Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ

Нищо повече от това дали ще се случи бременност или не. Дали организмът на рецепиентката ще приеме ДЯ. Не става дума за генетична съвместимост, а за потенциал.

Доста жени вече са правили ПИД в Gynolife. Изпращат материала за изследване в Анкара. По въпроса за това дали следва децата да знаят за произхода си , моето лично мнение е, че следва да знаят и лично за себе си съм решила да се консултирам с психолог на каква възраст и по какъв начин е най - добре да им поднеса тази информация. Не знам дали вие сте се замисляли в случай на някаква донорска ситуация например или друга подобна и стане ясна липсата на генетична връзка как би се отразила на психиката на децата ако по този начин узнаят истината за своя произход . Така, че за мен не е въпрос на избор искреното отношение с децата относно произхода им. За мен е без значение дали приличат на мен или съпруга ми, в крайна сметка те се оприличават с годините и не се съмнявам, че ще открия прилики помежду ни. Харесва ми едно сравнение, че ако донорката е пияното, ние рецепиентките сме пианистите. Ние отключване определени гени и изборът го прави нашето тяло, не това на донорката. Една и съща яйцеклетка, ако е възможно да съществува, би имала различно проявление при различни рецепиентки. Става въпрос за т.нар. Епигенетика.
Относно пренаталния тест в случай на бременност с ДЯ съм категорична, че това че донорката е млада не изключва нуждата от такова изследване .
Факт е, че имам 6 месечни близнаци след втори опит в Gynolife .Първият ми опит приключи с мидсед в 8 гс. Въпреки че донорката ми бе на 23 години .

Аз също като вас споделям мнението,че не трябва да има тайни в семейството и,че ако има такива рано или късно те ще бъдат разкрити...Проблемът е ,че моят съпруг е на малко по-различно мнение и смята,че ако споделим с детето в по-ранна възраст може да не бъде разбрано по правилен начин и да се получат излишни проблеми.По думите му можем да споделим,когато детето е доста голямо вече. Тук не сме на едно мнение по въпроса,не че знам как,но знам,че има начин и по-рано да се каже.Моят проблем единствено е,че няма как детето ми да намери донорката си,поне по мое знание няма начин да получи информация за нея.

И аз съм твърдо за ПИД. Болката при амниоцентеза е нищо в сравнение с разочарованието от резултата. Колкото до епигетиката - тя се занимава основно с метилирането на гените (дълга тема), а останалите проучвания са в сферата на теорията все още, включително относно донорството и произхождащото от това, доколкото съм чела аз Лошо няма, може би след 20 г. ще се знае на 100% доказано, че реципиентката влияе пряко с нейното ДНК или организъм и как точно. А за споделянето с детето - това е по-специална тема и изцяло лична преценка, аз съдя по себе си, че ако бях дете от донорска яйцеклетка (което е изключено разбира се на моята възраст), бих предпочела да не знам за това



quote author=Violeta7777 link=topic=827920.msg48210644#msg48210644 date=1719258392]
Доста жени вече са правили ПИД в Gynolife. Изпращат материала за изследване в Анкара. По въпроса за това дали следва децата да знаят за произхода си , моето лично мнение е, че следва да знаят и лично за себе си съм решила да се консултирам с психолог на каква възраст и по какъв начин е най - добре да им поднеса тази информация. Не знам дали вие сте се замисляли в случай на някаква донорска ситуация например или друга подобна и стане ясна липсата на генетична връзка как би се отразила на психиката на децата ако по този начин узнаят истината за своя произход . Така, че за мен не е въпрос на избор искреното отношение с децата относно произхода им. За мен е без значение дали приличат на мен или съпруга ми, в крайна сметка те се оприличават с годините и не се съмнявам, че ще открия прилики помежду ни. Харесва ми едно сравнение, че ако донорката е пияното, ние рецепиентките сме пианистите. Ние отключване определени гени и изборът го прави нашето тяло, не това на донорката. Една и съща яйцеклетка, ако е възможно да съществува, би имала различно проявление при различни рецепиентки. Става въпрос за т.нар. Епигенетика.
Относно пренаталния тест в случай на бременност с ДЯ съм категорична, че това че донорката е млада не изключва нуждата от такова изследване .
Факт е, че имам 6 месечни близнаци след втори опит в Gynolife .Първият ми опит приключи с мидсед в 8 гс. Въпреки че донорката ми бе на 23 години .
[/quote]

Вкъщи темата се обсъжда спокойно и открито, а синът ни расте с информацията. За мен това е правилното.

Подкрепям.А замисляли ли сте се ако иска да открие след време жената донор как бихте процедирали,аз нямам против,но както написах не мисля,че има начин да съдействам в това отношение

Няма как да се случи. За донорката по закон не се дава информация. Донорството е анонимно, а и не може да се търси съпоставка с осиновяването, защото тази жена е дала само 1 клетка, а развитието на клетката зависи от приемника. Няма общо и с даряването на органи.
Единствената информация, която имаме за донорката в, че е семейна с 2 деца и за възрастта ѝ. Отделно са всички генетични и здравни изследвания, на които има само номер.
При правилно възпитание и при даване на добри познания по биология на детето, надали ще поиска да познава жена, която е направила добро за нас, но е напълно чужда.
Всичките ни деца са резултат от репродуктивно лечение и смятам, че съм достатъчно наясно с възможните реакции на различна възраст. Те дори не са се вълнували кои лекари са участвали в процеса.
Все едно аз да се вълнувам кой ми е дарил кръв,когато зимата се наложи да ми преливат големи количества, за да живея. Не съм. Благодарна съм на хората, да са живи и здрави, но оцеляването ми зависи основно от моята сила да се преборя. Аналогично с ДЯ. Надявам се да е жива, здрава и щастлива цената и дано сега, заради войната, донорството да ѝ е наистина по сърце, а не да е начин на препитание.

Надявам се и децата да мислят както описвате тук.

Най-големите ми деца са вече възрастни хора, някои и със свои деца, та не говоря наизуст.
Разбира се, отношението на децата към донорството и към тези въпроси винаги зависят от отношението на родителите.

Ако информацията им е поднесена първоначално, обсъждана в последствие, разгръщана и допълвана от родителите, няма как децата да мислят по различен начин. Дори когато като по-големи имат възможност за самостоятелно набиране на знания пак дълбоко вкоренена остава гледната точка на родителите.
.

Благодаря за споделеното мнение, момичета, изпълнихте ме с доста позитивна нагласа по въпроса за в бъдеще.

Тук беше станало въпрос за избиране на пол. За коя клиника ставаше въпрос?
Една позната твърди, че било забранено със закон в България. Аз не съм убедена в това - нито е неморално, нито неетично, т.е. не виждам нещо лошо или нередно в това, че чак да е забранено, в която и да е страна.

ПИД се прави само за да се избегнат заболявания, не е законно да си избираме пол, цвят на косата и каквото и да е друго.
Може би ви се струва, че е ОК, защото си мислите в контекста на едно семейство и защото не сме в култура със силно предпочитение към единия пол. Но вижте в Китай какво е положение в момента, след политиката за 1 дете - https://www.dw.com/bg/zaso-v-kitaj-ima-tolkova-malko-zeni/a-63778736

п.п. има държави дето нямат право да разкриват пола на детето при пренатален тест и това не е случайно.

Попитах, защото тук някой каза, че ще избира пол. Иначе не мисля да задълбавам чак толкова.
Просто се интересувам дали някъде е разрешено наистина. В България не е, прочетох закона и може само ако е свързано със заболяване.

Да позволено е- извън Европейския съюз