Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ

  • 493 052
  • 4 804
# 810
Как да няма смисъл. Най-малкото то до като расте в теб вече го е чувало. От психологическа гледна точка детето трябва да знае още от бебе.
Моето дете е заченато с моя яйцеклетка, на с доноски сперматозоиди и още в родилното му разказах как се е появил на този свят. И сега от време на време му я разказвам.
Прочети “Всичко е език” на Франсоаз Долто (френски психоаналитик и то на бебета) и ще ти стане ясно защо тези неща не трябва да се крият от детето.
Виж целия пост
# 811
Добре де, ами ако съм забременяла, изневерявайки на мъжа си, трябва ли докато бебето е малко да му кажа да си знае?
Според мен има един тънък момент кога истината е полезна и кога я използваме за туширане на собствената си съвест - хвърляме горещия картоф и готово. Това разбира се е лично мое мнение и ако нещо се случи - да, ще разкажа всичко. А след 15 години може да се случи така, че децата да се правят изцяло в епруветка по предварително зададени параметри и ако е така, надали нашите ще се вълнуват особено как са заченати Simple Smile

Нандин, при теб е малко по-различна ситуацията, защото въпросът за тати е неизбежен или поне с такова впечатление съм останала и се извинявам, ако греша.
Виж целия пост
# 812
Права си за моя случай, но не това, че няма баща е водещото в случая. В крайна сметка мога да му кажа, че ни е изоставил или, че е починал, но с това няма да му направя услуга.
От психологическа гледна точка детето има право да знае.
Ако си забременяла изневерявайки на мъжа си, все някога това ще излезне на яве.
Та винаги е най-добре при такива особености истината да се знае от съвсем ранно детство.
Бебетата разбират какво се случва около тях още от 12г.с. По прегледите се споменава, че бременността е от донорска яйцеклетка, та за това казвам, че още преди да се роди детето то ще е чуло тази информация. А и като се роди при по-специализирани прегледи винаги питат за наследствени заболявания, там отново ще трябва да кажете, че то е заченато с ДЯ и то отново ще чуе. Колкото и да си мислите, че нищо не разбират, не е така. Скриването на истината може да има доста дълбоки психологически последствия за детето.
Мн горещо препоръчвам книгата, която споменах в предният ми пост.
Виж целия пост
# 813
Ами аз нямам намерение да казвам. Аз съм родила детето-аз съм майката. Знаят няколко от най-близките ни роднини, които със сигурност няма да кажат. Разбира се това е моята гледна точка. Аз обикновено гледам да си спестявам всякакви ненужни проблеми и затруднения.
Виж целия пост
# 814
Това си е ваш избор, ама отговор “няма наследствени заболявания”, вместо да се каже, че не знаете, защото... може да му коства много. Защото едно е лекарат да знае, че няма едно е да има все пак едно на ум при диагностицирането и лечението.
Товя, че детето ще “разбере” това, соето то вече знае, не ви прави по-малко майка.
Виж целия пост
# 815
По въпроса относно приликата - досега са коментирали само, че прилича на мъжа ми. Което е нормално-сестра ми например също изобщо не прилича на майка ми, а изцяло на баща ми.
Виж целия пост
# 816
А докато си бременна как точно ще кажеш го кажеш на 4 очи?

Избора си си е твой, надявам се след време да не съжаляваш
Виж целия пост
# 817
Аз също не бих казала. Смятам, че е излишно. И най-вече затова, че детето няма шанс да намери донорската си майка/баща, дори и да иска.  И аз не мога да му помогна за това. Защо да му натоварвам психиката?
Става въпрос само за една клетка, а майчинството (бащинството) е много повече от това.
Виж целия пост
# 818
За пореден път се убеждавам, че българинът си мисли, че когато спести истината или излъже прави добро на детето си...
Когато съвместният живот започне с тайни, от самото начало се губи доверието между родител и дете. После в пубертета... ама какво стана, моето дете не беше такова...
И изобщо не става въпрос да намира донора.
Виж целия пост
# 819
Лъжата е необходима. И има благородна лъжа. Била съм и от двете страни - казвала съм истина, макар че не беше необходимо - на мен ми олекна, но видях как човека, когото обичах се съсипа и не само аз предадох доверието му, но той трудно се довери в последствие. И кому, освен на мен, беше нужно да се знае такава истина..
Също така съм знаела какво ме чака (развод на родителите) и съм искала да не научавам подробности - но не, нали трябва да сме честни. Еми можеха да ми спестят няколко тийн нервни кризи и месеци безсънни нощи, ако не се опитваха да ми кажат цялата "истина" (кавички, защото е субективна) кой и защо не желае да продължи.
Когато научих, че баща ми има 4-5 месеца живот, бях без работа и преди да почине го излъгах, че съм си намерила - в добра фирма, с добро заплащане. В последствие наистина си намерих, но по-важното е, че според моята мярка лъжата беше необходима.
Та не смятам, че истината е на всяка цена, нито че има връзка с произхода, но със сигурност личното решение е базирано на личен житейски опит и някак си се чуствам задължена да защитя моя избор, което е глупаво и все пак го правя Simple Smile
Нека не забравяме, че най-важното е децата да са здрави и щастливи. Дали някой ще го постигне със сладолед преди вечеря, с тупкане на памперса на непослушните или с разговори - за всеки "Човек" включва различни характеристики, но вярвам всяка от нас ще даде максимума от себе си. Hug
Виж целия пост
# 820
Всеки е свободен да прави каквото иска и както си реши. Но трябва и да е готов да понесе последствията. Аз не намирам нищо хубаво в това да се крие и спестява истината, каквато и да е тя.
Лъжата никога не е необходима. Тя не изгражда доверие, тя го руши.
А и в случая, става въпрос детето да получи потвърждение на това, което вече е чувало и знае, а не да получи информация, която е чисто нова за него.
Виж целия пост
# 821
Педиатрите на детето трябва да знаят , че е с донорска яйцеклетка и че нямате информация за наследствени заболявания. Така могат да направят тестове и да предотвратят бъдещи евентуални проблеми. Когато кажете че няма наследствени заболявания няма да се провери и евентуално предотврати.
Плюс в днешно време риска не е "някой да немукаже" , а прост тест или донорство на клетки или орган - най-близкия вариант е семейството и тогава ще трябва да се обясни, защо всъщност не става. Генетиката се развива с такава скорост и генетичните тестове ще са толкова чести , колкото взимането на кръв за изследване на хемоглобин например.
Виж целия пост
# 822
Точно за доверието става въпрос. След като детето разбере, че е излъгано за такова нещо, как изобщо може да се очаква, че ще ви вярва безрезервно, както трябва да бъде между родител и дете?
Аз също съм на мнение, че това е само една клетка. Че докато расте в мен с детето ми сме обменили гени, защото то се храни от мен. Че аз съм му майка и никоя друга (естествено!). Изобщо не мисля, че възрастният, в който ще се превърне детето би проявил интерес да търси донорката, след като нещата са му ясни и обмислени. Лъжата в случая изобщо не е благородна. Едно порастнало дете би се почувствало по-скоро измамено ако разбере, че цял живот е премълчавана някаква истина. Не мисля и че би могло да си помисли, че не съм негова майка. Износила ли съм го? Износила съм го. Родила ли съм го? Родила съм го. Грижата и обичта след това няма и да коментирам.
Това си е мое мнение де, не ангажирам никого с него Simple Smile
Между другото и аз мислех преди време, че няма какво и защо да се казва, но си промених мнението.
Виж целия пост
# 823
Моето мнение по въпроса е доста простичко, според мен. Така или иначе времето променя смисъла на нещата с пълна сила и динамика. Това което днес е редно, утре може би няма да е. Събитията също подсказват как да се действа. Тази тема ми напомня за спора, кое е първо...яйцето или кокошката!? А къде забравят петела? Че така де, и двата варианта са правилни и не толкова. Само не трябва да се зарича човек, че няма да каже или да живее с мисълта, че в този ден и час ще каже каквото и да е. А относно всички варианти, които могат да бъдат разгледани и евентуално да се случат, никой няма как да знае. Давайте го спокойно и лежерно и кОт додИ. 😊
Виж целия пост
# 824
Аз само ви чета,защото все още нямам успех и не съм за тази тема...Но си мисля:какво ще предприемете,дали ще кажете на детето,или- не,това всеки ще си го реши за себе си така,както го чувства със сърцето си и както смята,че е правилно,спрямо собствените си разбирания.Но вие,всички майчета тук,сте благословени,
че имате дечица.А за чакащите като мен въпросът дали детето ще е наясно с произхода си,стои мноого далеч в неизвестното бъдеще.Чудя се дали някога ще бъда изправена пред тази дилема изобщо.
Радвайте се на дечицата,те са си ваши,независимо как са заченати.А решението да кажете,или да премълчите,ще си дойде само!
Извинявам се,че нахлух така в темата!



Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия