Табу ли е третото дете в България и защо?

  • 210 136
  • 6 328
# 510
Такива няма.
Реално такива няма. Който иска, си намира причините и сам, за да реализира.
Ако някой казва-ми аз искам, ама няма, щото няма пари, всъщност не иска, но все с нещо следва да отговори на зададен му въпрос.
Отделно в графата са онези с възрастовото ограничение.
Всъщност, познавам една дама, която има 4 деца без дори да се е замислила защо са 4. Толкова пъти е забременяла, толкова пъти е родила. Grinning
Попадала съм навремето на теми на самозабременяващи се. ooooh! Sunglasses
Та това е по-често женски вой - искам деца и ги искам сега.
Виж целия пост
# 511
То има и хора, които всеки път, като искат да го мушнат, се женят. (Познавам такива неколцина - с 5-6 брака, та и два от тях за една и съща жена.)

Защо да няма жени, които всеки път искат да родят?!

И да, причините винаги са лични.
Виж целия пост
# 512
...Та на мен деца около втората годинка, моля Simple Smile
Тези, които хем искат дете, хем да не раждат, защо не осиновяват? Или не е същото?

Бих. Ако това е въпрос, де...  Simple Smile
Но тъй като в този случай не съм принудена да бързам заради биологичния ми часовник, не сега веднага. А и да си призная, ежедневието, развлеченията и въобще комуникацията с две деца над четири-пет години е по-лесно от това да си с бебе, дете на градина и ученик... Не е невъзможно, но, ако избирам, бих предпочела или разлика една-две години, или изчакала поне да мине едното (или пък и двете, ако става въпрос за трето) основното училище.

Познавам хора, които имат и свои, и осиновени деца.
Излишно е да казвам, че това са изключителни човеци.
Виж целия пост
# 513

Излишно е да казвам, че това са изключителни човеци.
   Само да вметна. Няма никаква разлика дали го раждаш или го осиновяваш. Въпросът е колко може да обичаш и колко го искаш. Личен опит и изобщо не е героизъм.
Виж целия пост
# 514
Не, нямах предвид, че са някакви герои. Просто са най-човечните хора, които познавам.
Не ми удобно да ги разнасям по форумите, иначе бих разказала повече.
Виж целия пост
# 515
А и да си призная, ежедневието, развлеченията и въобще комуникацията с две деца над четири-пет години е по-лесно от това да си с бебе, дете на градина и ученик...

Ако го няма бебето, а другите са над 4-5-годишни, едното при всички положения ще е на градина, а другото ученик, пък ти ще си на работа и ще търчиш като финикиец преди и след работа, натоварена с два броя раници и вечно бързаща. А с бебето ще си у вас и преспокойно може да си поемеш грижата по взимане и водене на деца на училище и градина, че и на школи, а и няма да се притесняваш за болнични. Ако пък се случи кротичко, може да се окаже, че ще си почиваш по време на майчинството.
Виж целия пост
# 516
А като порасне още малко и бебето?
Виж целия пост
# 517
Тогава поне едното вече само ще си се прибира и връща от училище, а как става с две, вече всички знаем Wink
Виж целия пост
# 518
ох бе, голям зор да водиш три деца до училище...
Виж целия пост
# 519
То има и хора, които всеки път, като искат да го мушнат, се женят. (Познавам такива неколцина - с 5-6 брака, та и два от тях за една и съща жена.)



 Joy
Наистина има такива..

Вчера гледах едно предаване по  TLC за семейство с 18 деца. Всичките са от една майка и един баща, повечето родени нормално, а 2-3 секцио по мед. причини. Май само 1 двойка близнаци имаше, ако не се лъжа.
Виж целия пост
# 520
А и да си призная, ежедневието, развлеченията и въобще комуникацията с две деца над четири-пет години е по-лесно от това да си с бебе, дете на градина и ученик...

Ако го няма бебето, а другите са над 4-5-годишни, едното при всички положения ще е на градина, а другото ученик, пък ти ще си на работа и ще търчиш като финикиец преди и след работа, натоварена с два броя раници и вечно бързаща. А с бебето ще си у вас и преспокойно може да си поемеш грижата по взимане и водене на деца на училище и градина, че и на школи, а и няма да се притесняваш за болнични. Ако пък се случи кротичко, може да се окаже, че ще си почиваш по време на майчинството.

Моя милост описа!  bowuu  Признавам си, че живот си живея. Отлично ми се получиха нещата.
Голямата беше предучилищна като малкото беше съвсем бебе и имах възможност да си я оставам в "болнавите" периоди без да губи нищо. И като си я оставам, все пак е на 6, достатъчно разумна, за да може за два часа да пази тишина докато бебето спи.
Миналата есен като тръгна в 1ви клас, малкото беше на почти година и половина. След два месеца става на 2. Ми много ми е удобно, защото помагам на голямата, бебето вече не е чак толкова малко и си играе самостоятелно, мога да го оставям на прабаба му дори, когато се налага, водя голямата насам натам. Плюс, че бебето е каквото го описва Янечек. Идеално.
Горе долу ги мислих така нещата с периода на раждане на второто и се получи. Сега дори не ми се връща на работа.
Виж целия пост
# 521
Еми значи причините са ти лични и там няма какво да споря.

Но все пак повечето "причини" в тази тема всъщност са извинения и рационализации.

А относно рахата...ще пренасоча към по-старите постинги, където коментирахме малодушието.

Защо хората трябва да дават, дори и пред себе си, "извинения"? Има хора, които изощо не искат деца, но във форума бг МАМА ще ги изядат сигурно..И защо да не съм рационална, а да действам първично? Детето ми или децата ми ще бъдат до мен 18-20 г. и след това ще имат самостоятелен живот. След този период ще трябва да намерим смисъл на живота си извън децата си. Е, ако са около нас, ще чакаме за внуците, "да ни радват", да ни осмислят ежедневието...
Виж целия пост
# 522
Две двойки близнаци имат, Сиси. Следя животът им изкъсо, дори си пиша с Мишел и Джим Боб или поне с някой от пр-екипа им.

Всеки, който ми каже, че животът му не се е променил след раждането на децата му, получава моята доза недоверие.
Виж целия пост
# 523
Променя се, разбира се! Но единственото, което ме смущава е, че ми се промени светоусещането. Някак си безгрижието като отношение към живота си отиде. Понякога ми минават мрачни мисли. Понякога се страхувам.
Иначе това, че ми се е променил начина на живот и ежедневните дейности - бел кахър. Ама много бел.
Виж целия пост
# 524
Аз сега съм с бебе у дома, ама не се занимавам с градината, таткото е с кола и той взима и кара.

Относно извънкласните- ако покаже талант, тогава. Че съм виждала големи страхотии с амбициозна майка и бездарно дете. То не може една черта да нарисува, държи молива неправилно, тя го закарала на школа, че и да кандидатства в художествено училище. С музикалните школи е подобно, дори и учителката, дето е толкова търпелива, много мрази бездарните деца и им се дразни.

По възможност заниманията ще са квартални и ще ходи във възраст, когато може да стигне дотам сам пеш. И без това джудото за петгодишни не е оптимално, нищо няма да научи, но виж на 12-13 вече може да се зариби.

И на мен ми се промени светоусещането, органически съм неспособна да съм хипстър, а сега е модерно, вървежно и може да се "продам" с такъв светоглед...ама не ми се получава, прекалено съм реална и близка до живота, а хипстърът по дефиниция е цитат, имитация, ирония във всяко движение, идея и аксесоар.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия