Табу ли е третото дете в България и защо?

Именно. Идеята тук не се прокрадва, тя е директно наложена от много потребители. Не ходилото примерно на ски училище дете, било то от семейство само с едно, с две или три деца, се разглежда автоматично като вече ощетено в един аспект.

Със сигурност от един момент нататък курсовете и уроците стават "status symbol".

А деца на милионери съм виждала. Купуваха им банички с боза за закуска...и джънк.

Любимия ми израз: "Лишаваш детето!'

Добре, може и без зелени училища, но когато всички в класа отиват, обясни на твоето, че то не може да отиде. Да не говорим, че за деца, които се състезават в някоя област, трябва да се отделят средства за лагер-школи и състезания, които са извън града, в който живеете.

Ама разбира се. Ся не можело карането на колело да е спорт. Трябвало непременно тенис с частен учител или ски училище. И като не се научи да кара ски на 5 години какво фатално ще се случи не ми е много ясно.

И тва със зелените училища е егати и заблудата. Пътуват в едни раздрънкани автобуси и ги хранят с лайна . И само не ми обяснявайте как "всичките ходили"  В повечето случаи ходят тези, на които родителите им искат да отпуснат малко без деца и да го карат ергенски за седмица..

И защо да не се обясни? Че то, не е за зеленото само, ни за бялото, то може да е за всичко "всички други имат"! За кого всъщност е по-важно това с "всички други" - за родителя или за детето? Според мен е за родителя, защото за него това е като обвинение, че се проваля. тук изключвам случаите, в които родителите нищо не отказват на себе си, но отказват на децата. То и едно дете да е, пак може да няма!

То без всичко може, и само с боб да го храните. Ама кому е нужно.  Зеленото училище е голям купон за децата, те няма дя забележят, че ги хранят с лайна, а че е забавно. Карането на колело също може да е забавно, но 10 км. преходи за малко дете едва ли са.

Говорим  не за единиците, а за масовката все пак, Янечек. Състезателите са отделни случаи. То ако е за единици разговорът, дайте да гледаме тогава  многочленните фамилии с  много добра финансова обезпеченост. Могат да си позволят всичко, но не са представителна извадка, нали... Та така и със състезателите. Не може още преди да родиш да си правиш сметката дали ще можеш да отделяш средства И за лагер-школите на евентуалния състезател.

Освен това отдавна на зелени и на бели не ходи целият клас. Това е познат детски прийом - мамо, тате, всички ще ходят на зеленото/ на лагера/ на купона/ на партито/ на екскурзията... И после се оказва, че далеч не всички ще са там. Като сред неотиващите има много деца, чиито родители нямат никакви финансови затруднения и са спрели децата си по съвършено  друг повод.

Понеже за велосипеди заговорихте - ето още един плюс в отглеждането на повече деца - по-добра възвръщаемост на инвестицията. Като вземеш едно колело, после ще го ползва и братчето, и сестричето... Излиза 3 пъти по-евтино. При закупуване на екипировка също, ако е някой по-скъп спорт. Въобще, със всички крупни покупки е така, поне аз така ги виждам нещата. За мен няма проблем нещо да се ползва два, три пъти, че и повече, ако е с добро качество. И еко, и ико.
Впрочем, според едно проучване, най-облагодетелствани откъм развитие са децата в двете крайни групи - или много богати, или много бедни, а най-ощетени са именно тези в средната класа.
Защо ли - защото към богатите се поставят високи изисквания още от ранна възраст, родителите им често са твърде амбициозни, а и имането на финансови възможности им позволява да открият нещото, в което са добри и което им харесва много по-рано и да се фокусират именно върху него. От тях се очаква да задържат богатството в семейството, т.е. внушават им се разни навици, които на родителите са били внушени. Такива хора рядко се случва да разхищават, например, говорим за наследствено богати, не новоизлюпени богаташи.
Бедните, от друга страна, са принудени да проявяват изобретателност и да поемат предизвикателства, те успяват много по-лесно да се адаптират към нови ситуации, да преживяват по-лесно загуби и да не се тупат твърде много в гърдите, когато побеждават. Има го и моралния аспект, който никак не е за подценяване.
И остават онези "завалийчета" от средната класа, към която в България се стремим, които имат възможност да бъдат разлигавени до степен да им е все едно на какво занимание ще ходят, като в същото време са наясно, че така или иначе ще приключат като родителите си - с някоя стабилна работа, с която да изкарват достатъчно, че да имат дом, кола и семейство, затова и не си дават много зор. При тях е и много разпространено демонстрирането на състояние (често прекомерно) и разхищаването на средства, които всъщност липсват.
Естествено, във всяко правило си има изключения, но това е проучване, което съм чула да цитира един много известен детски психолог във Франция, бивш съветник на Саркози и така като се замислих, има логика.

О, да, така е. Аз съм второ дете, все доизносвах. 

Как скочи от зелените училища и ските на боба не знам. Нищо конструктивно не казваш.

Има го това с базата и храната на зелените и белите. Разчита се именно на това, че родителите ще мислят на принципа "всички други"., дори често се оказва натиск върху тях от някои учители.

Децата ни струват на месец доста прилична сума, учат в частни структури, ходят на извънкласни занимания. За мен това е правилният път.  За моите деца. Влагам в образование и във възможността да опитат, да не са ограничени, да не се чувстват угнетени от липсата на дребните детски удоволствия, далеч по-различни от скъпи дрехи, играчки. Но не давам възможността да се отказват лесно.


Ходенето на планина, плуването и пр. дейности, за които едни дават пари, сме осигурили с къща в планината, т.е. не го усещаме като приоритет.

Казвам, че идеята е добра, изпълнението може да не е. Затова бих се борила за качеството, а не  да го отричам като цяло.

Това за средната класа на Западна Европа ли? Тези "завалийчета" идват според него точно от средната класа?  Ще ми е интересно да споделиш името му.

Иначе тук пише, че най-щастливите деца живеят в Македония.

Това с колелото не е "износване".

А сега се сещам, че с брат ми ходехме на едни и същи дейности общо взето. Заедно ни караха на ангийски, после и на пиано. Ако си с три деца, пианото пак е едно, няма да са три.

Сигурно ще се съгласите, че някои курсове и дейности ще са като на свинче-звънче. Ако ще имаш три деца и ще постигат повече от теб, то това няма да стане, като ходят на конна езда и фехтовка. То няма да извлече от тия занимания полза, каквато би извлекло детето на някой милионер. Просто не му е в кръвта.

Е, освен ако не тренирате дъщерите си на ски и тенис, защото там се навъртат богатите. Но това е друга бира вече.

Моите деца ще усетят някои ограничения. Иначе ще има шок, след като излязат от средата, където нищо не се отказва.

Дори имаше изследване за Харвард, че всъщност хората, които не идват от семейства с пари, нямат такава кариерна полза от университета.

Много клише за твоето разкрепостено мислене. Ходила ли си скоро на ски? А за тенис беше споменато 80 лв.