Табу ли е третото дете в България и защо?

Ама естествено, че е маловажно . Къде-къде по-важно от това да се научим да пишем качествено е това да правим същото количествено в БГ-Мамма .

Съжалявам, Мамасита, за мен клишето в темата си ти, именно в стремежа си да избягаш от него.
Трудно е да водя диалог с теб под каквато и да било форма. Оставям те на клакьорките ти и си плюя в пазвата да не срещам в практиката си родители като теб, или поне дано не са много.

Songes, обърка човека. Особен опит нямам. Като учител.

Аз останах с впечатлението, че си майка и детска учителка. Като сбъркам някъде, обичам да ме поправят.
Колкото и опит да имаш като учител, все е повече от моя с децата. А да си майка със сигурност ти помага.

Касита, няма да ти е леко никак. Но поне ти работиш с малки деца (в начален курс си, нали?), а не с поотрасналите, които в голямата си част вече са попили специфичния нагъл маниер на маминка и тати

И по-надолу съм, Джой, и в начален, и в предучилище

Сигурно ще има все повече такива родители. В крайна сметка ако са достатъчно смели да се дърлят с лекарите още от родилното, едва ли ще е трудно да поговорят за някои абсурди в образованието.

Но със сигурност ще питам учителя какво разбира под успешно дете. Защото и сега в градината ми говорят как били успешни, но общо взето виждам как всички правят едни тестове и задачи, прилежно, обаче зад тая фасада не виждам истински растеж- децата или си имат дадености, или са малки кифленца и гаменчета, които го раздават прилежно за момента, но си личи, че няма да се променят и природата им ще ги отведе до неизбежните житейски позиции (някои от които- нелоши като обществено положение и финанси, впрочем...) На моя син задачите и листовете от "досието" отиват в кофата. Следя за други признаци на прогрес.

Иначе, Songes, и аз работих с доста млади хора и в последните 2 години си народиха деца, на около 27-28 години, това за мъжете. Така че имам идея къде са "нормалните". Даже критиката ми е не толкова към хората, колкото към системата, която включва главно работа в икономиката на познанието и изисква цялото ти време и внимание, но пък не носи кой знае колко пари.

Мама съм на 3, 2 от тях "изучени" (в смисъл завършили, единия магистратура, другия - бакалавърска степен): Не, третото не е табу, табутата са в собствените ни глави. А какво ще кажат другите хора, няма никакво значение, тези другите хора нито ми гледат децата, нито ми плащат заплатата, за тях каквото и да направиш, все си крив; ако си беден, си мързелив, ако си ногат си крадлив; ако си с едно дете, си егоист, ако си с три - си прекалено ларж...

И аз се учудих на питането точно за домакинска работа. Та тя общо взето е еднаква като обем, без значение дали децата са 2 или 3.. Нима още един кат дрехи за пране и още един набор  от чиния, чаша, вилица, лъжица за измиване толкова осезаемо променя картинката? Също не е ли все едно дали ще сготвя малко по-голяма тенджера отколкото някой с 1 или 2 деца? Същинската организация не е при домакинската работа, а при това да си разпределиш времето и ангажиментите така, че да не страда нито  физическото, нито психическото ти здраве,  нито работата ти, а от там и финансовият ти принос в семейството, нито комуникацията ти с децата, нито контролът върху възпитанието, развитието и обучението им. Семейството затова е единица, ролите спокойно могат да бъдат разпределени. Патриархалният модел с идващия след работа  и сядащ директно  на масата татко, чакащ вечерята си, няма как да е приложим. Мъжът също помага, единствената му функция не е да носи пари все пак. Какво пречи пазаруването да е предимно негова отговорност, подпомогнат и примерно от по-голямо дете? Познавам толкова мъже, които понякога пускат прахосмухачка, миялня, при налично  свободно време и готвят по собствено желание, не притиснати от обстоятелствата.  Като майката е силна по примерно  един учебен предмет, а таткото по друг, при нужда винаги ще има кой да помогне на учениците. На родителска на  децата може също да ходи таткото, какво лошо има? Даже съм забелязала, че нещата минават по-спокойно, когато именно мъжът е там, някак намира по-лесно общ език с педагозите насреща му. Често жените са много по-конфликтни и несклонни да приемат за чиста монета казаното от учителя и да потърсят грешката в гарджето си. Докато децата са малки, най-големият проблем е с логистиката, влаченето им насам и натам по курсове, спортни и арт занимания. Лично за моите деца си бях изградила много стройна схема, която не ги лиши от възможността да посещават каквото поискат. Основното училище, в което учеха, беше с намиращ се в него център за работа с деца на софийска община. Избрахме кръжоци, които часово пасваха така, че финалът на заниманието да е във време, когато един от двама ни е свободен да прибере детето/децата. Вечер късно, от 18, 30  ходеха примерно  два пъти седмично на хор. Ами много голямо облекчение се оказа  комбинирането с друг родител, чието дете посещава същото място. Един път той води, друг път аз, един път той прибира, друг път аз, в зависимост от ангажиментите. Винаги е оставало време и да поговоря с децата, и да правим нещо заедно, и да контролирам, макар и отстрани учебния процес. Позволявала съм, и до днес позволявам да канят с пренощуване близки приятелчета, с родителите на които се познавам добре.Така имам и поглед над средата,  в която се движат. И така програмата се намества във времето, а докато се обърнеш и децата са пораснали. Сега вече се придвижват навсякъде сами, самостоятелни са, гонят си задачите и помагат и у дома. Не много, разбира се, но когато се наложи знаеш, че има кой да се отзове. Нито аз съм изстрадала, минавайки през "маратона" през изминалите години, нито децата са били лишени от нещо. Точно като своите връстници минаха през  седмокласната мелачка, борейки се за прием в добро училище. Също като тях ходеха на курсове, за да надградят наученото в училище. Също като тях се справиха отлично и учат там, където искаха.  Имат амбицията да  вървят напред и от нас като родители зависи да ги подкрепим. Голямата ми дъщеря ще завърши средно образование  вероятно (казвам вероятно предвид неясните за момента оценки от матурите)с почти пълно отличие и зад гърба си ще има сертификати за владеене на два чужди езика на ниво С1. Търси си сама из нета, информира се  за опциите за следване в чужбина, разпитва познати за възможностите за стипендии, за негативите и позитивите на различни университети у нас и извън БГ и т.н. Тоест за мен като родител това е индикация, че е узряла и достатъчно отговорна. Не разбирам наистина защо мислите, че многобройното семейство е непременно пречка за развитието на децата или за удовлетвореността на родителите им от живота в цялост-финансова, емоционална и т.н...Или  още по-лошото, упоменато назад във връзка с Майкъл Джексън, а именно, че драпат със зъби и нокти да вървят напред и нагоре, с единствената  мисъл да избягат от "лапите" на затормозяващата ги  многочленна фамилия..На мен лично  животът ми е весел, интересен, разнообразен. Ако трябваше да върна времето назад и да избирам, не бих променила бройката.

Та, значи, чакаме Мамасита догодина да откаже ограмотяване на детето! Според мен нейното е чиста поза. Не само ще държи да е грамотно детето й, но и на поне още два езика до завършване на четвърти клас. Точно тя, която винаги е била за елитарността много бързо ще излезе от родителския пубертат - той държи максимум до края на първи срок в първи клас.

Бъркаш ми позицията и се биеш с чучело, не с истинската позиция. Аз самата четях в края на първи срок на първи клас. Само че ме ограмоти баща ми- сядаше да чете книга с мен. Не срички от учебника, не материала, а книга.

По-скодо държа да не ми губя времето с подробности по природознание, ако може в този момент наистина да си пренасочи усилията и защо не да не научи и два езика. Езиците са ценни, но да си отличен по прескачане на образователни обръчи в 4-ти клас хич не е задължително. Математика, четене, практически умения, езици- това ти остава. Уроците обаче не чак толкова...Музика? Ако иска. Ако бях болнаво амбициозна, вече щеше да е записан на уроци по пиано, ама като го гледам, че изобикаля пианото отдалеч и не го пипва и от любопитство, какво да го мъча...

Нито пък в момента следвам светлия почин с дете в градинска възраст да седнеш у дома и да тренираш ръкопис- ченгелчета, да е готово за първи клас.

А проблема с учителя ще се реши лесно. По възможност няма да е жена.

Пак се събра целия форум да обсъжда битието-житието на Мамасита...

Мамасита, кажи за бебето нещо, захрани ли го, какво яде, кърмиш ли още... Да си сверим часовника и майките на малки бебета

Гуд лак, както се казва! Не зная дали изобщо си струва да обяснявам защо се пишат ченгелчета в първи клас и защо ограмотяването на български става точно по този начин. Едно дете може да се научи да чете и преди училище, може да се научи и да смята, но това е само на повърхността. И аз имах почти като твоите виждания, включително цялото бутнуване, но до момента, в който задълбах повечко в детското развитие. Ти отново поставяш себе си в центъра на света, а не детето. Още повече, че при момчетата нещата са малко по-различни. Особено с езика и фината моторика и вниманието.

Може много да  повредиш едно момче, ако се опиташ да компенсираш разликата във фината моторика и вниманието. Образованието е ужасно феминизирано- и като съдържание, и като методика, и като персонал.

Има програми, в които писането се усвоява с печатни букви, а курсивът се учи в последствие.

Ти кога за последно писа ръкописно? И кога чете нещо ръкописно? ама не списък за пазаруване.

Всъщност, от нашия клас всички, които решиха да кандидатстват с този предмет, извържаха успешно изпитите си, при това без особени напъни. На останалите ни беше лесно, тъй като материалът се усевояваше в час, а в личното време само се затвърждаваше.
 Ясно е, че случаят е частен.

На мен наистина, ще ми допадне, ако системата се развие към повече ефективност в рамките на учебните часове.

  Това е идеален вариант. Но децата са много и стпента на възможности по различните предмети им е различна. Покрай моето дете разбрах, че на учителят им по математика, който намирам за добър, му е почти невъзможно в рамките на часовете,да научи всички деца до степен да си изпълнят матурата, с оценка, подходяща за желаното училище. Едни хващат от едно изречение, а такива като моето не разбират и след няколко часово обяснение. Налага се да решава много задачи. Обаче ако по всеки предмет се дава гигантски обем задачи за да се запълни празнината от неразбиране, ще се получи претоварване.
   Друго идеално нещо е в училищата да има условия за развтие по интереси и способности и възможност за почивка и възстановяване. Така че да се уплътнява времето и намали безкнотролното пушене на това и онова по градинките.
   Друго идеално е също и да има реализация по професии след завършване на образованието. Ама няма. Така че може да се достигне до един такъв извод. Има ли нужда страната от деца или не до там.