Табу ли е третото дете в България и защо?

  то и за колко много знаех за бъдещото си дете и каква ще бъда. А то каква стана. Направо ме нокаутира. Надяна ме като ръкавица и си ме свива и разпуска, когато пожелае.

Сигурно ще бъде специално за мен, но още не познавам чувството.  

   Преди да стана учител, за мен децата, извън моите, бях просто деца. Сега имам, освен личните, 20 + мои, ама мои, разбирате ли, уникални, невероятни, обичам ги, изкарват ме извън нерви, разплакват ме с милите си постъпки, умиляват ме. Няма такива деца! Ня-ма!

О, ти си детска учителка. Отивам да се скрия някъде с моите маймуни.

Не знам, Касита, не понасям някое дете да се къса от рев и майка му или да не му обръща внимание, или да му крещи и да го бие. По-зле са от маймуни някои хора. Ако не рискувах да ми отперят и на мен един, бих им казала нещо.

Има толкова опции човек да се организира, ако иска. Децата ми са вече големи (две са в  8 клас и едно е  в 12-ти), но докато бяха малки ходеха на какво ли не. Дадохме им свободата да пробват това и онова, докато намерят заниманието, което наистина им доставя удоволствие. Две пееха,едно свиреше на пиано, едно рисуваше, трите тренираха плуване. През зимата ходеха на ски училище или на зимни кънки, лятото на детски лагери. Във времето  допълнителните занимания се редуцираха не заради финансови затруднения или проблеми с логистиката, а просто защото самите деца ясно показаха къде искат и къде не да ходят. Значи и откъм финанси, и от гледна точка на организация е било възможно. Сега вече са големи и навсякъде се придвижват сами. От липса на внимание също никога не са страдали. За всяко и до ден днешен знам как е минал денят му, какво забележително се е случило, какво го е впечатлило, какво го е издразнило. Намирам винаги време и начин не само да разговарям с тях, а и да имам поглед над това в каква среда се движат. Същото важи и за образованието им. Не им вися на главата, но и не пропускам какво става, за да мога  при евентуална нужда в  правилния момент да реагирам. И явно схемата сработва, достатъчно амбициозни са,  гонят си целите,  търсят помощ при необходимост. И като добавим факта, че се поддържат помежду си (въпреки разбираемите търкания между пубери от време на време) и доброволно помагат, кой с каквото може у дома (пазаруване, сготвяне на нещо, почистване), не виждам с какво са ощетени те или пък ние като родители. Занимавам се паралелно с две дейности, които ми позволяват хем да имам толкова важните за някои хора самостоятелни доходи на "еманципирана" жена , хем да съм  си често у дома. И нещата напълно ме уреждат. Не се чувствам ограбена в нито един аспект..

Що се отнася до стандарта-семейство с две деца, съвсем не е отживелица от социализма. Все още много хора продължават да разсъждават така |" Трябва да имам две деца, така е редно". Едно е малко, не се вписваш в рамката, три са много, пак си извън рамката.
Пресен случай с моя приятелка. Роди първото на 19, непланирано. Не успя да си завърши образованието, омъжи се за бащата на бебето, към който нямаше май никакви чувства. По-късно " почти никаквите чувства" преминаха в откровена неприязън. Избягваха да се засичат дори. И когато вече си мислех, че те нямат никакви интимни отношения, хоп, тя пак бременна. Планирано този път. От мъжа , когото не понася. Щото " всеки ми пита, защо още нямам второ, а човек не е хубаво да остава с едно дете"....Към днешна дата ситуацията е следната. С родителите й живеят в две съседни жилища. Тя живее в едното жилище...сама. Родителите й с внуците си в другото. Съпругът й пътува непрекъснато, и избягват да се засичат. Майка й спи в една стая с двете внучета|( голямото на 14 вече, гимназистка). Буди ги, води ги по училища. Работи близо до дома си, връща се на обед, приготвя храна. Дядото взима малкото от училище и пак се прибират в техния дом. Приятелката ми си седи сама в апартамента, не работи, виси цял ден на компютъра.Става голям проблем, когато дъщеря й идва да ползва нета. Нали затова й купила таблет, да не идва да я вдига от компа. Била съм свидетел, как малкото дете звъни на апартамента на майка си с въпроса " мога ли да ползвам вашата тоалетна, че баба ми се къпе в нашата баня". Фрапиращо е за мен това поведение. Питала съм я, не можела да ги понася. Едното й съсипало бъдещето като се родило толкова рано, другото не го искала, ама трябвало да има две деца, заради...хората. Нито знае какво са взели в училище, нито им познава учителите. Бабата учи с тях, изпитва ги, ходи по родителски срещи. Добре, че е млада. Разбира се, децата са вече съвсем отчуждени. Иначе като се запознава с някой, гордо казва "имам две деца". Изпълнила си мисията жената към род и родина.

Пф, то това не е родител, а е било инкубатор.
Наистина, добре че е бабата.

Аз също родих дъщеря ми много рано. И да си призная, доста време ми беше добре само с нея. Не съм родила сина си, за да изпълня някаква норма, или за да не ми задават въпроси, а защото двамата с мъжа ми пожелахме да имаме още едно дете. Заедно. По принцип, не съм се и замисляла да оставам само с едно дете, никога. Самата аз не съм единствено дете и за мен, съществуването на сестра ми, обичта и подкрепата между нас са безценни. Исках и дъщеря ми да може да сподели тези чувства с брат, или сестра.
От известно време, сина ми подхвърля, че иска и той да е батко на някой, защото е най-малкия член на нашето семейство. В интерес на истината, и назад споделих-аз съм в абсолютно нормална детеродна възраст, не ме притеснява и финансовото ни състояние, но аз се чувствам изтощена психически. Както и страховете, дали ако родя трето дете, то ще има същото внимание, каквото са имали и продължават да имат другите ми деца? Дали пък няма да го фаворитизирам, за сметка на другите две...и такива ми ти неща.
Ще видим къде ще му излезе края. Може пък мистериозно и на мен да ми се прииска бебе 

Темата е:" Дали е табу да имаш трето дете в България" ?
 Според мен средностатистическото семейство в БГ остава с едно дете, защото не му се иска отново да обгрижва ревящо бебе. По-лесно е мама да си пие кафето и пуфка цигарата и на тати да му е.... рахат.
Семействата с по-малко финансови възможности се решават да имат и имат две деца.
Третото дете не е табу, ако родителите са кадърни.
 
 

Аха, на мама явно трябва да й е по-трудно ! Неее, не може в никакъв случай да е лесно !

Ба, друго си е да храниш свине-майки през час. Иначе просто не си живял.

Които нямат три деца са некадърни ли?

Каси,   какъв е иначе тоз живот?

Абе, не разбирам...защо?
Cream_ така добре се държеше, и така добре се иза*а на темата с последното си мнение...То няма изречение, по което човек да не се хване...

Искам Бониииии! Искам Бонииииии! Искам Бониииииии! Уаааааааааааааа!
( Те това идиотче, ако го срещна някъде на улицата, с удоволствие ще го шутирам)

Още първото й включваше идеше с цел да начука канчетата на малодетните, но, понеже срещна овации, а вие не разбрахте от завоалирана дума, на ви сега бруталната истина в очите!

 Vergia, пий си валериана.