ЕЛП 46 - ароматна

Със сигурност оградата е дошла след алеята.

Пък за безсмисленото обикаляне - колкото по-безсмислено, толкова повече им се радваха преподавателите  Върви, че доказвай теоремата за кучето и градинката 

Добри, жива да си. Сега вързах снимката с чашката за кафе. Помня аз този метод на архитектурстване! Чудех се снимката какво е

Обичам да обикалям по стрничните пътеки в парковете, които често са просто утъпкани от минаване, а не са покрити с плочки или асфалт. Обичам ги такива - криволичещи, обрасли, да не знаеш къде ще те изведат. 

пък аз се притеснявах да не те обидя с лаишкото си обяснение 

на 31 малчо ще има празник на буквите 
по повод празника му купих  книжка за магии, нали четенето е магия и магията е в четенето.
баща му ми се скара.
това вече не е магия - май стана навик. 

Скарал ти се е? Тогава му спретни магия на манджата - абрака дабра и вместо сол сложи захар 

  аз съм в София, а те у дома - сами си готвят   

скара се, зашото смята, че му купувам прекалено много книги... че му угаждам прекалено много... че не е нужно всяко нещо да обявяваме за празник и да взимам подарък...

но после му е приятно като седнем с малчо да четем - винаги сяда срещу нас и ни гледа как се закачаме и забавляваме 

Добри, кажи му, че не е прав. Ако може все ден да ни е празник - какво му е лошото?
Детето ти е късметлия, така трябва, от всичко да се прави празник.

Спомних си "Животът е прекрасен"...

Аааа, моля, моля! Няма такова нещо като

 

 

">#t=40[/video]

Кви неща ми носи фейсбука! Точно като за нашата тема!

Добри, и аз днес се бях сетила точно за Брайън!  

Преди малко, докато разглеждах последните заглавия в Читанка, се натъкнах на нещо, което ме остави с доста объркани мисли и реших да опитам да си ги изясня при вас.

Нещото се казва Седмина синове и рецензиите му в Амазон и подобни варират от възторг от формата, стила, писането и "смелостта" на авторката до потресени такива с достатъчно спойлери в тях. Няма как да обясня без да резюмирам накратко, но предупреждавам, че не е готино за четене:


Книгата е обявена за dark romance. Ъгх.
Не мога да седна да я чета, десетината рецензии ми бяха достатъчни. И, честно казано, се притесних. Не само заради липсата на всякаква чувствителност към реалността на истински rape victims, дето не искам да си представям какво ще им е, ако попаднат на четивото. Но едно ей такова нещо се продава като romance. Издадено е. Среща одобрение. Среща даже и възхита. Явно има търсене, щом се пише. Но пък всяка написана отврат ли трябва да види бял свят? Просто някак направих връзката с тазгодишната "романтика" и бокс-офис хит секс+бой до рев=голяма любов и what the fuck се случва в тоя свят, след като едното е хит, а другото е dark romance book, която набира популярност? И аз ли се олелчвам, че такива неща ми правят впечатление? Или си ги е имало винаги, а сега чрез добавката щипка интернет почват да върлуват? И защо изобщо имат почва да върлуват?

Аз бих го прочела поради любопитство. Всъщност сапунените опери отдавна ни показват такива "романтичности". Латиносапунките, но и турските имат някои такива елементи.

За другата книга със секса и боя - аз си го обяснявам с махалото. В Здрач нямаше никакъв секс. Въф фенфика - точно обратното. Което идва за пореден път да покаже, че крайностите не са ОК.

Мерси, Ване, явно аз свръхреагирам.

Отмъкнато от темата с вицовете.

Не, не мисля, че реагираш свръх.
Факт е, че всяко безумие бива напечатано и отива поне по една гора. Разликата между преди и сега е, че безумията преди никой не ги пази, щото са били в малко копия и малък кръг от хора е можел да чете. Но ето, аз на много места съм казвала, че все още има домове, в които стоят наредени луксозните издания на Живков. Факт е, че има малко хора, които имат нужната култура адекватно да разделят безумието от качественото четиво. Някакви такива мисли ми се въртят. Конкретната книга би могла да бъде и много добра... не коментирам нея.

Много точни въпроси, Ники, много верни допускания правиш. Мисля, че не се олелчваш. Не говоря за конкретната книга, не я познавам - но са ми попадали и други такива.

Винаги ги е имало, но никога бруталността не е била така хладно пресметната и включена в повествуванията - прецизно дозирана: колкото да предизвика интерес, да отличи и предизвика покупки. Това е, няма как. Обикновен маркетингов подход.

Интернет им помага, доколкото прави писанията по-достъпни, включително и за хора, чиято менталност е ... да кажем неподготвена за четене. Намирам го за необходимо зло. Аз продължавам да вярвам, че истинската литература е онази, която не само не е предназначена за продаване, а и дори не и за четене, но знам, че до такава почти е невъзможно да се добера, дори и чисто технически.

А почва да върлуват ужасяващите писания имат имат, защото хората са емоционални, и в добавък им е по-изгодно да бъдат и повърхностни. Това е наелектризираща комбинация. Прясноизпеченият читател има нужда да бъде  "разтърсен" и "тежките" книги го постигат с подходящи техники: бързо, незатруднително, неумозрително и дълбоко. Не мислиш - просто четеш за злото. Марк Солонин нарича този подход в писането "прилагане на сълзотворен газ".  

А това е напълно излишно. Описанията на брутални подробности от ужаса в крайна сметка си принизяват страданието, банализират го. Солженицин пише " ..Вкусът на морето не може да бъде усетен дори и от една глътка". И една капка стига, бих добавил. Сам да е наистина от морето мъка.

Не са нужни подробности и реминисценции от ужаса. Мога да посоча с много примери за смразяване на кръвта на зрителя или читателя от една дума, картина или музикален мотив. Майсторите на разказа и изказа го могат.

Аз друго влязох да пиша, но се отплеснах и досадих.

Парадокс е, Ване, но единствената "строфа", която си спомням от "произведение" на Живков е реч от 1984. Почваше така" Другари, така повече не може!..."