хораат днес са в пъти по-заможни от тези през 18 век, но и войните са по-мащабни, защото нарастват дисонасите между свъхбедни и свръхбогати хора. това значи или всички да се преселим на друга планета (временно решение) или да отхвърлим парите като разплащателно средство и да си даваме един на друг плодове. В противен случай вървим към масово измиране.
В пъти?!?Мдаам
Преди са имали по 2 овце,сега имат по един лаптоп и един мобилен
изключително опростяване на нещата. в действителност преди време бедните са били толкова бедни, че в 90 процента от случаите са били зависими селяни ( в Русия е имало холопи - роби), бащи са продавали дъщерите си , за да платят дълговете си. Много хора са живеели по паланки, днес масово хората имат собствени апартаменти (най-евтиния апартамент струва 200 000 лева), а някои дори и собствени къщи, за къщите-палати няма да говорим....
Още нещо - прадядо ми е бил заможен човек, но е купил часовници на трима сина едва когато са завършили гимназията, а на баба ми, защото е момиче - след завършен седми клас (тогава четвърти клас, защото е имало отделения и после класове) днес всеки има по два часовника на ръката, за да се изфука. Масово се купуват часовници по 300-400 лева, а има хора да купуват часовници по 10 000 лева и отгоре.
Всяко семейство има по три телевизора НD - навремето на пет къщи е имало eдин стар ОПера за който се е чакало десет години.
В този смисъл днес сме по-богати.
ОТ друга СТрана нашето богатство дразни така нареченият "Трети свят". неслучайно в Ориента се появяват толкова тетористични групировки.
Да пътувам. 
Ще пътувам постоянно, ще живея на рум-сървис, няма да се спра на едно място до дълбока старост, когато ще си купя малка и удобна къщичка ( за да ми е уютно и не мегаломанско ) с много рози в градината и хубава беседка, с веранда. Ще гледам планините пред мен, потънали в мъгла, ще пия билков чай и ще слушам шума на листата на собствените си ябълкови, черешови, прасковени дървета, жуженето на пчелите и гласовете на внуците, дошли ми на гости. 
След това посещения най-вероятно няма да има нужда да си тръгвам