно така ги чувствам и аз нещата ❤️
Да са ти здрави дечицата и само хубави неща желая на цялото семейство! 😘🤗🍀
Виж целия пост
# 3 651
Най-големите ни деца са на 17, 24 и 25. Никога и никой не им се е подигравал, че сме използвали репродуктивни техники за зачеването им. Дори напротив. Те са горди, че сме били готови на всичко, за да ги имаме и затова бяха плътно зад нас при следващите ни опити.
Вкл. историята на появяването им ги насочи (най-големите) към професиите им.
Виж целия пост
# 3 652
Fever Ray, това е страхотно явно ти си по-смела, но хората са различни. Семейството Ви е супер сплотено. Аз имам роднини от страна на първия ми съпруг, които не съм сигурна, че  ще реагират положително ако разберат, а и не само те... затова реших да си го спестя, на детето ми също.


[quote author=Fever Ray

link=topic=827920.msg47334557#msg47334557 date=1702375599]
Най-големите ни деца са на 17, 24 и 25. Никога и никой не им се е подигравал, че сме използвали репродуктивни техники за зачеването им. Дори напротив. Те са горди, че сме били готови на всичко, за да ги имаме и затова бяха плътно зад нас при следващите ни опити.
Вкл. историята на появяването им ги насочи (най-големите) към професиите им.
[/quote]
Виж целия пост
# 3 653
Щом има намесени и други фактори, напълно нормално и разбираемо е да се притесняваш.
Виж целия пост
# 3 654
Аз ще споделя, как почувствах нещата след като забременях и съобщих новината, че ще имаме бебе. Не бяхме казвали, че правим инвитро, защото решението дали ще имаме детенце си е само наше като двоика, то не касае никой друг, а и не знаехме какъв ще е резултата..дали ще успеем. Та като съобщихме новината, че ще има ново човече всички се зарадваха толково искрено, включително и големият ми син който е от моя яйцеклетка и естествено заченат, дори не са задавани въпроси как е станало какво сме правили и т.н беше празник за всички Simple Smile Споделих на една приятелка, че сме ползвали помощ при за зчеването и тя отговори, че това няма никакво значение, важното е че сме успели и сме щастливи вкл. и всички около нас. Тогава въпреки, че мислех да споделя, с детето и най-близките си хора, реших че няма смисъл да развалям щастието на всички с информация, която накои от хората дори няма да разберат като възрастните ми родители и само ще обърка главите им с излишни разсъждения...ще обърка живота и на детето , защото ще си задава излишни въпроси и да, може да бъде обект на подигравки и шушукане, защото хората са жестоки понякога дори и децата. Затова реших да не споделям тази информация с никого, защото нямам право да развялам щастието на никой друг. Ако се наложи ще кажа само на детето и то ще реши дали друг трябва да знае. Вярвам, че ще разбере мотивите ми, а и за донорката не знам нищо , само външни белези, които имат още хиляди други жени, изследвания никой не ми е представял,  бебчето е здраво и това е най-важното, а и да не беше пак щах да го обичам и да се грижа за него.
А дали е мое ангелчето, което родих? Да, не по -малко от батко си , защото аз му дадох  живот и ако някой реши да ми го отнеме съм готова да го убия, обичам го повече от колкото съм предполагала някога.
Относно донорката,  много съм и благодарна, но тя се е отказала от права върху яйцеклетката и аз я приемам като моя, освен това ако семенцето няма къде да покълне, т.е в утробата ми, никога няма да има живот. Яйцеклетката би отишла в тоалетната заедно  с месечния  цикъл...
Не искам да натрапвам мнението си на никой, всеки решава как да постъпи според вътрешния си усет.
А за мамите, които се интересуват искам да споделя, че има промяна в законодателството и се разрешава даряването на ембриони от лятото на тази година.

И аз мисля по сходен начин, дори имам замразени ембриончета и се надявам на поне още едно детенце Simple Smile
Виж целия пост
# 3 655
Ние сме споделили за инвитрото на семействата, на близки, които знаят за моите проблеми от миналото. За мен беше ясно още преди 17 години, че когато пожелая дете ще е нужна помощ. Късметлийка съм, че съпруга ми знаеше с какво се “забърква” и какво ни очаква още от момента в който пожелахме дете. Дадохме си шанс за естествено 6 месеца, и не се забавихме повече. Семействата са зад нас, най- близките ни приятели ни подкрепят. Но например колегите ми не знаят, не е имало причина да разберат. Ако се наложи ще споделя, без да навлизам в подробности.
Задължително ще кажем на детето, това сме го обсъждали и за нас така е редно. Генетичния материал ще е от друга жена, но без мен това ембрион че няма как да стане човек, въпреки това то трябва да е наясно с гена, да има своята история и да е наясно, ако нещо се случи защо се случва здравословно. Смятам да говоря с психолог кога това е най- удачно да стане. Нека първо да видя двете чертички и да прегърна пухкавко бебче на финала, дано да е скоро.
Виж целия пост
# 3 656
Здравейте момичета! В момента съм в 12-та гестационна седмица с близнаци! Пациентка съм на Д-р Мурат Онал, клиника Gynolife, Кипър! Пиша ви по повод на това, че днес ми спряха Прогестан дех 25 мг ампули, а ми останаха 9 кутий! Също така ми останаха 3 кутии естрофем! Ако има момичета, които търсят, може да ми пишат! Хубава вечер ви желая и успех на всички, които се борят за най-желаното бебе!
Виж целия пост
# 3 657
Тези, които са били на следната схема Пролутекс една сутрин и една вечер, и Прогестан 200 сутрин и вечер как ги спряхте, кога? Ако щете вярвайте, обаче следящият ми каза, но забравих, помня кога да намаля на една инжекциите, ама после...От клиниката казаха по принцип 12 седмица спиране, но и следящият да се изкаже.
Виж целия пост
# 3 658
По препоръка на следящия АГ инжекциите почнах да разреждам и спирам поетапно в 9-10-11гс, глобулите намалих и оставих до 14гс, когато почнахме да мерим шийката. При всяко намаляване на прогестерона прицапвах за по седмица, затова и толкова забавих спирането на глобулите.
Виж целия пост
# 3 659
Той сигурно затова ми каза 'опитай да намаляваш', явно да се види има ли прицапване.
В 12 и 6 дни съм при него за БХС и ранна фетална, да взема да оставя до тогава поне едните глобули, сутрин или вечер. Неговата фраза беше, че глобулите остават до по-късно заради шийката, евентуално. Та ако трябва да ми ги спре окончателно той тогава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия