Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ

  • 397 719
  • 4 058
# 3 975
Ако няма никакъв цикъл, 2-3 месеца преди трансфер се приема някаква ХЗТ, за да се подготви лигавицата на матката.
Преди първото забременяване съм правила това с Фемостон. Преди второто, с Трисеквенс.
Виж целия пост
# 3 976
Още не знам в детайли, но ще съм на ХЗТ (Циклакур) за 2-3 месеца и след това вероятно Естрофем от първи ден на МЦ; ако всичко е наред - Прогестерон две седмици по-късно и ЕТ след още 5 дни. Така предполагам, но докторът ще каже 😊

От сега ще си пия витамините, за да нямам дефицити.

Вие как ще се подготвяте?

И аз още нямам МЦ след раждането (вече година и 3 месеца). Също кърмя, но предполагам, че дори и да не беше така, МЦ нямаше да започне спонтанно.
Скоро ще започна прием на Циклакур, за да предизвикам МЦ и постепенно да започнем подготовка за нов трансфер 😊

И на мен ми предстои скоро да опитам нов трансфер,каква подготовка ще правиш преди трансфер?
Виж целия пост
# 3 977
В момента нищо, опитвам се да овладея ИР и да си оправя щитовидните.
Ще почакаме за яйцеклетки и ако не ми дойде до 3 месеца ще мина и аз на ХЗТ преди трансфера. Но излишно няма да приемам нищо. Дефицити в момента нямам, доста съм презапасила организма.
Виж целия пост
# 3 978
Ако няма никакъв цикъл, 2-3 месеца преди трансфер се приема някаква ХЗТ, за да се подготви лигавицата на матката.
Преди първото забременяване съм правила това с Фемостон. Преди второто, с Трисеквенс.

Имам си нормален цикъл,значи просто стандартен преглед при АГ

Успях на естествена лигавица без прием на естрофем или други хормони,но ще видим този път как ще е.
Единственото,което ми се иска е да стартирам с по-малко килограми,но не съм сигурна дали ще успея..
Виж целия пост
# 3 979
За свалянето на килограми правите ли нещо конкретно? Когато аз исках да свалям, гледах да имам по поне 500 калории дефицит на ден. Т.е. ако изразходя 2000 калории в деня, храната ми да не надвишава 1500 калории. При мен това даде супер резултат и отслабнах без да гладувам, с доста движение и полезна храна.
А по време на бременността спрях сладкото, тестените храни и солта и след раждането си бях почти същата като преди да забременея.

Ако няма никакъв цикъл, 2-3 месеца преди трансфер се приема някаква ХЗТ, за да се подготви лигавицата на матката.
Преди първото забременяване съм правила това с Фемостон. Преди второто, с Трисеквенс.

Имам си нормален цикъл,значи просто стандартен преглед при АГ

Успях на естествена лигавица без прием на естрофем или други хормони,но ще видим този път как ще е.
Единственото,което ми се иска е да стартирам с по-малко килограми,но не съм сигурна дали ще успея..
Виж целия пост
# 3 980
Оф, килата...Преди забременяването се бях окръглила доста, то и хормоните допринасят за това, през бременосста качих още 12 кг, та съвсем почнах, да се търкалям, добре че, спазвах строга диета през цялата бпеменност заради гестационен диабет и проблеми с жлъчката,  та не качих много килограми.  След раждането всичко качено през бремеността изчезна,  после недоспиване, търчане, кърмене, разходки с количката и сега хоп, година след раждането съм с още  14 кила надолу. Бебчо ми помогна и със свалянето на килата, та за това го обичам още повече 😀. Иначе се храня, по пет пъти с храни стимулиращи кърменето: овесени ядки, плодове и зеленчуци, мляко,  яйца, месо, риба, ядки...хапвам и шоколад, от време на време Simple Smile, от всичко по малко, но начесто и нещата се получават, и най-важното: много разходки с бебето, минимум по 5км на ден.

 [/b]
За свалянето на килограми правите ли нещо конкретно? Когато аз исках да свалям, гледах да имам по поне 500 калории дефицит на ден. Т.е. ако изразходя 2000 калории в деня, храната ми да не надвишава 1500 калории. При мен това даде супер резултат и отслабнах без да гладувам, с доста движение и полезна храна.
А по време на бременността спрях сладкото, тестените храни и солта и след раждането си бях почти същата като преди да забременея.

Ако няма никакъв цикъл, 2-3 месеца преди трансфер се приема някаква ХЗТ, за да се подготви лигавицата на матката.
Преди първото забременяване съм правила това с Фемостон. Преди второто, с Трисеквенс.

Имам си нормален цикъл,значи просто стандартен преглед при АГ

Успях на естествена лигавица без прием на естрофем или други хормони,но ще видим този път как ще е.
Единственото,което ми се иска е да стартирам с по-малко килограми,но не съм сигурна дали ще успея..
Виж целия пост
# 3 981
Nova76, супер пример и мотивация 🥰
Така се влиза във форма - с движение и хубава храна. Не обичам гладуването, а и обикновено не води до трайни резултати 😄
Виж целия пост
# 3 982
Здравейте,
отдавна следя темата и след един медицински аборт заради тризомия и няколко години ходене по лекари без успех, се решихме на ДЯ в Кипър. Възхищавам се на всички вас тук с множество стимулации, трансфери, процедури, лечение, бременностти и всичко, през което сте преминали, за да стигнете до целта. И аз преминах през доста разочарования и емоции, но миналото оставям назад Simple Smile Моята тема ще се стори на повечето може би незначителна, но не сме тук, за да си мерим проблемите, а за да си споделяме надявам се Simple Smile По отношение на ДЯ явно съм била неподготвена, тъй като очаквах, че ще мога по някакъв начин да се ориентирам към коя етническа група или как сама би се причислила дамата, която ще ми бъде донор. Общи физически показатели, хобита, професия и т.н. са ми предоставени (генетични изследвания ми отговориха, че не се предоставят, което малко ме учуди). Снимки разбира се не, даряването е строго анонимно. Единственото, което имам като ориентир, е националността - турска или кипърска, което само по себе не означава почти нищо. Дамата може да е с гръцко, турско, славянско или друго потекло, паспортът в днешно време не е определящ, нито местожителството. Та това, което малко ме притеснява е, че има някаква вероятност детето да не прилича на никой от нас (не живеем в България, съпругът ми е чужденец, доста светъл, аз съм средна работа), а роднините около нас знаят, че опитваме от години с най-различни лекари. Просто ми минават мисли как би се възприела липсата на прилика от роднини, в училище, дали детето няма да се травмира, ако някой му подхвърли нещо такова. По-скоро се притеснявам за детето, чуждото мнение по принцип не ме интересува. Ние сме решили да не казваме на никого, че сме ползвали ДЯ, на детето също. Ще ми е интересно да споделите вашия опит и разсъждения по темата. Благодаря и стискам палци на всички тук да успеете! Simple Smile
Виж целия пост
# 3 983
Здравейте,
Не мога да говоря за прилики или не. Още не съм видяла положителния резултат. Дано да е скоро и ви желая скоро да се похвалите тук.
Аз лично съм от жените, които не се притесняват от това детето дали и на кого ще прилича. Ще бъде себе си. Ще вземе нещичко и от баща си. Аз ще го нося до сърцето си и след това вече идва отговорната задача да бъда родител.
Но по отношение на емоционалната и психологическа част, за връзката с детето и това то как ще реагира на подмятания или коментари ние като сме отговорни да подготвим и обясним. Ще се съветвам с психолози- така сме го решили на този етап. Има чудесна литература за деца. Книжки с приказки, които още от ранна бебешка възраст да ви помогнат да направите прехода и да въведете детето в неговата лична история. Така, информацията няма да е шокова и то ще знае за произхода сте. Съставете приказка за неговата поява.
Хората все по- малко се вглеждат и няма да търсят разлики, ако и вие не търсите.  Търсете приликите и всички ще ги виждат.
Но това съм аз- аз така функционирам.
Стискам ви силно палци и ще чакам Вашата история тук Simple Smile

Здравейте,
отдавна следя темата и след един медицински аборт заради тризомия и няколко години ходене по лекари без успех, се решихме на ДЯ в Кипър. Възхищавам се на всички вас тук с множество стимулации, трансфери, процедури, лечение, бременностти и всичко, през което сте преминали, за да стигнете до целта. И аз преминах през доста разочарования и емоции, но миналото оставям назад Simple Smile Моята тема ще се стори на повечето може би незначителна, но не сме тук, за да си мерим проблемите, а за да си споделяме надявам се Simple Smile По отношение на ДЯ явно съм била неподготвена, тъй като очаквах, че ще мога по някакъв начин да се ориентирам към коя етническа група спада дамата, която ще ми бъде донор. Общи физически показатели, хобита, професия и т.н. са ми предоставени (генетични изследвания ми отговориха, че не се предоставят, което малко ме учуди). Снимки разбира се не, даряването е строго анонимно. Единственото, което имам като ориентир е националността - турска или кипърска, което само по себе не означава почти нищо. Дамата може да е с гръцко, турско, славянско или друго потекло, паспортът в днешно време не е определящ, нито местожителството. Та това, което малко ме притеснява е, че има някаква вероятност детето да не прилича на никой от нас (не живеем в България, съпругът ми е чужденец, доста светъл, аз съм средна работа), а роднините около нас знаят, че опитваме от години с най-различни лекари. Просто ми минават мисли как би се възприела липсата на прилика от роднини, в училище, дали детето няма да се травмира, ако някой му подхвърли нещо такова. По-скоро се притеснявам за детето, чуждото мнение по принцип не ме интересува. Ние сме решили да не казваме на никого, че сме ползвали ДЯ, на детето също. Ще ми е интересно да споделите вашия опит и разсъждения по темата. Благодаря и стискам палци на всички тук да успеете! Simple Smile
Виж целия пост
# 3 984
Говоря от опита на забременяла и родила именно от ДЯ в Кипър. Аз съм руса със зелени очи и да ви кажа изобщо, ама изобщо нямам драма, че детето е с тъмна коса и тъмни очи. Толкова много я обичам, че хич не ми пука как изглежда. За мен е най-прелестната на света. В момента, в който усетите бебчето, повярвайте ми ще забравите абсолютно всичко минало и абсолютно всички притеснения.
Здравейте,
отдавна следя темата и след един медицински аборт заради тризомия и няколко години ходене по лекари без успех, се решихме на ДЯ в Кипър. Възхищавам се на всички вас тук с множество стимулации, трансфери, процедури, лечение, бременностти и всичко, през което сте преминали, за да стигнете до целта. И аз преминах през доста разочарования и емоции, но миналото оставям назад Simple Smile Моята тема ще се стори на повечето може би незначителна, но не сме тук, за да си мерим проблемите, а за да си споделяме надявам се Simple Smile По отношение на ДЯ явно съм била неподготвена, тъй като очаквах, че ще мога по някакъв начин да се ориентирам към коя етническа група или как сама би се причислила дамата, която ще ми бъде донор. Общи физически показатели, хобита, професия и т.н. са ми предоставени (генетични изследвания ми отговориха, че не се предоставят, което малко ме учуди). Снимки разбира се не, даряването е строго анонимно. Единственото, което имам като ориентир е националността - турска или кипърска, което само по себе не означава почти нищо. Дамата може да е с гръцко, турско, славянско или друго потекло, паспортът в днешно време не е определящ, нито местожителството. Та това, което малко ме притеснява е, че има някаква вероятност детето да не прилича на никой от нас (не живеем в България, съпругът ми е чужденец, доста светъл, аз съм средна работа), а роднините около нас знаят, че опитваме от години с най-различни лекари. Просто ми минават мисли как би се възприела липсата на прилика от роднини, в училище, дали детето няма да се травмира, ако някой му подхвърли нещо такова. По-скоро се притеснявам за детето, чуждото мнение по принцип не ме интересува. Ние сме решили да не казваме на никого, че сме ползвали ДЯ, на детето също. Ще ми е интересно да споделите вашия опит и разсъждения по темата. Благодаря и стискам палци на всички тук да успеете! Simple Smile
Виж целия пост
# 3 985
Има хора, които предварително са узрели за това донорска яйцеклетка и донорска сперма. Други  имат психологическа бариера от този факт и не могат да го приемат. Защо не си изберете донорка по вашите външни и на съпруга ви белези-очи, коса, ръст, цвят на кожата. Потеклото няма значение. Ръководете се от физическите белези, кое е най близко до вас двамата.
Виж целия пост
# 3 986
Здравейте, май не ме разбрахте Simple Smile Не ме притесняват цвят на очи или коса, ръст и т.н. Двама души с еднакви показатели (цвят на очи и коса) съвсем не означава, че си приличат. Аз имам далечни гръцки корени и бих била щастлива, ако дамата-донор е гъркиня например или се определя като такава, тогава вероятността за прилика ще е статистически по-голяма. Но това, както посочих, не стои като опция за избор. Имам предвид клиниката в Кипър, в която съм аз. Явно искам прекалено много. За донорската сперма е ясно, че вторият родител го няма, за да се търсят прилики, случаят е съвсем друг. А детето, при липса на прилика и с двамата родители, може би ще започне само да си задава въпроса "защо" не прилича на нас. И дали някой е узрял или не и за какво точно, просто така да лепите етикети, е някак струва ми се неуместно за тази група Simple Smile
Всеки си има своите съображения и си мисля, че е редно да си ги уважаваме взаимно Simple Smile
Има хора, които предварително са узрели за това донорска яйцеклетка и донорска сперма. Други  имат психологическа бариера от този факт и не могат да го приемат. Защо не си изберете донорка по вашите външни и на съпруга ви белези-очи, коса, ръст, цвят на кожата. Потеклото няма значение. Ръководете се от физическите белези, кое е най близко до вас двамата.
Виж целия пост
# 3 987
Благодаря ти,
Елче, намирам идеята и нагласата ти за доста интересна Simple Smile
Здравейте,
Не мога да говоря за прилики или не. Още не съм видяла положителния резултат. Дано да е скоро и ви желая скоро да се похвалите тук.
Аз лично съм от жените, които не се притесняват от това детето дали и на кого ще прилича. Ще бъде себе си. Ще вземе нещичко и от баща си. Аз ще го нося до сърцето си и след това вече идва отговорната задача да бъда родител.
Но по отношение на емоционалната и психологическа част, за връзката с детето и това то как ще реагира на подмятания или коментари ние като сме отговорни да подготвим и обясним. Ще се съветвам с психолози- така сме го решили на този етап. Има чудесна литература за деца. Книжки с приказки, които още от ранна бебешка възраст да ви помогнат да направите прехода и да въведете детето в неговата лична история. Така, информацията няма да е шокова и то ще знае за произхода сте. Съставете приказка за неговата поява.
Хората все по- малко се вглеждат и няма да търсят разлики, ако и вие не търсите.  Търсете приликите и всички ще ги виждат.
Но това съм аз- аз така функционирам.
Стискам ви силно палци и ще чакам Вашата история тук Simple Smile

Здравейте,
отдавна следя темата и след един медицински аборт заради тризомия и няколко години ходене по лекари без успех, се решихме на ДЯ в Кипър. Възхищавам се на всички вас тук с множество стимулации, трансфери, процедури, лечение, бременностти и всичко, през което сте преминали, за да стигнете до целта. И аз преминах през доста разочарования и емоции, но миналото оставям назад Simple Smile Моята тема ще се стори на повечето може би незначителна, но не сме тук, за да си мерим проблемите, а за да си споделяме надявам се Simple Smile По отношение на ДЯ явно съм била неподготвена, тъй като очаквах, че ще мога по някакъв начин да се ориентирам към коя етническа група спада дамата, която ще ми бъде донор. Общи физически показатели, хобита, професия и т.н. са ми предоставени (генетични изследвания ми отговориха, че не се предоставят, което малко ме учуди). Снимки разбира се не, даряването е строго анонимно. Единственото, което имам като ориентир е националността - турска или кипърска, което само по себе не означава почти нищо. Дамата може да е с гръцко, турско, славянско или друго потекло, паспортът в днешно време не е определящ, нито местожителството. Та това, което малко ме притеснява е, че има някаква вероятност детето да не прилича на никой от нас (не живеем в България, съпругът ми е чужденец, доста светъл, аз съм средна работа), а роднините около нас знаят, че опитваме от години с най-различни лекари. Просто ми минават мисли как би се възприела липсата на прилика от роднини, в училище, дали детето няма да се травмира, ако някой му подхвърли нещо такова. По-скоро се притеснявам за детето, чуждото мнение по принцип не ме интересува. Ние сме решили да не казваме на никого, че сме ползвали ДЯ, на детето също. Ще ми е интересно да споделите вашия опит и разсъждения по темата. Благодаря и стискам палци на всички тук да успеете! Simple Smile
Виж целия пост
# 3 988
Аз родих с ДЯ две прекрасни близначки в клиниката на д-р Явор Владимиров, като донорката е българка. Аз съм с тъмна коса, зеленикави очи и не толкова светла кожа, нормален тен. Мъжът ми е рус със сини очи, бяла кожа. Едната близначка му е одрала кожата - бяла, руса, синеока, за другата всички казват, че прилича на мен: моята коса, моят тен и тъмно сини очи. Наистина координаторката в клиниката Стефка Василева си е свършила добре работата. Бебетата са прекрасни! Но никога не съм се тревожела как ще изглеждат, аз съм майката, другата е донорка.  Още се чудя дали да им казвам, засега не сме казали на никого, освен на моя близка приятелка, която е тръгнала по моя път, за да я насърча и да знае, че резултатът си заслужава. Важното е ръцете да са пълни, ние ще ги гледаме и възпитаваме. Важното е да сме живи и здрави и да имаме време да ги отгледаме и да им се радваме.
Виж целия пост
# 3 989
Здравейте, май не ме разбрахте Simple Smile Не ме притесняват цвят на очи или коса, ръст и т.н. Двама души с еднакви показатели (цвят на очи и коса) съвсем не означава, че си приличат. Аз имам далечни гръцки корени и бих била щастлива, ако дамата-донор е гъркиня например или се определя като такава, тогава вероятността за прилика ще е статистически по-голяма. Но това, както посочих, не стои като опция за избор. Явно искам прекалено много. За донорската сперма е ясно, че вторият родител го няма, случаят е съвсем друг. А детето, при липса на прилика с двамата родители, може би ще започне само да си задава въпроса "защо" не прилича на нас. И дали някой е узрял или не и за какво точно, просто така да лепите етикети, е някак струва ми се неуместно за тази група Simple Smile
Всеки си има своите съображения и си мисля, че е редно да си ги уважаваме взаимно Simple Smile
Има хора, които предварително са узрели за това донорска яйцеклетка и донорска сперма. Други  имат психологическа бариера от този факт и не могат да го приемат. Защо не си изберете донорка по вашите външни и на съпруга ви белези-очи, коса, ръст, цвят на кожата. Потеклото няма значение. Ръководете се от физическите белези, кое е най близко до вас двамата.

Според мен ако държите на това може да говорите с клиниката да ви намери донорка,която е етническа гъркиня.
Знам,че има клиники в Украйна,не знам за други държави,но за Украйна знам, че можеш да си видиш донорката на снимки и да си я избереш по външни белези.Мисля,че в Надежда с Майки за донорство,ако говорите ,че държите на това евентуално могат да гледат за донор със сходни черти.

Честно казано преди да се подложа на процедура с ДЯ с мъжа ми бяхме говорили доста и бяхме наясно,че може да се случи така,че детето ни изцяло да прилича на донорката,или например тя да има голям или крив нос например,но след като сме поели по този път в крайна сметка за нас нямаше по-важно нещо от това да имаме дете. Всичко останало бяха детайли.
Имам най-прекрасното дете на света с прекрасни черти, хората виждат прилики между нас,които няма как да имаме,а по характер ми е одрала кожата наистина.
Дори по време на бременността четях неща по темата с прилики,деца от донорски материал,постоянно се чудех и питах как ли ще изглежда детето ми..Ами наистина е вярно,че щом се роди толкова ще се влюбите в него,че няма да си задавате тези въпроси и ще забравите всяко притеснение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия